Определение № 1008 от 03.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 03.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002101100 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №27244/13.08.2024 г. на Е. И. Д., чрез процесуалния си представител адвокат В. И.-С. от АК-Пловдив, срещу решение № 904 от 02.07.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е :

- обезсилено първоинстанционното решение №4981/07.12.2023г. по гр.д.№12935/2022г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №25, нот.дело №25/02.03.2022г., с който А. П. Р. е продала собствените си 4/6 ид.части от обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], ет.3, предназначение-жилищна сграда, многофамилна, брой етажи-3, брой самостоятелни обектидва със застроена площ 107кв.м. съгласно заповед за изменение на КККР №1812570/22.12.2020г. на Директора на СГКК-Пловдив на Б. И. Р., поради наличие на вписана възбрана на 28.10.2021г. в полза на Е. И. Д. ;

- отменено първоинстанционното решение само по отношение на съделителите, между които е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], ет.3, предназначение-жилищна сграда, многофамилна, брой етажи-3, брой самостоятелни обекти-два със застроена площ 107кв.м. съгласно заповед за изменение на КККР №18-12570/22.12.2020г. на Директора на СГККПловдив, като е постановено друго по същество, с което делбата е била допусната между: Е.

И. Д. при квота 1/6 ид.част, Б. И. Р. при квота 1/6 ид.част и Б. И. Р. и С. А. Р. при квоти общо 4/6 ид.части при режим на СИО;

1

-отхвърлен е искът за делба по отношение на А. П. Р..

В касационната жалба на Е. И. Д. срещу решение № 904 от 02.07.2024г. по в.гр.д.

№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делбата на процесните имоти да бъде извършена законосъобразно по реда на чл. 344 ГПК.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, съгласно чл.236 ГПК при обезсилване на първоинстанционното решение в една част и при отмяната му в друга част и постановяване на решение по съществото на спора, което решение е различно от това на първата инстанция;

2. Следва ли съдът да се произнесе с решението си и относно учреденото право на ползване в полза на съделителя А. П. Р. върху делбения имот с акта от 02.03.2022 г.;

Представлявали това непроизнасяне съществен порок на съдебния акт; Как може да бъде саниран този пропуск, който е от решаващо значение за начина на извършване на делбата и за охрана интереса на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване;

3. Дали в делбеното производство е допустим иск за обявяване относителната недействителност спрямо Е. И. Д. на сделката от 02.03.2022 г., извършена от А. П. Р., при наличие на вписана възбрана въз основа на Обезпечителна заповед от 03.10.2021 г. на РС Пловдив в производството по гр.д.13160/2021 г. в полза на Е. И. Д.;

4.За действието на вписаната възбрана като обезпечителна мярка в исков процес и относителната недействителност по отношение на лицето, в чиято полза е допусната обезпечителната възбрана, на последващи отчуждителни действия от страна на лицето, чийто имот (идеални части от имот) са възбранени; налице ли е по-широк обхват на вписаната като обезпечителна мярка възбрана от обхвата на ипотеката; различава ли се по действие вписаната възбрана като обезпечителна мярка в обезпечителното производство и възбраната в изпълнителния процес; докъде се разпростира възбраната, вписана като обезпечителна мярка;

5. При наличие на по-голямото основание - предявен инцидентен установителен иск и при приемане от решаващия състав, че същият е недопустим, следва ли съдът да формира мотиви и произнасяне по по-малкото основание - възражение срещу участието на някоя от страните в делбеното производство — в конкретния случай възражение против включването в делбата на С. А. Р.;

2

6.Като не е индивидуализирал точно делбения имот като самостоятелен обект на собственост с посочването па неговите основни белези — местонахождение, вид, площ, граници, постановил ли е съдът неправилно решение.

Ответниците по касационната жалба – Б. И. Р., С. А. Р. и А. П. Р., чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. от АК-Пловдив, са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК основания за това, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Постъпила е и касационна жалба вх.№39872/03.12.2024 г. на Б. И. Р., С. А. Р. и А. П. Р., чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. от АК-Пловдив, срещу решение № 1231 от 28.10.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба при квоти: 1/6 ид. ч. за Е. И. Д., 4/6 ид.ч.за А. П. Р. и 1/6 ид. ч. Б. И. Р. на прилежащите към процесния недвижим имот северозападна изба с площ 16.4кв.м. и югозападна изба с площ от 12.5кв.м.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба на избените помещения бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.

280, ал.1 т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните :

1.Има ли задължение съдът при постановяване на решението да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните ;

2.Има ли задължение въззивния съд да изложи логични мотиви в съдебния си акт, има ли задължения съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

От Е. И. Д. е подадена касационна жалба вх.№41578/17.12.2024г. срещу решение №1231 от 28.10.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено решение № 904 от 02.07.2024 г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд като е :

- обезсилено първоинстанционното решение и в частта му, с която е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 25, т. I, рег. № 471, нот.дело № 25/02.03.2022г. с който А. П. Р. е продала на Б. И. Р. прилежащите части към имота: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***;

- допусната е съдебна делба и на прилежащите части: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/4 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***между Е. И. Д. при квота 1/6 3 ид.ч., Б. И. Р. при квота 1/6 ид.ч., Б. И. Р. и С. А. Р. при квоти общо 4/6 ид.ч. в режим на СИО и е отхвърлен искът за делба на идеалните части от общи части на сградата и поземления имот по отношение на А. П. Р.;

- отменено е решение №4981/07.12.2023 г. по гр.д.№12935/2022г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която са присъдени разноски на Е. И. Д. за предявения инцидентен установителен иск в размер на 641.08лв.

- изменено е в частта за разноските решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като вместо „Осъжда Е. И. Д. да заплати на А. П. Р., Б. И. Р. и С. А. Р. на всеки един от тях разноски пред настоящата инстанция в размер по на 2153лв.“ осъжда Е. И. Д. да заплати сумите за адвокатски възнаграждения 3852 лв. в полза на адв. Р. В. Р. и 1926 лв. в полза на адв. В. Г.

Т..Осъжда Е. И. Д. да заплати разноски за платени държавни такси – 345.50 лв. в полза на А.

П. Р. и 345.50 лв.общо в полза на Б. И. Р. и С. А. Р..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които са идентични с поставените в изложението към касационната жалба срещу основното решение, като е и приповторена аргументацията за неправилност на допълнителното решение в обжалваната му част, която е отразена в касационната жалба.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

С обжалваното решение № 904 от 02.07.2024г. по в.гр.д.№515/2024г. на Пловдивския окръжен съд, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит от общия наследодател на страните И. Б. Р. с нот.акт №15/1974г.И. Б. Р. е починал през 2007г. и е оставил за наследници съпругата си А. Р., сина си Б. Р. и дъщеря си Е. Д..Правата на страните върху имота към момента на откриване на наследството са били в размер на 4/6 ид.части за А. Р. и по 1/6 ид.част за двете деца Б. Р. и Е. Д..С нот.акт №25/2022г. майката А. Р. е продала собствените си 4/6 ид.части на сина си Б. Р., при условията на СИО, тъй като към момента на продажбата е бил в брак със С. Р..Продажбата е извършена на 02.03.2022г., като на 28.10.2021г. по отношение на 4/6 ид.части от имота, собственост на А. Р. и на 1/6 ид.част, собственост на Б. Р., е била наложена възбрана.

Посочено е, че първоинстанционният съд е прогласил нищожността на сделката, като е приел, че към момента на извършената продажба и наложената възбрана върху имота, А. Р. не е имала право да се разпорежда със собствените си права.Прието е, че в тази част 4 решението се явява недопустимо, тъй като няма пречка при наложена възбрана собственика на имота да се разпореди с него, но тъй като възбраната представлява вещна тежест върху имота, то при извършената продажба последиците при евентуална продажба на имота чрез съдия-изпълнител следва да се понесат от приобретателя, в случая синът Б. Р..Иск за прогласяване нищожността на сделката не е допустим, тъй като по отношение на имота няма процедура за погасяване на вземания, дължими от собственика на трето лице по отношение на което е допусната наложената възбрана.Следователно при евентуални облигационни правоотношения между страните наложената възбрана не губи действието си, но инцидентен установителен иск е недопустим.Прието е още, че А. Р. не е съсобственик на процесния имот, тъй като се е разпоредила със своите идеални части, а съделители са Е. Д. и Б. Р., с по 1/6 ид.част, и Б. Р. и С. Р., с 4/6 ид.части при условията на СИО.

Разпечатката съдържа 49 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da3f1ddc-424f-42f6-a5f3-8e659a5f38a8