Определение № 788 от 09.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 788 гр. Ловеч, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500393 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Илинден“,л.“Кукуш“№1, представлявано от А.Д. и М.М.изпълнителни директори, чрез пълномощник-юрисконсулт М.К., срещу Разпореждане №1352/13.07.2023г.,пост.по ч.гр.д.№889/2023г.на РС-Ловеч, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираните суми – 140лв.-общ размер на начислени неустойки за невърнато оборудване и мораторна лихва върху тази сума в размер на 40.91лв. за периода от 21.07.2020г. до 08.06.2023г.

Твърди,че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно.

Не се съгласява с извода на съда по отношение изискваната форма на изявлението за прекратяване на договора. Твърди,че нормата на чл.87 от ЗЗД в този смисъл не е императивна,а диспозитивна и се позовава на съдебна практика. Обяснява,че договорът е прекратен на основание чл.54.12 от ОУ. Твърди,че в договора по общо съгласие страните са включили прекратително условие (наречено комисорна клауза), която с оглед автономията на волята им следва да се приложи и има обратно действие в отношенията им. При прекратяване на договора абонатът следва да върне предоставеното му за ползване оборудване и при неизпълнение операторът има право на неустойка.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи претенцията и по тези претенции.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 25.07.2023г., а жалбата е подадена на 01.08.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и 1 следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№889/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства, становището на жалбоподателя и направените уточнения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 22.06.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 889/2023г. по описа на съда. Заявителят „А 1 България“”ЕАД е предявил вземане срещу И. С. И. от гр.Ловеч. Като основание е посочено ,че произтича от договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6458492,като част от Договор, идентифициран с уникален номер 501551698,касаещи задължения за периода от 05.06.2020г. до 20.07.2020г.,на обща стойност 158лв.,формирани от неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 18 лв. и неустойка съгл.чл.54.12 от ОУ за едностранно прекратяване на договора в размер на 140лв. Представено е описание на претенцията в табличен вид. Първото просрочие е на 25.06.2020г. Претендира присъждане и на направените разноски-държавна такса и адвокатски хонорар.

Към заявлението са приложени Договор № 501551698 , Приемо-предавателен протокол от 31.12.2019г.,Приложение №1 към него от 31.12.2019г., Общи условия на „А1 България“ЕАД, пълномощно,Декларация от юрисконсулт Петър Ивов Петков, преводно нареждане за държавна такса.

Заповедният съд е дал указания за уточнение на основните характеристики на договора-как е формиран общият размер на задължението, как е формирана претенцията за мораторна лихва,за неустойка, кога и как е прекратен договорът.

Своевременно заявителят представя уточнение как са формирани претенциите, като добавя и мораторна лихва върху неустойката в размер на 40.91лв.за периода от 21.07.2020г.до 08.06.2023г. Сочи, че договорът е едностранно прекратен по реда на чл.54.12 от ОУ на 05.06.2020г.

С обжалваното Разпореждане №1352/13.07.2023г. заповедният съд уважава заявлението за претенцията за неплатен сума по договор за устройство на изплащане и мораторната лихва,сътов.законната от подаване на заявлението. По отношение на неустойката приема,че не е осъществено твърдяното едностранно прекратяване на договора,което е предпоставка за начисляването й,поради което я е отхвърлил.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Абонатът попада под категорията на „потребител“ съгл.§13,т.1 от ПЗР на ЗЗП, поради което съдът извършва проверка и по т.3 за наличие на неравноправни клаузи в договора.

При съобразяване на заявените характеристики на вземането,съставът намира,че 2 претенцията не е ясна.Въпреки дадените указания за поясняване на начина на формиране на общия размер на неустойката, представеното в таблица с уточняващата молба, отново не е ясно. Не е уточнен в какъв размер е била договорена, за да може заповедният съд да прецени съответства ли на претендираното. Уточняването на метода на формиране на общия размер на претенцията е условие за приемане на заявлението за редовно или не.

На следващо място-въпреки дадените указания не е обосновано как е прекратен договорът. Заявителят се е позовал на чл.54.12 от ОУ, предвиждащ едностранно прекратяване след забава, продължила повече от 124 дни. Не се сочи как е бил уведомен абонатът за тази промяна в договора- бил ли е известен за тях. Следва да се съобрази,че едностранното прекратяване на договора представлява съществено изменение на договорните отношения,което настъпва при осъществяване на определени, предварително уговорени условия. За да твърди заявителят,че е налице прекратяване, следва да обоснове осъществяването им-наличието на забава, изтеклия период от 124 дни и узнаване от страна на абоната за позоваването от мобилния оператор на това право. Упражняването на това право следва да е във формата,в която е сключен договорът-в случая писмена(по арг.от чл.87,ал.1,изр.2-ро от ЗЗД). Липсват доказателства за изпълнение на това изискване.С оглед акцесорния й характер,правилно е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху това вземане.

Съставът намира за неотносима цитираната от жалбоподателя съдебна практика,тъй като при запознаване с посочените решения става ясно,че касаят договорни отношения,извън тези с потребител,където е предвидена засилена защита.

По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че правилно и законосъобразно от РСЛовеч е отхвърлено заявлението в частта по отношение претенциите за неустойки и мораторна лихва върху нея. Затова Разпореждане №1352/13.07.2023г.,пост.по ч.гр.д.№ 889/2023г.на РС-Ловеч следва да се потвърди в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1352/13.07.2023г., постановено по ч.гр.д.

№889/2023г. на РС-Ловеч, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3