Решение № 15346 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15346 гр. С-я, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110140221 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от „Т-я С-я” ЕАД, ЕИК ***, установителен иск срещу ОАО С-я, ЕИК ***, за признаване за установено съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира съдът да установи, че ответникът дължи суми за доставена топлинна енергия за обект: гр. С-я, ул. „Калиманци“ № 35, бл. 102, вх. В, Магазин 3. Предвид изричното уточнение, вземанията се претендират в тяхната равностойност в евро, както следва: 935,03 евро (равностойност на 1828,77 лв.) – главница за потребена топлинна енергия за периода м. 11.2022 г. – м. 04.2024 г.; 200,97 евро (равностойност на 393,06 лв.) – законна лихва за забава за периода 31.12.2022 г. – 15.04.2025 г.; 21,33 евро (равностойност на 41,71 лв.) – главница за дялово разпределение за периода м.

05.2022 г. – м. 04.2024 г.; 5,09 евро (равностойност на 9,96 лв.) – законна лихва за забава върху нея за периода 01.07.2022 г. – 15.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.

Ответникът ОАО С-я, чрез законния си представител, оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Въвежда следните конкретни възражения: 1) Липсва валидно сключен писмен договор с топлопреносното предприятие и с фирмата за дялово разпределение, поради което не е възникнало облигационно правоотношение и не са приложими Общите условия; 2) Имотът не е ползван от ответника, а е бил обитаван като жилище от трето лице (Д. Г.), със съгласието на собственика на съседния магазин (Магазин № 2), през който единствено се осъществява достъп. Твърди се, че преди това е ползван от сдружение „НЦСР“; 3) Не са получавани фактури и покани за плащане, което лишава ответника от възможност за възражение и обуславя недължимост на мораторната лихва, тъй като не е изпаднал в забава; 4) Прави възражение за изтекла погасителна давност; 5) Оспорва решенията на Общото събрание на етажната собственост (ЕС) и компетентността на фирмата за дялово разпределение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна 1 собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.

1)

Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

2)

Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

2

От представения Акт за частна държавна собственост № 07028 / 12.03.2009 г. се установява безспорно, че държавата, чрез Областния управител на област С-я, е изключителен собственик на процесния недвижим имот – Магазин № 3. Съгласно императивната норма на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), потребител на топлинна енергия за битови или небитови нужди е собственикът или титулярят на вещно право на ползване на имота.

Следователно, ответникът се явява потребители, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Възражението на ответника, че имотът се ползва от трети лица (Д. Г. или сдружение), които реално са консумирали енергията, е неоснователно. В трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд (ВКС) е безпротиворечиво прието, че материалноправното качество „потребител на топлинна енергия“ възниква ex lege (по силата на закона) за собственика на топлоснабдения имот в сграда – етажна собственост.

Фактическото обитаване, наличието на наемни отношения, заем за послужване или търпимост (включително твърденият достъп само през съседен обект) нямат правно значение за възникване на задължението към топлопреносното предприятие. Само валидно учредено ограничено вещно право на ползване би легитимирало трето лице като потребител.

Областната администрация на област С-я е титуляр на партидата и единствен длъжник спрямо ищеца, като разполага с възможността да реализира регресните си права спрямо фактическите ползватели по реда на неоснователното обогатяване.

Възражението за липса на изричен писмен договор също е неоснователно.

Облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, е законово уредено и възниква от факта на придобиване на собствеността в топлоснабдената сграда при действието на публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. Липсата на формален индивидуален договор не дерогира задълженията на собственика.

Относно размера на задължението и правилността на начисленията, съдът кредитира изцяло приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице маг. инж. А. Ж., като компетентна, обективна и безпристрастна. Експертизата категорично оборва възраженията на ответника относно техническата отчетност. Установява се, че:

1) Общият топломер в абонатната станция е преминал успешно всички задължителни метрологични проверки съгласно Закона за измерванията.

2) Технологичните разходи (загуби) в абонатната станция са правилно изчислявани и отчислявани за сметка на ищеца „Т-я С-я“ ЕАД.

3) Дяловото разпределение от „ТС“ ЕООД е извършено в стриктно съответствие с приложимата Наредба за топлоснабдяването (№ Е-РД-04-1/03.2020 г.). В имота са налични 1 бр. радиатор с 1 бр. индивидуален разпределител, като отчетите са реални.

4) Общата стойност на действително потребената топлинна енергия за процесния период, определена от вещото лице, възлиза на 935,04 евро (1828,79 лв.). Тъй като ищецът претендира 935,03 евро, искът е доказан в пълен обем.

В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 91 от 3

1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе предвид представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са надлежно съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.

Чл. 33. Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Чл. 33 ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.

2.Чл.32, ал. 3 След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Чл.32, ал.2 касае хипотеза ако е направен избор ежемесечно отчитане и фактуриране, която не е настоящата хипотеза, тъй като очевидно няма доказателства за това. При това положение е видно, че лихва за забава се начислява от момента на издаване на фактура следи издаване на изравнителната сметка, като не е необходимо отделна покана.