Определение № 2325 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2325 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513737 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК вр. чл. 28, ал.3 от КМЧП.

Образувано е по частна жалба на ответниците Л. В. Д. и Р. В. Д., чрез пълномощника адв. Ж. Й., срещу определение №43892/22.10.2025г., постановено по гр.д. №56264/2024г. по описа на СРС, 143 състав, с което Софийски районен съд е приел, че е международно компетентен да разгледа предявения осъдителен иск от К. А. Д. против Р. В. Д. и Л. В. Д. с правно основание чл.240 от ЗЗД с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 20 000 лева, представляваща част от общо дължаща се сума от 51 000 лева, представляваща даден заем по неформален договор за заем от 14.08.2018г., сключен между страните, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на основание чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. Считат, че е налице противоречие в мотивите на съда в обжалваното определение относно предмета на делото. Поддържат, че съдът следвало служебно да установи дали съществува валидно сключен посоченият в исковата молба договор за заем преди да се произнесе дали е международно компетентен да разгледа делото. В случая не се установявало наличието на такъв договор, поради което нямало основание да се приеме, че делото е свързано с договор според изискването за специална компетентност по чл.7, ал.1, б. „а“ от Регламента. Поддържат се възражения за нищожност, респ. унищожаемост на договора за заем. Имало налице и друго висящо дело между страните със същия предмет, поради което настоящото производство подлежало на спиране, или било налице преждевременно произнасяне от съда по отношение на международната му компетентност. Поради изложеното молят обжалваното определение да бъде отменено и производството по 1 делото да бъде прекратено.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна К. А. Д., чрез пълномощника адв. Е. В., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение. Счита, че СРС е международно компетентен да разгледа делото. Касаело се за вземане по договорно правоотношение с място на изпълнение на територията на РБ.

Частната жалба е подадена в законовият срок, от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството пред СРС е образувано по предявени от К. А. Д. срещу Р. В. Д. и Л. В. Д. частични осъдителни искове с правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща част от общо претендирани 51 000 лева – задължение по договор за заем от 14.08.2018г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е международно компетентен да разгледа така предявения иск.

Така постановеното определение е правилно.

Тъй като ответниците имат обичайно местопребиваване в Германия, налице е спор с трансграничен елемент. Съобразно разпоредбата на чл.28, ал.1 от КМЧП за своята международна компетентност съдът следи служебно.

Съгласно чл. 15 от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения освен в случаите по чл. 4 и когато мястото на изпълнение на задължението е в РБългария. В случая в исковата молба се претендира вземане, произтичащо от твърдяно договорно правоотношение между страните, поради което съгласно разпоредбата на чл.68, б. „а“ от ЗЗД местоизпълнението е в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Същото разрешение досежно международната компетентност на българския съд се следва и при прилагане на правилата на Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г.

Регламентът установява общото правило за компетентност в чл. 4 пар. 1, съгласно което спорът по граждански и търговски дела е подсъден на съдилищата на държавата-членка, където ответникът има местоживеене. В чл.

7, ал. 1, б. „а“ от Регламента е уредена специална компетентност по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. Поради изложеното СРС е международно компетентен да разгледа спора.

Неоснователни са поддържаните в частната жалба доводи, че съдът следвало първо да установи наличието на договорно правоотношение между страните преди да прецени наличието на международна компетентност, тъй като правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум. В случая се претендира вземане, за което се твърди, че произтича от сключен между страните договор за паричен заем, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че 2 международната компетентност следва да бъде определена по правилото на чл. 7, ал. 1, б. „а“ от Регламента. Поддържаните в частната жалба възражения за това, че такъв договор не е сключван между страните, или при условията на евентуалност за неговата нищожност/унищожаемост са неотносими, доколкото са по съществото на спора, и съдът ще се произнесе по тези възражения с крайния съдебен акт.

Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.28, ал.3 от КМЧП настоящото определение подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №43892/22.10.2025г., постановено по гр.д. №56264/2024г. по описа на СРС, 143 състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3