Решение № 11237 от 17.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11237 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20221110129572 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл.86 ЗЗД за следните суми: сумата в общ размер от 6317,77 лв., представляваща незаплатени трудови възнаграждения за периода от м.05.2021 г. до м.10.2021 г., сумата от 1349,80 лв., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сумата от 202,47 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни за 2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 04.06.2022г., до изплащане на вземането, и на сумата в общ размер от 599,69 лв., представляваща лихва за забава в плащането на трудовото възнаграждение за период на забава от 16.06.2021 г. до 03.06.2022 г.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 19.11.2019 г. се е намирала в трудово правоотношение с ответника, по което е заемала длъжността „ биолог, генетик", както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 24/14.10.2021 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Твърди, че работодателят не е изплатил пълния размер на дължимите трудовите възнаграждения за периода от м.05.2021 г. до м.10.2021 г. , съответно не е платил обезщетението, дължимо на основание чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск, както и обезщетението, дължимо на основание чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. С постъпила по делото молба с вх. № 174161/19.08.2022 г. от ответника се поддържа становище, че наличието на задължения към ищцата не се оспорва, а ненавременното им изплащане се дължи на финансови затруднения на дружеството.

Твърди се, че след предявяване на исковете са извършени следните плащания към ищцата: на 21.06.2022 г. са изплатени 600 лв. – частично плащане на възнаграждението за м. 05.2021 г., и на 19.08.2022 г. – 563,81 лв., представляващи остатък от възнаграждението за м. май 2021 г.

1

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. За основателността на предявения иск необходимо е да се установи, че в процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение и възмездяването на положения труд не е извършено в цялост, без да е налице основание за това.

По делото е безспорно, а и се установява от представените писмени доказателства, в това число трудов договор от 19.11.2019 г., че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „ Биолог, генетик”, с основно месечно трудово възнаграждение от 1482 лв., платимо в срок до 15 дни след края на месеца, за който се дължи възнаграждението.

Не се спори, а и се установява, че трудовият договор на ищцата е прекратен със заповед № 24/14.10.2021 г. на управителя на ответното дружество на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 14.10.2021 г. Видно от представената заповед, работодателят е разпоредил на ищцата да се заплатят обезщетение на основание чл.221, ал.1 КТ в еднократен размер на последното месечно брутно възнаграждение и на основание чл.

224, ал.1 КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни.

Добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до доказване на противното – чл.8, ал.2 КТ. При липсата на твърдения от ответната страна в обратния смисъл съдът приема, че ищцата е изпълнявала възложените трудови задължения съобразно договореното с работодателя, съответно последният й дължи пълния размер на уговореното трудово възнаграждение.

Размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение се установява от представения трудов договор, като за исковия период от м. 05.2021 г. до м.10.2021 г. дължимото на ищцата трудово възнаграждение възлиза в общ размер на 6317,77 лв., което обстоятелство е признато извънсъдебно с издадената от работодателя справка за размера на дължимите на ищцата суми. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени и извършени от работодателя плащания на суми за трудово възнаграждение, както следва: на 21.06.2022 г. е заплатена сума в размер на 600 лв., представляваща частично плащане на трудово възнаграждение за м. май 2021г., на 19.08.2022 г. - сумата от 563,81 лв., остатък от възнаграждението за м. май 2021 г., на 14.09.2022 г. - сумата от 1163,81 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. юни 2021 г., и на 07.10.2022 г. - сумата от 1163,80 лв., трудово възнаграждение за м. юли 2021 г.

Извършените частични плащания следва да бъдат съобразени от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен до размера от 2826,35 лв., представляващ дължимо трудово възнаграждение за периода от м. 08.2021 г. до м.10.2021 г., като за разликата над сумата от 2826,35 лв. до пълния предявен размер и за периода от м. 05.2021 г. до м. 07.2021 г. искът подлежи на отхвърляне поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.

С оглед основателността на обуславящия иск, работодателят дължи и обезщетение за забава за периода от настъпване изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение за всеки от месеците, включени в исковия период, до датата на 2 предявяване на иска на основание чл.86 ЗЗД. Установява се, че страните са уговорили срок за изпълнение на задължението, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от трудовия договор трудовото възнаграждение се изплаща в срок до 15 дни след края на месеца, за който се дължи. Следователно, работодателят е изпаднал в забава плащането на всяко от месечните възнаграждения, считано от 16-то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо, без да е необходима покана от страна на работника. Тъй като по делото липсват данни за размера на обезщетението за забава по отношение на всяко от възнагражденията, съдът определя същото на основание чл.162 ГПК въз основа на законната лихва в размер общо на 599,69 лв. за период на забава от 16.06.2021 г. до 03.06.2022 г. Ето защо, акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.

Върху уважения размер на главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, вкл. върху платените в хода на процеса трудови възнаграждения за периода от подаването на исковата молба до датите на извършените плащания, която съдът определя при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор в общ размер от 89,09 лв. за период на забава от 04.06.2022 г. до 07.10.2022 г.

По иска по чл. 221, ал.1 КТ.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника поради неплащане на трудовото възнаграждение, както и размера на последното получено пълно брутно трудово възнаграждение. Не е спорно, че ищцата е отправила изявление за прекратяване на трудовия договор поради неплащане на дължими суми от страна на работодателя. Съществуването на непогасени задължения към момента на достигане на изявлението до ответника се признава извънсъдебно от работодателя с оглед издадената от него заповед за прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради което съдът приема, че в полза на ищцата е съществувало правото да прекрати едностранно договора без предизвестие, а оттук й се дължи и обезщетение за прекратяването на това основание в размер, посочен в заповедта - в еднократен размер на последното месечно брутно възнаграждение, възлизащо на 1349,80 лв.

Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на вземането, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявения размер от 1349,80 лв.

Акцесорният характер на претенцията за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от предявяване на иска до окончателното й погасяване обуславя и нейната основателност.

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, чийто размер следва да се определи въз основа на последното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването по аргумент от чл. 224, ал. 2 и чл. 177 КТ. По предявения иск в тежест на работодателя е да докаже положителния факт на ползване на отпуска или заплащането на дължимото обезщетение за неползването му.

Безспорно се установи прекратяването на трудовото правоотношение между страните, като към този момент ищцата е имала три дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., който факт е признат от работодателя извънсъдебно чрез посочването му в заповедта за прекратяване. Ответникът не ангажира доказателства за плащане на дължимото на ищцата обезщетение, което възлиза в размер на претендираната сума от 202,47 лева, поради което искът е изцяло основателен.

3

Акцесорният характер на претенцията за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от предявяване на иска до окончателното й погасяване обуславя и нейната основателност.

Относно разноските в производството:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищцата. В настоящия случай от процесуалния представител на ищцата е направено искане за присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокатско възнаграждение за осъщественото в производството процесуално представителство. Приема се в практиката, че за да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, достатъчно е адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА. В разглеждания случай договор за правна защита и съдействие не е представен по делото, поради което съдът приема, че не се установява наличието на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на някое от основанията по см. на чл. 38, ал. 1 ЗА.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 267,04 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА " ................." ........., ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: ..............., да заплати на ..................................., ЕГН **********, с адрес:

......................., на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 2826,35 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от м.08.2021 г. до м.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 04.06.2022г., до изплащане на вземането , на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в общ размер от 599,69 лв., представляваща лихва за забава в плащането на трудовото възнаграждение за период на забава от 16.06.2021 г. до 03.06.2022 г., и сумата от 89,09 лв., представляваща общ размер на законната лихва върху главници за трудово възнаграждение за периода от м. 05.2021 г. до м. 07.2021 г. за период на забава от датата на подаване на исковата молба - 04.06.2022 г., до плащането на 07.10.2022 г. , на основание чл. 221, ал.1 КТ сумата от 1349,80 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 04.06.2022г., до изплащане на вземането, и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 202,47 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни за 2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба – 04.06.2022г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.