Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260374 от 20.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7414/2020
Вид
Решение № 260374
Подписан
20.06.2024
В сила
20.06.2024
Състав
ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.125 · Закон за енергетиката
  • чл.139 · Закон за енергетиката
  • чл.141 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.318, ал.2 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 20.06.2024г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.:

ТЕОДОРА ИВАНОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………….. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7414 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №281547 от 21.11.2019г., постановено по гр.д.№40204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, е признато за установено по отношение на Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, че дължат разделно и по равно по 1/2 част на „ТОПЛОФИКАЦИЯ

СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД във вр. чл.110, ал.2 ЗС от сумата от 562.36 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“********, с аб.№******, за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.04.2019г. (дата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното плащане, като са отхвърлени претенциите за разликата над уважените размери над сумата от 562.36 лв. до пълния предявен размер от 700.00 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2019г. по ч.гр.дело №21909/2019г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав. С решението е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2019г. по ч.гр.дело №21909/2019г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав на основание чл.415, ал.5 ГПК, издадена в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********, срещу Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, за сумата от 247.85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода 14.09.2016г. до 05.04.2019г.. С решението е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г.О.,

156-ти състав, в частта относно претенциите за главница за дялово разпределение за сумата от 32.57 лв. за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и мораторни лихви в размер на 5.88 лв. върху сумите за дялово разпределение, за периода от 30.04.2016г. до 05.04.2019г..

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - Д.Н.Ц.,

ЕГН **********, и Б.М.К.,

ЕГН **********, с която се обжалва решение №281547 от 21.11.2019г., постановено по гр.д.№40204/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.318, ал.2 ТЗ, във вр. чл.200 ЗЗД във вр. чл.110, ал.2 ЗС като е прието за установено, че ответниците дължат на ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********, разделно и по равно по 1/2 част от сумата от 562.36 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в град

София, ж.к.“********, с аб.№******, за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.04.2019г. (дата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното плащане. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е обосновал неправилен извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия период от време доколкото този факт е останал недоказан по делото. Поддържа се, че липсват ангажирани по делото доказателства, че ответниците притежават право на собственост, при равни квоти, досежно процесния топлоснабден имот, респективно не дължат претендираната от ищеца сума за доставена топлинна енергия в имота за исковия период. Оспорва се още факта на доставката на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, поради което се твърди, че ответниците не дължат заплащане на претендираната от ищеца цена на доставена топлоенергия. Предвид изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна -

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, не депозира писмен отговор, в представена молба от 13.04.2022г. се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - „Н.И.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Постановено е определение №66088 от 11.03.2020г., с което е оставена без уважение молба вх.№5213891/19.12.2019г., подадена от Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, за допълване на решение №281547/21.11.2019г., постановено по гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г. О. 156-ти състав, в частта за разноските.

Постъпила е частна жалба вх.№5062924/01.06.2020г. от ответниците

- Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, както и от техните процесуални представители адв.К.И.Б., с ЕГН **********, адв.Н.И.И., с ЕГН **********, и адв.С.А.К., с

ЕГН **********, с която се обжалва определение №66088 от 11.03.2020г., с което е оставена без уважение молба вх.№5213891/19.12.2019г., подадена от Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, за допълване на решение №281547/21.11.2019г., постановено по гр.дело №40204/2019г. по описа на СРС, II Г. О.

156-ти състав, в частта за разноските. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел за неоснователна претенцията за присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците в заповедното и исковото производство, въпреки че са налице всички предвидени в закона предпоставки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното определение и вместо него постанови друго, с което да се уважи заявените претенции, подробно посочени в молба вх. №5213891/19.12.2019г..

Ответникът по частната жалба - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, както и трето лице-помагач - „Н.И.” ООД не изразяват становище по подадената частна жалба.

Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Д.Н.Ц., ЕГН **********, и Б.М.К., ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за ангажиране на разделната отговорност на сочените ответници – по равно, за 1/2 част от претендираното вземане за стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“********, с аб.№******, за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г..

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените исковете за главница срещу ответниците. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №21909/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156 състав, въззиваемият -ищец-

„Топлофикация София” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.04.2019г. и е постановена на 24.04.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Д.Н.Ц. и

Б.М.К., за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са подадени поотделно от всеки от длъжниците - Д.Н.Ц. и Б.М.К., възражения с идентични съдържания, с които всеки от тях оспорва дължимостта на сумата в общ размер на 369.22 лв., от която 350 лв. – главница, 16.28 лв. – дялово разпределение и 2.94 лв. – лихви за дялово разпределение. Изрично е посочено в подадените възражения, че се признава дължимостта на сумата от 686.28 лв., в която част издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу ответниците - Д.Н.Ц. и Б.М.К. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за ангажиране на разделната отговорност на сочените ответници – по равно, за 1/2 част за всеки от ответниците от сумата от 562.36 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к.“********, с аб.№******, за периода 01.05.2015г. до 30.04.2018г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с правилността на оспорения съдебен акт. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична основателност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: