Решение № 5054 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5054 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330119648 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба о т Е. М. Р., ЕГН ********** срещу „ХАГЕР ТРАНСПОРТ БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК 1600068206 , с правно основание чл. 200 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД, с ъс заявена частична претенция от 10 000 лева, от общо 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания и телесни увреждания, вследствие на претърпяна от ищеца трудова злополука на ****** г. около около 6:00 часа на паркинг ************** при която злополука на ищеца са причинени травматични увреждания, изразяващи се в „***“ и „******“ , , ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -15.11.2024г. до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на разноски за адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. П. Ц..

Ищецът излага, че настъпилата трудова злополука е предизвикана от внезапна загуба на баланс и последващо падане върху пътната настилка при слизане от стълби на кабината на *****. Събитието станало на ****** г., около 6:00 часа, на паркинг „***************, където ищецът се подготвял за шофиране на поверения му автомобил след изтичане на регламентираната пауза от шофиране. В резултат о т падането м у на земята ищецът получил нараняване на дясната страна на туловището си (рамо и ръка), но въпреки 1 случилото се продължил да изпълнява служебните си задължения. По-късно през деня започнал да изпитва силни болки в рамото, но понеже бил близо до товарния адрес в **** доставил стоката, след което поради засилващата се интензивност на болката повикал екип на спешна медицинска помощ, който го прегледал и транспортирал до медицинско заведение. Твърди се, че вследствие н а получените травматични увраждания ищецът понесъл продължително негативно емоционално преживяване, със силно изразена концентрираност в началото, което с времето намаляло по интензивност, и което било още налице. Излага се в исковата молба, че ищецът се чувствал потиснат, тревожен, безсилен и обезпокоен, защото бил и в напреднала възраст като допускал, че последиците от травмите ще му костват възможността да полага труд и да осигурява препитание за себе си и своето семейство. Сочи, че е бил в болнични 170 дни, което му причинило допълнителен психически дискомфорт и притеснения. Сочи, че между него и ответника е налице ТПО на длъжност „*************като със заповед № ************ г. на работодателя бил командирован до ************и други страни от ЕС, считано от ******. (за период от 44 дни), с товарен автомобил с peг. № ******** за извършване на международен превоз.

Излага се, че с Разпореждане № ************** на ТП Пловдив на НОИ злополуката била призната за трудова, като от представените медицински документи се установявали диагнозите „*****” и „******".

От ответника е постъпил писмен отговор, с който се излагат възражения за нередовност на исковата молба, доколкото ищецът не бил изложил и/или конкретизирал всички обстоятелства, на които се основава предявеният иск и счита, че по този начин е поставен в обективна невъзможност да организира пълноценно защитата си, да направи всички необходими твърдения и възражения, да ангажира всички необходими и относими доказателства и доказателствени средства. Настоява за отстраняване на недостатъците на исковата молба и оставането й от съда без движение до уточняване на механизма на настъпване на злополуката, настъпилите от злополуката телесни и психически увреждания, и проведения оздравителен и възстановителен период на пострадалия. По основателността на предявената претенция я счита за неоснователна. Не оспорва, че към момента на инцидента, ищецът е работил при ответника на трудов договор, заемайки длъжността „********************“, като и не оспорва факта на настъпване на инцидента и мястото му на настъпване.

Оспорва времето на настъпване на инцидента и че инцидентът е настъпил в работното време на пострадалия, оспорва също така инцидентът с ищеца да е настъпил при изпълнение/по повод изпълнение на работата на пострадалия. Оспорва твърдението на ищеца, че е наранил туловището си.

2

Оспорва твърдението на ищеца, че едва „по-късно през деня“ е започнал да изпитва силни болки в рамото. Оспорва твърдението на ищеца, че разтоварния адрес в * ******е бил близо до мястото на настъпване на инцидента.

Оспорва твърдението на ищеца, че е повикал спешна медицинска помощ.

Оспорва твърдените от ищеца за настъпили физически увреждания, болки и страдания като вид, интензитет и продължителност.

Оспорва твърдените от ищеца за настъпили психически и емоционални увреждания като вид, интензитет и продължителност, както и че същите са последици от злополуката. Оспорва причинната връзка между настъпилата злополука и твърдените от ищеца физически, психически и емоционални увреждания. Оспорва твърдението на ищеца за това, че дългия период на временна неработоспособност е провокирал разбирането му, че може никога да не се възстанови напълно и да упражнява професията си пълноценно.

Оспорва продължителността на твърдения от ищеца период на временна неработоспособност. Оспорва размера на претеидираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в това число и размера на частично претендираното от ищеца обезщетение. Оспорва твърдението за това, че пострадалото лице е било в отпуск за временна неработоспособност, заради увреждане на лъчевия нерв за периода от 30.08.2023 до 18.10.2023 година.

Твърди, че на пострадалия е проведен встъпителен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на **** година.

Твърди, че пострадалия Е. Р. е бил запознат с Правилника за вътрешен трудов ред на представляваното от мен дружество и е бил задължен да го спазва стриктно. Твърди, че на Е. Р. регулярно е провеждан инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, както и по безопасност и здраве на работното място, в това число и непосредствено преди настъпване на инцидента. Твърди, че на Е. Р. е проведен инструктаж за безопасност и здраве на работното място. Твърди, че противно на всякаква житейска логика и на правилата за безопасност и здраве при работа, непосредствено преди и по време на инцидента Р. сам се е поставил при условияна опасност, което е довело до спъването му и загубата на равновесие, като не е положил и най-минималната дължима грижа към собственото си здраве.

Твърди, че непосредствено преди и по време на инцидента ищецът е бил под въздействието на алкохол, което му попречило да сформира правилна преценка за реалните опасности в заобикалящата го действителност и довело до невнимание и немарливост от страна на пострадалото лице да спазва задължителните изисквания, за да осигури своето здраве, безопасност и 3 телесна цялост.

Твърди, че непосредствено след настъпване на инцидента и получените наранявания от същия, пострадалото лице нито с уведомило, нито е потърсило каквото и да било съдействие и/или последващи инструкции от прекия си ръководител, както и не е потърсило незабавно медицинска помощ.

Твърди, че след настъпване на инцидента, въпреки наличието на алкохол в кръвта, въпреки причинените му наранявания и въпреки, че инцидентът е настъпил на охраняем паркинг, собственост на дружеството, ищецът самостоятелно, своеволно и необяснимо е взел решение да продължи да управлява процесното ППС с часове с цел достигане до разтоварния пункт с адрес: ***********************като с това решение ищецът сам се е поставил в състояние на опасност за здравето си и е довело до влошаване на травмата и до усложняване на последиците от нея.

Твърди, че пострадалия е започнал да шофира едва час и половина след настъпване на инцидента, като е стартирал курса си в ******минути.

Твърди, че след настъпване на инцидента и по време на управление на ППС, Р. неколкократно е спирал за почивки, като е пристигнал на разтоварния пункт едва в 12:42 часа, въпреки че разстоянието от началната до крайната точка отнема два часа и половина за придвижване, като нито веднъж по време на тези почивки не се е свързал с прекия си ръководител, за да го уведоми за инцидента и да получи инструкции, нито се е свързал с компетентните медицински служби, за да получи адекватна спешна помощ.

Твърди, че едва при пристигане на място в разтоварния пункт, други лица — работници в разтоварния пункт, а не пострадалият са извикали спешна помощ.

Твърди, че пострадалият Е. Р., преди настъпване на трудовата злополука, неколкократно се е явявал на работа в нетрезво състояние и под въздействието на алкохол, което е било причина работодателят да не го допуска до работа, съответно да не го изпраща в командировка.

Твърди, че в нарушение на длъжностната му характеристика пострадалият Е. Р. не е изпълнил задълженията си за: 1/ опазване живота и здравето си; 2/ отговорност за безопасното и безаварийно пътуване при спазване на изискванията на закона и правилниците за движението по улиците и пътищата; 3/ отговорност за спазване на трудовата дисциплина и вътрешните правилници на дружеството, в това число за безопасност на труда;

4/ проява на висока дисциплина и отговорност и адекватна реакция при изпълнение на служебните си дейности, особено при възникването на неочаквана ситуация, каквато е и налице в настоящия случай.

Твърди, че издадените на ищеца Болничен лист № ******** година и 4

Болничен лист № ******** година са отменени от ТЕЛК като неоснователно издадени, с мотива , че пострадали я т редовно пР.ан за преглед в ТЕЛК за удължаване на болничния, не се е явил.

Твърди, че пострадалото лице не е било в отпуск за временна неработоспособност заради *******за периода от 30.08.2023 до 18.10.2023 година.

Твърди, че управителят на дружеството неколкократно е провеждал разговори с пострадалото лице след настъпилия инцидент, като страните имали уговорка за това ищецът да се върне на работа в първия възможен момент след приключване на оздравителния и възстановителния си период, т.е. пострадалото лице е било в знание за това, че след приключване на оздравителния процес щ е има възможност да продължи на упражнява професията си.

Твърди, че през декември месец 2023 година, Е. Р. се е явил на работното си място в нетрезво състояние и под въздействието на алкохол, за да помоли да бъде изпратен в командировка, като последното му е било отказано по обективни причини.

Твърди, че към настоящия момент свидетелството за управление на Е. Р. е отнето от компетентните полицейски органи, като последното е във връзка с това, че контролните органи са установили, че лицето шофира след употреба на алкохол.

Сочи, че по този повод е образувано и НОХД № 175/2024 година по описа на 3-ти наказателен състав на Районен съд - гр. В., приключило със сключването на споразумение от 07.06.2024 година.

Твърди, че невъзможността на ищеца да упражнява професията му и страха, че може никога да не упражнява професията си пълноценно, се дължа т на обстоятелството, че същия вече не разполага със свидетелство за управление на МПС.

Твърди, че пострадалият с месеци не е уведомил работодателя си за това, че е поставен в обективна невъзможност да упражнява тази професия, доколкото му е било отнето свидетелството за управление на МПС, защото трудовото правоотношение между страните е приключено няколко месеца след отнетата правоспособност да управлява автомобили.

Твърди, че няколко месеца след настъпване на инцидента е починал синът на Е. Р. — М. Е. Р., като описаното от пострадалия „********“ не се дължи на процесния инцидент, а се дължи основно на смъртта на този роднина от най-близкия кръг на ищеца.

Твърди, че наличните увреждания на пострадалия се дължат на 5 дегенеративни промени и съпътстващи заболявания.

Твърди, че пострадалият Р. е получил обезщетение във връзка с възникналия инцидент по Полица № ******** година за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“, като счита, че същото следва да бъде приспаднато от окончателния размер на обезщетението за неимуществени вреди.