Решение № 387 от 18.06.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 122/2026
- Вид
- Решение № 387
- Подписан
- 18.06.2026
- В сила
- 01.08.2026
- Състав
- АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, т. 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- Параграф 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 387 гр. ****** 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****** ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20261630100122 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД.
В условията на евентуалност, да се прогласи нищожността на отделна клауза в Договора за потребителски кредит.
Ищцата, К. Т. Т., ЕГН ********** и адрес: обл. ****** общ. *********, с. ********, ул. „**********, представлявана от процесуалния си представител - адвокат С. А. Н., е предявила иск СРЕЩУ: „**********” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, пл.
„***********,представлявано от С*********.
В исковата си молба твърди, че на 17.02.2025 г., доверителката й - К.
Т. Т., е сключила Договор за потребителски кредит кредитна линия № 1276310 с ответното дружество - „**********” АД с ЕИК ********* /Договора за потребителски кредит” или „ДПК”/.
По силата на Договора за потребителски кредит, „**********” АД е поел задължението да предостави на доверителката й - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 700 лв., а доверителката й се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:
- Общ размер на кредита /чиста стойност/ - 700 лв.;
- ГПР - 42,58%:
- Лихвен процент по кредита - 36,00%:_
- Лихвен процент на ден - 0,1%
- Срок на договора- 10 месеца
1
- Общ размер на „неустойката - 479.04 лв.
- Размер на месечната погасителната вноска с включена неустойка и лихва 131,59 лв.
Счита, че ДПК е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи. Поради това иска от съда да прогласи или пълната недействителност/нищожност на Договора за потребителски кредит или евентуално да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него.
Договорът за потребителски кредит, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на специалните закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
ЗАЕМ
В чл. 22 от ЗПК /Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, са предвидени няколко хипотези на недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. І, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.”
Счита, че в настоящия случай процесният Договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.
На първо място, процесният ДПК не е сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК форма /не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП/, а наред с това не е съставен по начин, който да е ясен за потребителя, тъй като изначално в ДПК е посочен ГПР, който е по-нисък от реалния с оглед окончателното оскъпяване на финансовия ресурс - в ГПР не е включен разходът, обозначен от кредитора като ,,неустойка при неосигурена гаранция/поръчител”, който по своята правна същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване и управление на кредита.
На второ място, на доверителката й не са представени Общите условия на „**********” АД, тя не ги е подписвала на всяка страница, а тези Общи условия са част от цялото споразумение между страните. Ирелевантно е, че в индивидуалния ДПК е записано от кредитора, че на доверителката ми са представени Общи условия. ДПК е бланкетен, като ответното дружество следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е предоставило и Общите условия на доверителката й, както и че те са подписани на всяка страница от нея. Процесният Договор за потребителски 2 кредит съдържа множество препратки към Общите условия на ответното дружество и при непредставянето им на потребителя, каквото качество безспорно има доверителката й, ДПК е неясен и респективно, потребителят не би могъл да разбере точно какви са параметрите му. На доверителката й не е представена и преддоговорна информация относно параметрите на окончателния ДПК. Изрично оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
В процесния ДПЗ е визиран годишен процент на разходите, но само като абсолютна процентна стойност - 42.58 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Счита, че кредиторът е длъжен да спази законовите изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са регламентирани изрично в ЗПК. В случая това изискване не е спазено, което влече до пълна недействителност на ДПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като ГПР от общия размер на предоставения кредит. В процесния ДПЗ липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договори по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Действително, в ДПК е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. При липса на данни за наличие на други разходи по кредита може да се направи извод, че единственият разход за потребителя би следвало да бъде предвидената в договора възнаградителна лихва, като при това положение не става ясно как е формиран ГПР от 42.58 %, тоест какво друго е включено в ГПР. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност/недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Процесният ДПЗ не отговаря и на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е съставен по неясен и неразбираем за потребителя начин с оглед обстоятелството, че потребителят, каквато безспорно е доверителката й, следва още във фазата на преддоговорните отношения, а на още по-силно основание - при сключване на окончателното споразумение, да е наясно какво е точното оскъпяване на финансовия ресурс. Тъй като критерият, спрямо който потребителят може да се ориентира за действителното оскъпяване на кредита с ГПР, то ако този ГПР бъде посочен неточно и неясно, какъвто счита, че е настоящият случай, е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действителната цена на отпуснатия заем. В горния смисъл е и актуалната и задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС по дело С714/22, постановено на 21.03.2024 г., в което е прието, че в случай на неточно посочване на ГПР, това представлява порок от толкова висока степен, че влече 3 до пълната недействителност/нищожност на правоотношението, при което потребителят дължи връщане само на чистата получена стойност на заема и неточното му посочване с приравнено на липсата на посочване на ГПР.
На следващо място, в чл. 1 1, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити /какъвто е и процесният/, наличие на ПОДРОБЕН ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН, както следва:
11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителни разходи, когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Към индивидуалния Договор за потребителски кредит е приложена таблица, озаглавена ,,Погасителен план”, като счита, че същата не отговаря на изискванията на ЗПК. От тази таблица е видно, че изначално се приема, че на доверителката ми ще се начислява неустойка за непредставяне на „обезпечение“, при което се начислява неустойка.
Отделно от това, недействителен е договор, който ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя.
Счита, че и тези условия не са изпълнени, поради което по силата на ЗПК, процесният договор за заем е изцяло недействителен. Следователно, в процесния Договор за потребителски кредит липсва задължителен реквизит лихвен процент на ден, който не зависи от друго условие. Липсата на този реквизит - безусловно определяне на лихвения процент на ден, влече до недействителност на целия Договор за паричен заем.
Наред с горното, ДПК е недействителен/нищожен и поради заобикалянето на закона, тъй като ,,неустойката” в размер на 479.04 лв. или в размер по-голям от 50% от отпуснатата главница по кредита, дължима за непредставеното „обезпечение“ по кредита, на практика представлява скрита лихва. Ако тази сума беше регламентирана като договорна лихва, то тя трябваше задължително да бъде включена в ГПР. При тези обстоятелства, ГПР 4 щеше многократно да надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва, което е и таванът, до който може да достигне ГПР с оглед разпоредбите на ЗПК с оглед обстоятелството, че чистата стойност на заема е 700 лв. (а т.нар. „неустойка“ е в размер на 479,04 лв.)
На последно място, е неясно как е формиран самият ГПР и какво включва, освен договорната лихва.
Процесният Договор за заем е недействителен и поради противоречие с общите разпоредби на материалния закон, тъй като е сключен при нарушение на добрите нрави.
Това е така, тъй като в глава VІ от Общите условия за ДПК кредиторът, който с икономически по-силната страна, е вменил задължение на доверителката ми да предостави обезпечение. В чл. 39 от Общите условия за ДПК е вменено задължение на доверителката й - потребител, при забава на плащане на погасителна вноска по чл. 1 ДПК, да заплати неустойка. Клаузата на чл. 19 от Общите условия за ДПК е нищожна сама по себе си, което ще бъде аргументирано по-долу в настоящата искова молба.
С клаузата, предвиждаща неустойка, се цели заобикаляне на материалния закон и тази неустойка представлява скрита лихва или такса по управлението на кредита, с която се заобикаля материалния закон, а именно фиксирания таван на ГПР.
Кредиторът не би предложил и не би сключил процесния Договор за потребителски кредит без включване в него на посочените по-горе две нищожни клаузи - неустоечната, съгласно която доверителката й следва да заплати неустойка в размер на 479,04 лв. от стойността на усвоената по кредита сума /при главница от 700 лв./, видно от Погасителния план, приложен към Договора за потребителски кредит, както и Договорна лихва 36% - значително надвишаваща трикратния размер на законната лихва.