Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 09.01.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 355/2022
Вид
Решение № 18
Подписан
09.01.2023
В сила
09.01.2023
Състав
Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • параграф 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Монтана, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20221600500355 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 192/05.07.2022 г., постановено по гр. д. № 2239/2021година Ломския районен съд е осъдил О Л с БУЛСТАТ:

000320840 , с адрес: гр. Л , ПК 3600, ул. „ххх“ № хх, представлявана от Г Г Г – кмет на О Л на основание чл. 410, ал. 1, т. 3, във вр. с т. 1 от КЗ, да заплати на „ЗАД „хххххх с ЕИК: 000694286, със седалище: гр. С и адрес на управление на дейността: район „хххх“, пл. „х № 5, предстаххвлявано заедно от Изпълнителните директори Н Д Ч и Теодор И. И., сумата в размер на 107,44 (сто и седем лева и 44 ст.) лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 470420212124521 /или референтен № 51-0420-269/21/ по описа на ЗАД хххххх“, на основание застрахователна полица № 47042004200001321/19.11.2020 г. по имуществена застраховка „Бхххх хххт“, за причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка „хх“, модел „х, с хрег. № х при ПТххП, реализирано на 08.05.2021 г. в град Л , на общински път - ул. „ххххх № ххх ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.Със същото решение са присъдени и направените по делото съдебни разноски.

1

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Община гр.Л чрез адв.Л. К. А. от АК Монтана с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В същата са изложени доводи,че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на действащото законодателство, не кореспондира със събраните по делото доказателства, същото е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е формирал изводи единствено на база уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Излага съображения, че в първоинстанционното производство не са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, които да изясняват механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и описаните вреди.

Моли съда за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмени отговор от ЗЕАД " ххххх ЕАД чрез адв.П. А.-процесуален представител с подробно изложени доводи за нейната неоснователност .

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във виззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на РС Лом е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови атакавунато решение РС Лом е приел , че на 08.05.2021 г., в гр. Л , М Б Ц , управлявайки застрахован лек автомобил марка ххх”, модел “ ххх”, с рег. № М хххВТ, движейки се от ул. „хкъм ул. хх„х”, пред дом х№ хх на ул. „хххх, е попаднал в необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от О Л при 2 което са причинени материални щети по управлявания от него автомобил, а именно: предна дясна джанта и тас. На основание сключена застраховка „хххх“ за лекия автомобил, на който в следствие на причинено ПТП, т. е. за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на заявление от 10.05.2021 г. от М БхЦ е образувана щета № 470420212124521 /или референтен № 510420- 269/21/ по описа на ЗАД ххххх като в заявлението си застрахованият е избрал да бъде обезщетен с парично обезщетение, определено по калкулация на застрахователната компания. Стойността на вредите на застрахования автомобил възлязла на сумата в размер на 107,44 лева, която е заплатена от ищеца като застрахователно обезщетение с преводно нареждане на 03.06.2021 г. на застрахованото лице М Б Ц

По делото е установено, че улица „ххххх на която е станало произшествието, се намира в населеното място и като такава не е част от републиканската пътна мрежа. Не са установени данни за монтирани знаци преди мястото на произшествието, които да указват наличие на неравности на платното за движение и да изострят вниманието на водачите, преди достигане на местата с неравностите. Като препятствие неравността е дупка - пропадане под нивото на платното за движение, което затруднява оценката от страна на водача за дълбочината й, а оттам - и за степента на опасност. В случая съдът е приел бездействие на Обх Лх към момента на ПТП, а именно: неизпълнение на задълженията за ремонт и поддържане на пътен участък, който е нейна собственост, което е регламентирано и в параграф 7, ал. 1, т. 4 на ЗМСМА и чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. ЛРС е приел за установен адреса на настъпване на ПТП, с оглед на правилото разписано и в ЗМСМА, че е собственост на О тъй като адресът: ул. „ххххх № ххх представлява публична общинска собственост.

Поддръжката и поставяне на необходимата маркировка е задължение на лицата, които стопанисват съответните пътища и това задължение, регламентирано в чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, е на Общината. С оглед на това е достигнал до извода, че е налице причинна връзка между бездействието на ответника и настъпването на вредния резултат и същите са в пряка и непосредствена последица от бездействието на Общината.Така направените изводи от РС Лом напълно се споделят и от настоящата инстанция.

От събраните по делото доказателства действително са установява, че на 08.05.2021 г., в гр. Л , М Б Ц управлявайки застрахованият лек автомобил марка хххх”, модел “ххх, с рег. № М ххх, движейки се от ул. „хххх” към ул.

3

„хххх пред дом № 8 на ул. „ххххе попаднал в необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от О Л , при което са причинени материални щети по управлявания от него автомобил върху предна дясна джанта и тас.

Установено е по делото, че за процесния автомобил е налице сключена застраховка „хххх със срок на действие 22.11.2020г. до 21.11.2021година, както и че за произшествието не е съставян ПТП,както и че пътният инцидент е настъпил в рамките на периода на действие на застрахователната полица. Застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпилото застрахователно събитие, образувал е щета и извършена оценка на вредите по автомобила, които възлизали на 107,44лв. С преводно нареждане за кредитен превод от 03.06.2021г. застрахователят е заплатил горната сума на застрахованото лице в резултат на което се е суброгирал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите по смисъла на чл.

410 от КЗ.

В Чл. 31 от ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законовата разпоредба на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.

Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин.

Следователно О Л като собственик на общинските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени на участниците в движение по пътищата.Затова като не е 4 изпълнила задължението си за поддържане в изправност и да осигури безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска собственост, на всички участници в движението и по този начин е предпоставено и настъпването на вредоносни последици, ответната страна е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди, по чл.50 от ЗЗД .

В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от Община гр.Лом чрез съответните длъжностни лица.

Установена е безспорно причинната връзка между настъпилото увреждане и употребата на вещта.

Окръжен съд Монтана намира за неоснователни направените от въззивника възражения във връзка с доказаността на застрахователното събитие. По въпроса за липсата на съставен протокол за ПТП следва да се съобрази регламентацията в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В чл. 6, т. 4 от наредбата е предвидено, че не се посещават от органите на МВР - ххххх" и не се съставят документи при ПТП с настъпили повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

При процесното ПТП е участвал само увреденият автомобил, като от събраните по делото доказателства се установява, че се е придвижил на собствен ход, с оглед на което не е налице визираното в посочената разпоредба изключение. Следователно не е било необходимо местопроизшествието да се посети от органите на МВР и да се състави протокол.

В Общите условия на застраховка "ххххх е предвиден ред за уведомяване и доказване на настъпило застрахователно събитие, като при щети по гумите и джантите на автомобила в резултат на преминаване през 5 дупки и неравности на пътното платно е необходимо представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. Тези изисквания са изпълнени чрез писмените декларации на М Б Ц управлявал автомобила по време на произшествието, и Д С Ц непосредствен очевидец на ПТП. Посредством разпита на св.Ц в с.з. от 23.03.2033година се изясняват обстоятелствата относно времето, мястото и начина на реализиране на ПТП.

От изготвената и приета по делото пред първата инстанция съдебно – автотехническа експертиза става ясно, че процесните увреждания по автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на описоното ПТП, както и че стойността на щетите вследствие това ПТП е по-висока от платената и претендирана сума.

Първоинстанционния съд правилно е приел, че вследствие на попадане в дупка на пътното платно на застрахования автомобил са причинени щети по предна дясна джанта и тас, което е наложило тяхната подмяна и ремонт.

Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че механизмът на ПТП е установен, като описаните повреди в заключението на Съдебно автотехническата експертиза се намират в причинно – следствена връзка с процесното произшествие. В тази връзка ответната страна в производството не е ангажирала доказателства, опровергаващи наличието на необезопасено препятствие на пътното платно в посочения участък от общинската пътна мрежа.

Като последица от бездействието на О гр.Л по изпълнение на законовите му задължения за управление, поддържане и ремонт на общинските пътища и осигуряване на безопасно движение по тях, е настъпило настоящото произшествие. Установиха се и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид което въззивникът следва да репарира действително причинените вреди, които са последица от произшествието, настъпило на 08.05.2021 г.