Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 09.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 638/2022
Вид
Решение № 46
Подписан
09.02.2023
В сила
23.01.2024
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • § 6 т.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.477 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20225001000638 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 130/27.05.2022г.. ,постановено по т.д. № 1150/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора ,с което З. О. З.“ АД , ЕИК ***********, гр. С., .............. е осъден да заплати на Й. И. П., ЕГН ********** сумата от 70 000 лв./седемдесет хиляди лева/ частично от 200 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П. П. П.,загинал при ПТП на 22.06.2020г.,ведно със законната лихва ,считано от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане, а на К. П. П., ЕГН ********** , П. П. П., ЕГН ********** и на Р. П. П., ЕГН ********** да заплати сумата от по 65 000 лв. ./шестдесет и пет хиляди лева/ на всеки ,частично от 200 000 лв. - обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им П. П. П., загинал при ПТП на 22.06.2020г.,ведно със законна лихва , считано от

29.06.2020 г .до окончателното изплащане като тези искове са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните предявени такива от 140 000 лв. за първата и от 130 000 лв. за останалите трима като част от общо предявения размер от по 200 000 лева за всеки като неоснователни.

Решението е обжалвано в неговата цялост като жалбоподателите ищци считат същото за неправилно в частта ,в която исковете им са отхвърлени и по съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба поддържат ,че присъденото обезщетение е занижено като отричат да е налице съпричиняване от страна на починалия П. П. и заявяват искане в отхвърлителната част решението да бъде отменено и предявените от тях 1 искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.П. К. на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА ведно с ДДС за оказана безплатна правна помощ.

Жалбоподателят ответник атакува решението в частта ,в която исковете на П.и са уважени като го счита за незаконосъобразно и неправилно и заявяват искане в тази му обжалвана част същото да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло , а в условията на евентуалност размерът на присъденото обезщетение да бъде намален като претендира за присъждане на разноски.

Настоява ,че липсва каквото и да е основание за присъждане на застрахователно обезщетение доколкото процесното събитие, от което е настъпила смъртта на съответно съпруг и баща на ищците не попада в обхвата на покритието на задължителната застраховка ГОА, а в условията на евентуалност поддържа ,че размерите ,в които исковете са уважени са завишени и несъобразени с критерия за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД.

От двете страни са постъпили отговори , с които се оспорват въззивните жалби на насрещната страна и се заявява искане същите да бъдат оставени без уважение.

Обжалваното решение е постановено с участието на трето лице помагач на ответника „А. М* „ ООД ,от който не е постъпило становище по въззивните жалби .

Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното :

Предмет на въззивно разглеждане са субективно съединени искове ,предявени от Й. И. П., ЕГН ********** К. П. П.,

ЕГН **********, П. П.

П., ЕГН **********, Р. П. П., ЕГН **********, чрез адв.П. К., против: З. О.

З.“ АД , ЕИК ***********, гр. С., .............. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния съответно съпруг и баща П. П. ,настъпила в резултат на ПТП ,причинено от застраховано при ответника ППС. Ищците са твърдяли ,че на 22.06.2020г., П.

П. се е намирал на територията на селскостопански двор на с.Д., о. Р. като се качил на товарно ремарке с цел да помогне на тракториста при разтоварване на зърно в склад. Тракторът тръгнал рязко с вдигнато ремарке ,което се опряло на бетонен трегер на покрива на навеса и П. се озовал между ремаркето и бетонния трегер и бил притиснат, в резултат на което получил много сериозни травми в областта на гръдния кош ,довели до смъртта му.Посочили са ,че за процесния трактор с рег. № С. ****, рама ****** е налице валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № В********** със срок на валидност една година, считано от 15.06.2020г. до 14.06.2021г. към З. О. З.“ АД ,както и че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя и са представили всички документи, с които са разполагали,но към настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетение на ищците, поради което за тях е налице правен интерес да предявят претенцията си за определяне на размера 2 на обезщетение и присъждането му пред съда.

Ответникът З. О. З.“ АД от своя страна , намира предявените искове за процесуално недопустими и изцяло неоснователни, поради което е оспорил същите. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за вредите, които ищците твърдят да търпят ,тъй като процесното събитие не попада в обхвата на покритието на застраховката доколкото същото не е настъпило в резултат на използване и / или притежание на ППС ,а в резултат на ползване на трактора като задвижваща сила при разтоварване на зърното като се позовава на Решение на Съда (голям състав) на ЕС от 28.11,2017 г. по дело № С-514/2016 г., съгласно което по застраховката „Гражданска отговорност“ „използването на моторни превозни средства“ трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща случаите, в които превозното средство, участвало в произшествието не е служило за транспорт.

Направил е възражение за съизвършителство от страна на работодателя ,изразяващо се в липса на инструктаж на наетите служители за здравословни и безопасни условия на труд ,както и на занижен контрол при спазване изискванията за същите , както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия .Оспорил е и размерите на претендираните обезщетения като прекомерни ,както и дължимостта на законна лихва от претендирания от ищците начален момент.

По делото е конституиран като трето лице помагач на ответника „А. М* „ООД в качеството му на работодател на пострадалия П. ,който е оспорил предявените искове и е заявил искане същите да бъдат отхвърлени.

Съдът,с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорно установено от фактическа страна,че на 22.06.2020 г., П. П. се е намирал на територията на селскостопански двор на с.Д., о. Р. , качил се е на товарно ремарке с цел да помогне на тракториста при разтоварване на зърно в склад, тракторът с рег. № С. ****, управляван от В. Д. тръгнал рязко с вдигнато ремарке,което опряло на бетонен трегер на покрива на навеса като в резултат на това пострадалият П. се озовал между ремаркето и бетонния трегер и е бил пристиснат. Приел е също така ,че след преместване на трактора, П. П. бил освободен, но в резултат на притискането получил много сериозни травми в областта на гръдния кош, в резултат на които е настъпила смъртта му. За безспорно е приел наличието на валидно, към датата на процесното ПТП, застрахователно правоотношение, сключено със застрахователна полица № В0/2з/******* със срок на действие от 15.06,2020 г. до 14.06.2021 г. за застраховка „ГО“ на автомобилистите между ответното дружество и собственика на процесното МПС.

Въз основа на тази фактология и на база събраните по делото доказателства – писмени такива,съдебни експертизи и свидетелски показания ,съдът е приел за доказани претъпени от ищците като наследници на пострадалия П. ,съответно съпруга и деца,неимуществени вреди ,за репариране на които отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.Не е зачел като основателно възражението на последния ,че настъпили инцидент ,от който е произлязла смъртта на П. не попада в обхвата на покритието на застраховка ГОА ,а по отношение на възражението за съизвършителство от страна на работодателя е приел това възражение да е 3 неотносимо към спора.Във връзка с установеното по делото е приел ,че е налице 50 % съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат ,поради което като краен резултат е приел ,че за обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания ,причинени на ищците от смъртта на техния наследодател,следва да бъде определена сумата от 140 000лв. за съпругата – ищцата Й. П. ,и по 130 000лв. за останалите ищцинегови деца ,поради което съобразявайки приетия процент съпричиняване от страна на пострадалия ,е приел исковете за основателни до размер съответно от 70 000 лв. за първата и по 65 000 лв. за останалите трима ищци,до които размери исковете са уважени.

Решението ,както се каза ,е обжалвано в неговата цялост .Жалбоподателите ищци релевират оплаквания за неправилност ,касаещи занижения размер на приетото от съда дължимо от ответника обезщетение ,както и приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Жалбоподателят ответник възразява против решението ,поддържайки становището ,че не отговоря за претендираните вреди ,позовавайки се на приетото разрешение в решение на Съда / голям състав / на ЕС от 28.11.2017 г. по делото С – 514 / 16 г.,постановено по преюдициално запитване във връзка с тълкуването на член 3 ,параграф 1 от Директива 72 / 166 / ЕИО относно понятието „използване на моторно превозно средство „ в аспекта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.Релевира и оплакване за неправилно определен размер на присъдените обезщетения ,считайки ги за завишени и неадекватни на действително претърпените от ищците вреди.

Безспорно е по делото ,както е прието и от първоинсанционния съд ,че на 22.06.2020 г., П. П. се е намирал на територията на селскостопански двор на с.Д., о. Р. , качил се е на товарно ремарке с цел да помогне на тракториста при разтоварване на зърно в склад, тракторът с рег. № С. ****, управляван от В. Д. като тръгнал рязко с вдигнато ремарке,което опряло на бетонен трегер на покрива на навеса като в резултат на това пострадалият П. се озовал между ремаркето и бетонния трегер и е бил пристиснат .След преместване на трактора, П. П. бил освободен, но в резултат на притискането получил много сериозни травми в областта на гръдния кош, в резултат на които е настъпила смъртта му.

По делото е представен протокол № 3 / 03.08.2020 г.,изготвен от комисия от Т. на Н. - С. З. ,относно резултати от извършеното разследване на злополуката ,станала на 22.06.2020 г. с пострадал П. П. ,от който е видно ,че последният от 2008 г. работи по трудов договор с „А. М* „ООД като пазач невъоръжена охрана като в дена на постъпване на работа на лицето е проведен начален инструктаж, а съобразно длъжностната му характеристика същият осъществява пропусквателен режим на работници ,служители ,външни лица ,МПС и извършва дейности по охрана ,свързани с проверка на документи ,вещи материали и апаратури,следи за недопускане на кражби и разхищения ,злоупотреби.

Изслушано е по делото заключение на ЗАвТЕ , от което се установява ,че субективните действия на водача на трактора с прикаченото към него ремарке ,изразяващи се в изпускане педала на съединителя ,са довели до загуба на контрол над превозното средство ,което заедно с прикаченото към него 4 ремарке рязко са тръгнали напред.В този момент ,при повдигнато ремарке нагоре и придвижването му напред пострадалия се е намирал на площадката в предната му част като от техническа гледна точка поведението на същия е неправилно и същият е можел да се предпази от инцидента ,ако се е намирал извън зоната на разтоварване на безопасно разстояние от трактора.

По делото са разпитани и свидетели като свидетелката С. установява ,че злополуката е станала в първия работен ден, в който се започва жътва и при първия курс, с който са докарали грах. За да разтоварят същия тракториста и П. паркирали назад в склада ,който бил нисък, поради което се изсипвало една част, после се давало напред и пак се изсипвало.Установява ,че започнали да работят като в това време тракторът тръгнал напред, не спрял, свидетелката видяла, че ремаркето блъска трегера на склада и когато трактора спрял видяла, че П. е качен на ремаркето и бил притиснат на трегера със същото.