Решение № 164 от 10.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Плевен, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430104509 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. №23396/21.07.2025 г. на Г. К. Б., с адрес: гр. ***, чрез адв. М., срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, за прогласяване за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит №***, и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 173,29 лв. като платена без правно основание , ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит на 28.06.2022 г. с №***, при следните параметри: 8000 лв. главница, 3282,70 лв. застрахователна премия, в. т.ч. застраховка “BANK пакет 3 сметки“ – 479,53 лв., и “BANK ПАКЕТ 3 сметка“ 2803,17 лв., или общо 11 282,70 лв., при ГПР 29,55%, ГЛП – 26,52 %, 48 бр. месечни погасителни вноски, размер на погасителна вноска – 383,76 лв., падеж на първа вноска – 05.08.2022 г., а на последна 05.07.2026 г. Ищцата формулира довод за нищожност на сключения договор съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19,ал.4 ЗПК, тъй като тя имала качество на потребител и договорът е потребителски, и приложение намирали разпоредбите на ЗПК. Именно поради приложното поле на ЗПК, договорът не отговарял на изискванията на чл.

10,ал.1, чл. 11,ал.1,т7-12, чл. 20,ал.2 и чл. 12,ал.1, т.7-9 ЗПК. Според ищцата е нарушена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т. 9 ЗПК, тъй като в договора не е приложен реалния приложим между страните годишен лихвен процент. В договора бил посочен ГЛП-26,52%, но в него била включена сумата по клаузите БАНК пакет 3, а лихвата била част от годишния процент по разходите. Това водило и до друг процент на ГПР по договора, различен от посочения в него, с което била нарушена разпоредбата на чл.

11,ал.1, т. 10 ЗПК. Това основание според ищцата е достатъчно за да намери приложение нормата на чл. 22 ЗПК. Ищцата формулира и довод за нищожност на клаузата на чл. 7 от договора поради противоречие с нормата на чл. 143,ал.1,т. 19 ЗЗП, защото потребителят не е имал възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. В погасителния план бил посочен размер на кредита – 8000 1 лв., а общ размер – 18 420,50 лв. с вкл. застрахователни премии в общ размер на 3282,70 лв. Според ищцата е налице незаконосъобразно приобщаване на застрахователните премии към главницата, като така кредиторът създал конструкция за прикриване на действителните разходи по договора за кредит, вкл. действителния ГПР. Ищцата счита, че договорът съдържа подвеждаща и невярна информация по чл.

11,ал.1, т. 9 и 10 за реалния ГЛП и ГПР по изложените съображения. Ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД се твърди, че е санкционирано от КЗП за описаните неравноправни клаузи, тъй като съставлявали нелоялна търговска практика.

Ищцата счита още, че на осн. чл. 23 ЗПК по процесния договор е дължима чистата стойност на кредита , но не и други лихви или разходи, а в случая тя заплатила 8058,96 лв., поради което сумата от 58,96 лв. счита, че е платена без правно основание. Моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД чрез юрк. Красимир Запрянов, с който се оспорват като неоснователни предявените искове. Приложени са писмени доказателства – ДПК, приложения и сертификат.

В отговора на исковата молба ответникът формулира доводи за неоснователност на предявените искове, като на първо място счита, че не е налице нарушение на нормата на чл. 11,ал.1, т. 10 ЗПК, защото тя изисква точно посочва на ГПР и обща дължима по кредита сума от потребителя към момента на сключване на договора при съответните допускания. В процесния договор ясно бил посочен ГПР- 29.55% и обща дължима сума 18 420,50 лв., като са взети предвид допускания относно начална дата на изчисляване на ГПР – датата на подписване на договора; договорът да остане в сила за целия първоначален уговорен срок, при 360 дни за една година, 12 месеца всеки; при лихвен процент и други разходи по кредита, които са неизменни спрямо първоначалния им размер. Останалите възражения в тази насока не били доказани от ищеца, в чиято тежест е установяване на обстоятелствата, на които се основават.

Формулата за изчисляване на ГПР се сочи, че е алгоритъм, императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита, различен от предвидения в закона, счита за недопустимо. Годишният процент на разходите изразявал задълженията на потребителя в процентно съотношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се вкл. и уговореното заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. В чл. 19,ал.3 ЗПК били регламентирани изключенията, т.е. разходите, които не са включени в ГПР. На следващо място, ответникът счита, че разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 ЗПК не следва да се тълкува разширително, а именно, че е нарушение водещо до приложение на нормата на чл. 22 ЗПК, в случаите, в които ГПР е формално посочен и е налице несъответствие с действително прилагания между страните ГПР.

Според ответника неправилното изчисляване на ГПР обуславя приложение на чл.

19,ал.4 ЗПК респ. ал.5 от същата разпоредба, като кредиторът няма задължение да посочва кои компоненти се включват в него, тъй като тази информация е предоставена в закона - чл. 19,ал.2 и 3 ЗПК и предоставянето и на потребителя е излишно.

Формулата за изчисление на ГПР представлявала съотношение между отрицателни парични потоци(11 282,70 лв., без да се включва застраховка като разход), положителни парични потоци(месечни вноски плащания от потребителя и една изравнителна или сбора посочен в чл. 10 от договора – 11 282,70 лв.), период от време – отрицателни и положителни парични потоци отнесени за периода на договора за кредит от 28.06.2022 г. до 05.07.2025 г. Тоест формулата отчитала тези три компонента – заета сума, върната сума и период. Посочването на общата дължима сума по кредита съгласно чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК давала яснота за оскъпяването на кредита. Ответникът излага в табличен вид начина по който изчислява ГПР, като същия съвпадал с 2 посочения в договора – 29,55%. В случай, че вещото лице приеме различен ГПР, ответникът възразява срещу нейното приемане, тъй като счита, че е неправилно заключението.

По-нататък ответникът счита още, че договорът отговаря на изискването на чл.

11,ал.1,т. 9 ЗПК, тъй като е посочен ГЛП-26,52% съобразно параграф 1, т.4 от ДР на ЗПК и не е налице неяснота. Възнаградителната лихва следвало да се посочи в проценти, а не в лева по аргумент от параграф 1, т.4, т.5, т.5а и т.6 от ДР на ЗПК, като аналогично било и решението, дадено в чл.3, б. „и“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕПС, а именно, че „лихвен процент“ означава лихвения процент, изразен или като фиксиран, или като променлив процент, прилаган на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Ответникът счита, че клаузата на чл. 7 от договора не противоречи на законовата норма на чл. 143 ЗПК, тъй като ЗП разглежда и т.н. допълнителни услуги, които потребителя може да поиска при кандидатстване за кредит, по специално законът визирал застрахователните услуги – параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, чл. 25,ал.5 ЗПК.

Тези услуги се предоставяли с допълнителен договор и често от различно от кредитора лице. В случая застрахователната премия представлявала цената на допълнителната услуга, дължима от потребителя, или 3282,70 лв., общият размер на застрахователната премия по сключената застраховка. В искането за откриване на договорни отношения потребителят изрично декларирал избора на тази допълнителна услуга и възлага на кредитора да проведе частта от средствата от кредита за застрахователна премия.

Единствено стойността на премията, която се финансира от Банката е елемент от главницата по кредита, но това представлявало финансов елемент, който нямал общо със застрахователния договор. Потребителят не бил длъжен да сключва застраховка, а по собствено желание избрал тази допълнителна услуга. Ответникът сочи, че съгласно параграф 1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителната услуга, са част от общите разходи, които се включват при изчисления на ГПР, но само ако са били задължително условие. Според ответникът застраховката не е била задължително условие, а е избрано от потребителя и именно поради това не е част от ГПР. Всеки застрахователен договор следвало да отговаря на изискванията на чл. 344 и сл. от КЗ и процесния договор за застраховка е сключен между Кардиф Животозастраховане, застраховател, от една страна и от друга ищецът като застрахован, а ответникът като застраховащ. Така на ищецът били предоставени общи условия, част от групов застрахователен договор „Защита на кредита, Защита за 66+ и защита на сметките“ № 01/2019 г. Потребителят подписал и декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към програмата. С оглед на тези съображения ответникът формулира довод, че клаузата не е във вреда на потребителя, защото е дадена при наличие на пълно и информирано съгласие от негова страна; клаузата отговаряла на изискванията за добросъвестност и не водила до неравноправие между страните.

Незадължителният характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, без правни последици съгласно чл. 10 от ОУ на Сертификат №1***2022.

В отговора на исковата молба се инкорпорира и справка за извършени плащания по договора от страна на потребителя, като ответникът счита, че е излишно изслушването на вещо лице . Искат предявените искове да бъдат отхвърлени, претендират разноски, както и възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.

В с. з. ищецът поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени, като претендира разноски.

3

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Видно от заявление-декларация на Г. К. Б. на л. 65 по делото, е че поискала да сключи договор за потребителски кредит с ТИ БИ АЙ БАНК АД, като се е съгласила данните и да бъдат обработени от кредитора във връзка с потребителския кредит, и в качеството му на застрахователен агент по предлаганите от него застрахователни програми/л.67/.

Договор за потребителски кредит № ***/28.06.2022 г. е сключен между ТИ БИ АЙ БАНК АД като кредитор и Г. К. Б. като потребител, като от него се установяват следните параметри: отпускане на заемна сума в размер на 8000 лв., общ размер на застрахователна премия 3282,70 лв.(479.53 лв. застраховка Банк Пакет 3 сметка и 2803.17 лв. банк пакет 3 кредит + сметка), при общ размер на кредита от 11 282.70 лв. със срок на договора до 05.07.2026 г. Според чл. 9 от договора ГЛП по договора е 26,52%, а според чл. 10-ти ГПР е 29.55, като така общата дължима сума от потребителя е 18420,50 лв., като изрично е посочено, че ГПР се изчислява при допускания от четири точки. Според клаузата на чл.7.2. сумата следвало да се преведе от кредитора в три дневен срок по ИЗИПЕЙ АД на каса на потребителя. По смисъла на чл.7.2.3, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователна програма, предлагана от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретна застраховка се превежда от кредитора за сметка на потребителя на застрахователя по банков път, за което потребителят дава изрично съгласие с подписване на договора за кредит. В погасителния план, инкорпориран в договора са предвидени 48 месечни вноски, състоящи се от главница и лихва, а всяка месечна вноска е фиксирана в размер на 383,78 лв. Видно от договора е, че е подписан и от двете страни.