Решение № 66 от 03.04.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ботевград, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200004 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предмет на обжалван е Електронен фиш серия К № *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на А. Д. М., ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № *** с МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № ***.

В подадената жалба от А. Д. М. се иска отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения: липсвали данни за повторност по смисъла на чл. 182, ал. 4 ЗДвП и кога е влязъл в сила ЕФ серия К № ***.

Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

1

От фактическа страна:

На 17.09.2022 г., в 12,47 часа, по АМ Хемус, км. 39+300, с посока на движение към гр. Варна, при въведено ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, насочено към гр. София, била сечена скорост на движение от 92 км/ч, т.е превишаване с 12 км/ч над разрешената скорост, при движение на МПС „Дачия Сандеро“ с рег.

№ ****. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К ***.

След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на АТСС на 17.09.2022 г., рег. № **** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното длъжностно лице.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, серия К № ***, в който били въведени данни за това, че на 17.09.2022 г., в 12,47 часа, по АМ Хемус, км. 39+300, с посока на движение към гр. Варна, при въведено ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, насочено към гр. София, била сечена скорост на движение от 92 км/ч, т.е превишаване с 12 км/ч над разрешената скорост, при движение на МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № ***. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К ***.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението - л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, е собственост на А. Д. М., поради което на му е издаден процесният електронен фиш № К № ***, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП в условията на повторност, на жалбоподателя, е наложена „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол № *** г. о т проверката на мобилната система за видеоконтрол ARH CAM S1; заповед № ***г. и заповед №***г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 17.09.2022 г., справка за собственост на МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

2

По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /17.09.2022 г./ на АМ „Хемус” в района на км 3 9+300 дясно пътно платно /в посока към гр. Варна/ е въведено ограничение на скоростта на движение на МПС на 80 км/час с пътен знак В26 /забранено е движението със скорост, по-висока от 80 км в час/, поставен на км 39+200 - дясно и среда дясно.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

Обстоятелството, че собственик на процесното МПС, посредством което е извършено нарушението, към процесната дата е бил А. Д. М., се установява от приложената по делото справка от системата на ОДМВР, сектор „Пътна полиция“.

Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.

Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), тъй като електронния фиш е връчен на дата 16.12.2022 г. и жалбата е депозирана и заведена в деловодството на административнонаказващия орган – ОДМВР София, на 29.12.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице рещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се вява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

3

В случая жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Административнонаказващият орган има задължение да запълни съдържанието на препращата норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП като посочването само на чл. 182, ал. 4 ЗДвП сочи за непълнота на правната квалификация на нарушението. Доколкото санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия и размер на санкцията. Така, както е посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, е непълна и неясна и на практика изобщо в електронния фиш не е посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение. Чл. 182, ал. 4 ЗДвП препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвидено за съответното нарушение.

Посочването на пълната правна квалификация, макар и точно определена, но за първи път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на защита на санкционираното лице, доколкото на същото не е било ясно изначално въз основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. На практика по този начин на процедиране съдът ще е изправен пред хипотеза да санира пропуск на наказващия орган, който е съществен, а това не би било допустимо, защото по този начин липсата на конкретно волеизявление от наказващия орган ще бъде запълнено от съда и за първи път ще се въведе правна квалификация, срещу която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава. В Тълкувателно решение № 8/2021 г. е посочено, че първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая не се касае за хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, защото се отразява върху адекватното упражняване на правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред съда. Посоченото поради това и съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от факта на установено нарушение. Трябва да се има предвид, че административното наказване не може да е на всяка цена, а 4 следва да е осъществено всякога законосъобразно.

Предвид изложеното се налага да се отмени ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съдБотевград, въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен и неправилен Електронен фиш серия К № *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на А. Д. М., ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева, за извършено от него в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № серия К ***, нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.

1 от ЗДвП, с МПС „Дачия Сандеро“ с рег. № ***.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5