Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19531 от 29.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1940/2025
Вид
Решение № 19531
Подписан
29.10.2025
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19531 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110101940 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 чл.422 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу О. Д.

Г. и М. О. Г., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 9930.75 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6533/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците О. Д. Г. и М. О. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми, а именно О. Д. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4 438,92 лева, ведно със законна лихва за периода от 02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 19.01.2024 г. в размер на 481,96 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 37,72 лева, ведно със законна лихва за периода от 02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.01.2024 г. в размер на 6,78 лева, а М. О. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4 438,91 лева, ведно със законна лихва за периода от 02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 19.01.2024 г. в размер на 481,95 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 37,72 лева, ведно със законна лихва за периода от 1

02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.01.2024 г. в размер на 6,79 лева, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. О. к., бл.3, вх.А, ет.4, ап.12, аб.№ 299304. Претендира разноски.

Ответникът О. Д. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните. Ответникът М. О. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва до имота да е доставена топлинна енергия, тъй като за отопление на имота се използвали други средства. Евентуално възразява за давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД изразява становище за основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетите в хода на съдебното дирене препис от Нотариален акт за покупко продажба и учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 108/14.02.2000 г., н.д. №96/2001 г. на Нотариус Йонко Литовски, рег. №263 в НК, район на действие: СРС, се установява, че М. Д. - Б. и съпругът й Б. Б., учредяват в полза на С. А.- Г.а пожизнено вещно право на ползване върху апартамент №12, в гр. С., ж.к. „О. к.“, бл.3- АД, вх.А, ет.4 СИО, както и продават правото на собственост върху процесния имот на децата на вещния ползвател- малолетния М. Г. и непълнолетната Д. Г.а. Идентичността на процесния имот с този, описан по горния НА се установява от удостоверение за идентичност на адреси на ГИС- С.. Представено е удостоверение за наследници, издадено от СО, р-н „О. к.“ от 26.11.2020г. на Д. О.а Г.а, починала на 25.02.2008г. и оставила за свои законни наследници родителите си - О. Г. и С. А. Г.а, починала на 07.01.2012 г. Ответникът представя удостоверение за наследници, издадено от СО, р-н „О. к.“ от 27.04.2010 г. на Д. О.а Г.а, починала на 25.02.2008 г., като е оставила за свой законен наследник сина си А. К. Д., роден на 06.04.2005г., както и удостоверение за родствени връзки, издадено от СО, р-н „О. к.“, за 2 наследници на Д. О.а Г.а, починала на 25.02.2008г. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между М. О. Г. и „Т. С.“ ЕАД за притежаваната от него ½ идеална част от правото на собственост върху имота, договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. По отношение на другия ответник О. Г., исковете следва да се отхвърлят, тъй като не се доказа в производството същият да е законен наследник на другия съсобственик Д. О.а Г.а.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 299304, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лицепомагач се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, без възражения, в каквато насока са приетите индивидуални отчети, по силата на договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач. Няма пречка срокът на договора да се подновява ежегодно и автоматично, доколкото е предвидена такава клауза в р. II, чл. 3, относима за периода За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 299304, предоставени от „Т. С.“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. фирмата за ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите, са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в процесното жилище е имало монтирани 4 отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла вода и има два водомера за топла вода, по които се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителни тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части 3 не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.

На следващо място, макар с Решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, съдът да е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, 3 – членен състав на II отделение, постановено по адм. д. № 746/2021 г., с което е отменена т.

6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, съгласно ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС – ОСС от I и II кО.ия, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК, а до отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици не се засягат от отмяната на нормативния акт. В случая исковият период е преди отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, поради което отмяната й е без значение за настоящото дело.