Определение № 10785 от 18.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43896/2025
- Вид
- Определение № 10785
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 18.03.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10785 гр. София, 18.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110143896 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответника Н. С. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, както и установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 12658/30.04.2025 г. по ч.гр.д. 23485/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно:
- 250,30 евро /489,55 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 2043258 от 12.06.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Н. С. С., обезпечен чрез договори за предоставяне на поръчителство от 12.06.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението /24.04.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането; 18,19 евро /35,58 лева/, представляваща договорна лихва за период от 12.06.2019 г. до 30.04.2020 г.; 131,15 евро /256,51 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 12.06.2019 г. до 26.03.2025 г., които суми представляват изплатени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД задължения на длъжника Н. С. по договора за потребителски кредит № 2043258 от 12.06.2019 г г., като суброгаторното вземане на поръчителя срещу длъжника е прехвърлено на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД по силата на сключен договор за цесия от 02.03.2021 г.; и - 150,61 евро /294,57 лева/, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва за период от 24.04.2025 г. до изплащане на вземането; и 70,47 евро /137,83 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 12.06.2019 г. до 26.03.2025 г., 1 които вземания са прехвърлени от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца „АПС Бета България“ по силата на сключен договор за цесия от 02.03.2021 г.;
Ищецът твърди, че на 12.06.2019 г., по електронен път по реда на ЗПФУР и в съответствие с ЗПК и ЗЕДЕУУ, е сключен Договор за потребителски кредит № 2043258 между „Кредисимо“ ЕАД и Н. С. С., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент – 41,24% и ГПР – 50%, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 11 месечни вноски, всяка в размер на 110,71 лева, с краен срок за погасяване – 30.04.2020 г. Твърди, че кредитодателят е изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е превел на ответника договорената заемната сума
Твърди, че ответникът С. е сключил на 12.06.2019 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст по реда на ЗПФУР. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор кредитодателя и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно със С. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от кредитодателя. По силата на същия договор за ответника С. възникнало задължение да изплаща в полза на дружествотопоръчител договорно възнаграждение, съгласно изготвен погасителен план.
Твърди се на следващо място, че на 12.06.2019 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Н. С.. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което „Кредисимо“ ЕАД е поканило поръчителя да плати всички изискуеми задължения на длъжника по Договора за кредит на 18.02.2021 г., за което обстоятелство, съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство, Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г.
Сочи, че в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, и след покана от кредитодателя, поръчителят погасил дължимите от ответника суми на 23.02.2021 г., както следва: 489,55 лева – главница по Договор за кредит;
35,58 лева – договорна лихва за периода от 12.06.2019 г. до 30.03.2020 г., 256,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.
Излага, че с извършеното плащане „Ай Тръст“ ЕООД се е суброгирал на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ ЕАД, поради което на 23.02.2021 г. поръчителят изпратил на ответника по електронната поща уведомление за погасените задължения, с претенция за тяхното заплащане, включително с възнаграждението за поръчителство в размер на 294,57 лева и обезщетението за забава върху същото в размер на 137,83 лева за периода от 30.04.2020 г. до 14.08.2025 г.
Твърди, че на 02.03.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цеденти, и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, по силата 2 на който задълженията на Н. С. С., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 2043258 от 12.06.2019 г., са прехвърлени на „АПС Бета България" ЕООД.
Сочи, че ищецът е надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което е направил извънсъдебно, евентуално – моли съдът да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление.
Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подал на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 23485/2025г. на СРС, 76 с-в и е издадена Заповед за парично изпълнение.
С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Н. С.
С., чрез назначения й особен представител адв. В. Х., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искови претенции като недопустими и неоснователни.
Оспорва, че е налице сключен между „Кредисимо“ ЕООД и ответника договор за потребителски кредит, доколкото същият не бил подписан от Н. С.
С. с КЕП и поради това не е породил целените правни последици. Оспорва, че соченият от ищеца потребителски договор отговаря на законовите изисквания, обективирани в ЗПФУР.
Оспорва, че ответникът е усвоил сума по сключен договор за потребителски кредит, чийто месечни вноски е бил задължен да погасява.
Оспорва, че „Ай Тръст“ ЕООД притежава качеството кредитор на ответника, както и че е погасило задължения по договора за потребителски кредит от негово име, което да доведе до суброгирането на поръчителя в правата на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Оспорва, че ответникът е надлежно уведомен за договора за цесия, поради което счита, че не дължи процесните суми по издадената заповед за изпълнение.
Релевира възражение за погасителна давност за вземанията, чийто петгодишен срок намира, че е изтекъл на 30.04.2025 г.
Претендира разноски.
По исковете:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, както и установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:
3
По предявените искове, касаещи възникналото суброгаторно право на платилия поръчител, в тежест на ищеца е да установи, че: 1 / между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и Н. С. е налице валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание, в това число, че са спазени изискванията на ЗПК и ЗПФУР за сключване на договора от разстояние за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства; 2/ че на ответника е предоставена парична сума срещу задължение на последния да я върне в уговорен срок, ведно с уговорена възнаградителна лихва, произтичаща от валидна клауза от договора; изискуемост на вземането, както и че дължимата сума по договора е в размер на исковата такава - за които обстоятелства страната не сочи доказателства; 3/ Сключване на валиден договор за предоставяне на поръчителство между кредитодателя и „Ай Тръст“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР - за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства;
4 / погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от страна на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – за което обстоятелство страната не сочи доказателства; 5/ сключването на договор за цесия със соченото в исковата молба съдържание, както и че цесията е съобщена на длъжника. 6/ По иска за мораторно обезщетение - в тежест на ищеца е да докаже и съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, както и плащане на задълженията.
С оглед възражението на ответника за изтекла давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на давността.
По предявените искове, касаещи дължимото възнаграждение за предоставено поръчителство и мораторно обезщетение върху неизплатената му част, в тежест на ищеца е да установи: 1 / Сключване н а валиден договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и „Ай Тръст“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР - за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства, с твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на който договор за длъжника е възникнало задължение да заплаща възнаграждение в посочения в исковата молба размер; 2/ Изпълнение от страна на „Ай тръст“ ЕООД на поетите в договора задължения, чрез сключване на валиден договор за поръчителство между кредитодателя и „Ай Тръст“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР - за което последно обстоятелство страната не сочи доказателства; 3/ Настъпване на изискуемостта на уговореното договорно възнаграждение; 4 / сключването на договор за цесия със соченото в исковата молба съдържание, както и че цесията е съобщена на длъжника;
4
С оглед възражението на ответника за изтекла давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на давността.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приложени по настоящото дело материалите по ч.гр.д.
№ 23485/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Представените от ищеца писмени документи следва да бъдат приети като доказателства по делото, доколкото са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като страните следва да бъдат напътени към доброволни способи за разрешаване на правния спор.
Така мотивиран, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.04.2026 г. от 13:25 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.