Определение № 207 от 21.04.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. В., 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500169 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413 ал.1 от ГПК (обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските ).

Със заповед за изпълнение на парично задължение по Чл.410 ГПК- Заповед № 234 от 06.02.2026г., постановена по ч.гр. дело № 332/2026г. по описа на В.ски районен съд е разпоредено длъжникът ***. - клон Б. КЧТ ЕИК: ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на кредитора М. Я. К. ЕГН:

**********, постоянен адрес гр. С., ЖК „*** „, бл.***, общ. ***, обл. С. (***), сумата:

-250,00 EUR (двеста и петдесет евро), представляваща главница Обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004, ведно със законната лихва за период от 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за:

-адвокатско възнаграждение в размер на: 250,00 EUR (двеста и петдесет евро), държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: М. К. притежава потвърдена резервация VT9VUE за полет с дестинация Неапол - С. (W64370 2025-11-13).

Съгласно полетното разписание пътникът е следвало да достигне крайната дестинация на 13/11/2025 г. в 16:35 часа. В действителност обаче полетът (W64370 2025-11-13) закъснява и пътникът достига крайната дестинация на 13/11/2025 г. в 23:57 часа. Закъснението е повече от 3 часа, а именно - 442 1 минути.

Доколкото се касае за забавяне с повече от три часа и за разстояние между началната и крайната точка на полета по-малко от 1500 км в рамките на Общността, в правната сфера на пътника на основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е възникнало парично притезание за нея за сумата от 250.00 евро, представляващо вземане за обезщетение за изпълнен със закъснение повече от 3 часа полет.

Срещу разпореждането в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за размера над 122.71 евро е подадена частна жалба Рег.№ 3547 / 05.03.2026 от "***" Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ул. "***" № ***,чрез адвокат К.П.И., вписана в регистрите на Българската Адвокатура под личен номер ***.

Поддържа се ,че адвокатското възнаграждение в размер на 250 евро се явява прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определял от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл.

36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се твърди ,че определените адвокатски възнаграждения по правилата на Наредбата не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Въведеното правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не можело да бъде приложено, предвид даденото тълкуване на решението на СЕС по дело С-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения можели да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащането на правната помощ, подлежали на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: вида на спора, 2 интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. (сочат се съдебно Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1990/2023 г, II т.о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Джулиана Петкова, Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.А.).Сочи се ,че е претендирано вземане за нисък материален интерес от 250 евро, а извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразява в следното: посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане в съответните полета в изготвен образец на заявлението, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който съдържа указания за попълването му. В тази връзка настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, което да обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение, в размер над 122.71 евро.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, било прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следвало да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично било посочено, че при наличието на посочените ограничения не било възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд бил длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. (съгласно 3

Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № ***8/2022 г., I т.о., ТК, докладчик председателят Т.К. и Определение № 3535 от 12.03.2024 г. по ч.гр.т.д. №20241100502429 на СГС).

Сочи ,че решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

Поради което моли въззивният съд да приеме, че Наредба №1 от 09.07.2004 г., която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет и с която се установяват минималните размери на адвокатските възнаграждения, които могат да се уговарят в сключени договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, пар. 1 ДФЕС, както и да откаже на приложи този акт. Съдът не следвало да прилага националната уредба, установена в Наредба № 1/09.07.2004 г., като противоречаща на правото на ЕС, при нито едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право на Р.Б. се препраща към този акт, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена.

За определяне на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя се иска въззивният съд да вземе предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

За определяне на размера на възнаграждението, съдът следвало да съобрази фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия на адвоката, упълномощен да представлява заявителя в заповедното производство.

Нямало съмнение, че по дефиниция заповедното производство се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, затова направените разходи за заплащане на адвокат за попълване на утвърден образец на заявление по правило следвало да са в минимален размер. В настоящия случай се касаело до претенция за съществуване на едно парично вземане, чиито размер е под 1000 лева, като фактическият му състав не е свързан с осъществяването на множество факти, което да изисква 4 извършването на значителен обем от пояснения.

Поради което се поддържа, че съдът следва да намали присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 122.71 евро за оказаната в полза на заявителя правна помощ.

Сочи ,че в този смисъл била и константната практика на българските окръжни и районни съдилища по идентични казуси,като се сочат 32 бр.дела.

С оглед на горното се иска определеното адвокатското възнаграждение по ч. гр. дело № 332 по описа на РС - В. за 2026 г. да бъде намалено по справедливост до размера от 122.71 евро.

Иска се да бъде обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 234 от 06.02.2026г., постановена по ч.гр. дело № 332/2026г. по описа на

В.ски районен съд , в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за присъдения размер над 122.71 евро, поради прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Иска се да бъдат присъдени разноски на длъжника за платената държавна такса по настоящото производство в размер на 7,67 евро.

Иска се да не се присъждат разноски на страните за адвокатски хонорар по настоящото въззивно производство, тъй като се касаело за процедура, свързана с изменение на акта на Районния съд относно дължимите разноски.

Настоящото производство било частно по обжалване на определение, с което съдът се е произнесъл по дължимост на разноските, а не същинско второинстанционно производство, по което да се разглежда самия правен спор. Поради което не следвало да се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора, като в тази насока имало формирана трайна съдебна практика /в този смисъл Определение № 493/26.10.2016 г. по гр.д. №4088/2016 г . на 4-то гр.отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.

5089/2015 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. 1758/2017 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. 1847/2016 г. на 2-ро гр.отд. на ВКС/, в която еднозначно се приемало, че в производството по изменение на произнасянето относно разноски не се дължат разноски на страните, тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора, което важи и при обжалване по реда на чл. 274 от ГПК на актовете .

5

Постъпил е отговор на частна жалба от М. Я. К., с ЕГН : **********, чрез адв. Е. В. А., АК-П., л.номер ***, с която оспорва частната жалба на “***” Лтд като неоснователна и недоказана.

Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед извършените процесуални действия в производството.

Следвало да се отчете, че именно авиокомпанията е станала причина за образуване на заповедното производство, тъй като в отговор на отправената покана за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение е изпратила бланкетен отговор, съдържащ общо позоваване на ограничения на летището/пистата. В този отговор не е конкретизирано в какво се изразяват посочените ограничения, въпреки направеното изрично искане за това (доказателство № 1), нито са представени каквито и да било доказателства.

Именно този неконкретизиран о т г о в о р породил необходимостта от извършване на множество проверки с оглед установяване на положение към момента на излитане и кацане на процесния полет, както и към различни моменти във връзка с предходни полети, осъществени със същото въздухоплавателно средство. Наложително е също така да бъде извършена цялостна проверка относно наличието на основания за съдебно претендиране на обезщетение.

От изложеното следвал изводът, че работата по съдебното претендиране на обезщетението за закъснелия полет не се свеждала единствено до формалното попълване на заявление по образец, а включва извършването на редица предварителни действия, сред които: комуникация с клиента относно фактическата обстановка; преценка на наличните към съответния момент данни; изпращане на покана до авиокомпанията по предвидения от нея ред; анализ на получения отговор: последващи проверки и събиране на информация въз основа на данните, предоставени от авиокомпанията.