Решение № 5765 от 21.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5765 гр. София, 21.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100503181 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 968 от 17.01.2024 г., постановено по гр. д. № 65147/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, са уважени предявените от ищеца ,,Дженерали застраховане” АД срещу ответника Столична община по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 897,12 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по щета № 210861055 по застраховка ,,Автогрижа”, застрахователна полица № 0320219907005926 за нанесени щети на МПС марка ,,Ленд Роувър”, модел ,,Дискавъри”, с рег. № ****, във връзка с настъпило на 31.05.2021 г. в гр. София, ул. „Кривински път“, застрахователно събитие /ПТП/ ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 07.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 50,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.08.2021 г. до 07.03.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 12075/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1090,00 лв., представляваща сторени в заповедното и исковото производството пред СРС разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че СРС е постановил обжалваното решение при непълно изясняване на фактическата обстановка във връзка с настъпилото застрахователно събитие, доколкото свидетелските показания, събрани от първоинстанционния съд, противоречали на механизма на ПТП, изложен в исковата молба и в приложените по делото писмени доказателства.

Изтъква, че показанията на свидетеля М.В.П. се различавали съществено от твърдения в 1 исковата молба механизъм на ПТП, относно мястото на настъпване на ПТП-то, вида на пътната настилка, по която се движило процесното МПС, вида на твърдяната неравност на пътя, както и относно фактическата обстановка, в която се е осъществило произшествието, а именно - при разминаване с друго пътно превозно средство - автобус, движещ се в насрещната пътна лента. Оспорва достоверността на назначената по делото съдебноавтотехническа експертиза /САТЕ/, доколкото вещото лице било изготвило същата въз основа на заявеното в исковата молба местоположение на твърдяната неравност на пътя, което местоположение не се било установило от първоинстанционния ищец в условията на пълно и главно доказване поради противоречия между събраните по делото гласни и писмени доказателства. Излага оплакване, че с оглед на разминаванията между твърденията в исковата молба и показанията на св. Паев не било установено по делото дали пътят е общински. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови акт, с който да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна в законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Поддържа, че първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано и следвало да бъде потвърдено изцяло. Посочва, че ПТП се било осъществило на територията на Столична община по изложения в исковата молба механизъм. Противоречията между изложеното в писмените доказателства и в показанията на разпитания свидетел не изключвали ангажирането на отговорността на Столична община за противоправното бездействие на лицата, на които била възложена поддръжката на общинския път. Обстоятелството, че не бил изяснен с точност адресът, на който е настъпило ПТП, не променяло факта, че ПТП се е осъществило на територията на град София, поради което пътят във всеки случай бил собственост на Столична община и тя отговаряла за поддържането му в изправно състояние.

Претендира сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

По отношение оплакването на въззивника, че по делото не е установено мястото на местопроизшествието, което ищецът е твърдял в исковата молба, поради което не е изяснен механизмът на процесното ПТП, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Механизмът на ПТП се определя въз основа на съвкупност от факти и обстоятелства, сред които географските координати на местопроизшествието, местоположението на участвалите МПС, нанесените щети и др. Мястото на произшествието е съществен елемент за определяне механизма на ПТП, доколкото дава информация за организацията на движението – пътна маркировка, знаци, видимост, ограничение на скоростта, както и предоставя данни за вида на пътната настилка и евентуално наличие на неравности в нея.

В трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, Решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО, е възприето, че местоположението на МПС, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието са елементи, включени в съвкупността от факти, които са относими за определяне механизма на ПТП. Тези елементи на фактическата обстановка се вписват в протокол за ПТП, който, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена 2 сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, но само по отношение на фактите и обстоятелствата, които са непосредствено възприети от съставителя.

В конкретния случай по делото не е съставен протокол за ПТП с материални щети в отклонение от разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Цитираната разпоредба предвижда, че при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП съгласно Приложение № 2 към Наредбата. В тежест на ищеца е да установи твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, на който се основава претенцията за съществуване на регресното право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

В тази връзка следва да се посочи, че ищецът е посочил в исковата молба, че ПТП-то /попадане в дупка на пътното платно/ е реализирано ул. ,,Кривински път”, която след справка в интернет /карта на София/ е видно, че е свързана с бул. ,,Ботевградско шосе” и се намира на територията на район ,,Кремиковци” в североизточната част на гр. София. В отклонение от писмените доказателства, според свидетелските показания на свидетеля Мартин Паев, които настоящият състав на съда намира за непосредствено възприети и непротиворечиви и кредитира с доверие, процесното ПТП се е осъществило на пътя за ресторант ,,Воденицата” на територията на кв. ,,Драгалевци”, който се намира в южната част на гр. София.

На следващо място, свидетелят излага информация за факти относно вида на пътната настилка, която според него е била павирана, а спукването на гумата на увреденото МПС е предизвикано от преминаване през ,,разбити павета”, а не от дупка на пътя, каквито са твърденията в исковата молба.

Предвид липсата на протокол за ПТП, съставен по надлежния ред от длъжностно лице от органите на МВР в кръга на неговата компетентност, както и поради констатираните противоречия между писмените доказателства и свидетелските показания, настоящата въззивна инстанция достига до извод, че ищецът не е установил по делото при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че механизмът на ПТП е посоченият в исковата молба, който обхваща точното място на произшествието и конкретните пътни условия, при които се е осъществило твърдяното увреждане.

Доводите на въззиваемата страна, че независимо от точното географско местоположение, нямало съмнение, че ПТП се е осъществило на територията на гр. София и следователно Столична община е имала задължение да поддържа пътя в изправност, е несъстоятелно. Ищецът претендира регресно право, което се основава на увреждане, осъществено в конкретни условия посочени в исковата молба – дата, място, механизъм и др., като защита на ответника е именно по твърденията на ищеца, доколкото мястото на настъпване на ПТП-то е и правопораждащ факт. След като не са установени точните параметри на увреждането, съдът не би могъл да осигури защита на регресното право, произтичащо от обезвредата на неустановено противоправно деяние, извършено в рамките на общинската пътна мрежа. Такава защита може да бъде гарантирана единствено в условията на пълно и главно доказване и безспорно установяване на конкретния юридически факт, от който ищецът претендира, че черпи своето субективно право – факта на увреждането, от което се следва правото на обезщетение за пострадалия, а от там – регресното право на суброгиралият се по реда на чл. 410 КЗ застраховател.

Поради изложеното, настоящият състав на съда приема, че ищецът не е установил в процеса на доказване една от предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно мястото на настъпване в срока на застрахователния договор застрахователно събитие, което да е следствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие на служителите му във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища.

Предвид изхода на делото по главния иск следва да се отхвърли и акцесорната искова претенция за мораторна лихва.

3

С оглед на приетото от настоящата инстанция е безпредметно обсъждането на наведените във въззивната жалба оплаквания касаещи допуснати от СРС процесуални нарушения.

При съобразяване на изложеното и доколкото изводите, до които достига въззивната инстанция не съвпадат с възприетото от първоинстанционния съд, то решението следва да бъде отменено изцяло и се постави ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора, в полза на въззивника– Столична община на основание чл.

78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 273 ГПК следва да се присъди сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното и първоинстанционнотото производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение по настоящото търговско дело не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд