Решение № 357 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330117657 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. Г., ЕГН ********** против „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1588 лв., сочена за недължимо платена по недействителен Договор за кредит № ********** от *** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на осъдителната претенция чрез увеличаване на размера на иска от сумата от 30 лв. на сумата от 1588 лв.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит от *** г. първоначално за сумата 600 лв. Впоследствие главницата по договора била увеличена на 1500 лв. при определен годишен лихвен процент 40,97 % и ГПР 49,66 %. Поддържа, че е върнала сумата 2500 лв. от 05.03.2024 г. до 05.10.2024 г. Tвърди, че договорът за кредит бил недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.10 и т.11 ЗПК, както и на чл. 10а от ЗПК, като поддържа, че не е правилно посочен ГПР и липсва яснота какви компоненти включва същият. Договорената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а освен това са събирани допълнителните такси за управление на кредита в противоречие с чл. 10а от ЗПК. Предвид недействителността на договора за кредит, тя дължала само получената главница, като всички надвзети суми за лихви и такси са недължимо платени. Предвид това иска да бъде осъден ответникът да й заплати сумата 1588 лв. като недължимо платена по договора 1 за потребителски кредит. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се излага, че договорът е действителен, като не отрича сключването на договора за кредит. Не отрича и че е получавал суми по него като плащания от ищцата. Поддържа, че тя общо била заплатила 3088 лв., от които била погасена частично главница от 1000 лв., а останалите 2088 лв. били за такси за допълнителни незадължителни услуги за удължаване на срока на кредита.

Поддържа, че таксите за допълнителни услуги са доброволни по своя характер, поради което и не е налице твърдяното нарушение на чл. 10а от ЗПК. Поддържа, че договорът е действителен. Моли искът да бъде отхвърлен.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства - Договор за кредит № ********** от *** г., че между ищцата и ответника „Вивус.БГ” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищцата има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата била предоставена в заем сумата от 600 лв., срещу задължение да я върне заедно с уговорените лихви. Била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,97 %, и посочен ГПР от 49,90 %. Видно от съдържанието на договора за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 141,78 лв., представляваща такса „бързо разглеждане“, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга.

С Анекс от *** г. към договора за кредит, главницата по договора била увеличена на 1500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент- 40,97 %, ГПР49, 9 %. Срокът на договора бил удължен с 30 дни и е до 18.05.2024 г., за което била предвидена и такса за удължаване – 288 лв.

С Анекс от *** г. към договора за кредит, срокът на договора е удължен с 30 дни и е до 17.06.2024 г., за което е предвидена и такса за удължаване- 288 лв.

С Анекс от *** г. към договора за кредит, срокът на договора е удължен с нови 30 дни и е с падеж до 16.08.2024 г., за което също е предвидена такса за удължаване- 288 лв.

С Анекс от *** г. била отпусната допълнителна сума по кредита в размер на 900 лв., за кредитополучателя било предвидено задължение да заплати такса за бързо разглеждане на заявката за отпускане на допълнителна сума – 289,20 лв.

С Анекс от *** г. към договора за кредит, срокът на договора е удължен с нови 30 дни и е с падеж до 15.09.2024 г., за което също е предвидена такса за удължаване- 360 лв.

С Анекс от *** г. към договора за кредит, срокът на договора е удължен 2 с нови 30 дни и е с падеж до 15.10.2024 г., за което също е предвидена такса за удължаване- 360 лв.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е погасила задължението си по договора, заплащайки сумата в общ размер 3088 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата освен качеството на кредитополучател, има и качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорените такси за бързо разглеждане и удължаване на кредита реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР. Съгласно изричния текст на договора първата такса се дължи за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит, а втората за продължаване на първоначално уговорения падеж по договора, т.е. и двете са пряко свързана с договора и съществуват единствено във връзка с него. Липсват съща така писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тези „услуги“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Следователно разходите за бързо разглеждане на заявлението за отпускане на заема и удължаване срока, е трябвало да се включат в ГПР по заема. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.9 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:

Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.

Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като 3 липса на посочен ГПР и неминуемо въвежда потребителя в заблуждение, доколкото и в двете хипотези същият е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за бързо разглеждане на заявлението за кредит и тази за удължаване срока на кредитното правоотношение се дължат въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит и изготвяне на конкретните параметри по заемното правоотношение са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита.

Предвидената таксата „за удължаване“ на кредита е свързана с управлението на кредита, доколкото принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочените договорни клауза е да послужат за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесните клауза за такса бързо разглеждане и за удължаван срока на кредитното правоотношение, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като водят до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Доколкото по делото е безспорно, че ищцата е платила по процесния кредит сумата в общ размер от 3088 лв. при главница от 1500 лв., то исковата претенция от 1588 лв. неоснователно платени суми по кредита, се явява доказана и по размер.

С оглед на горното предявения иск се намира за основателен и като такъв ще се уважи изцяло. Като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва върху сума от 1588 лв. от датата на предявяване на иска.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание 4 чл.78, ал.1 ГПК. В нейна полза следва да се присъди сумата от 53,99 лева/ 27,60 евро разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съобразно представения Договор за правна защита и съдействие, в полза на адв. К. К. следва да се присъди сумата от 458,80 лв./ 234,58 евро за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Изток, бул. „Г. М. Димитров“ №16А, ет.1, ап. офис №2, да заплати на Т. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1588 лева/ 811,93 евро - недължимо платена по недействителен Договор за кредит № ********** от *** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.