Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4442 от 04.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1031/2026
Вид
Определение № 4442
Подписан
04.09.2026
В сила
04.09.2026
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова, мл.с. Ивайло Максимов Младенов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4442 гр. Варна, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. М. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501031 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15515/25.02.2026г., подадена от И. А. Р. срещу решение №542/16.02.2026г., постановено по г.д. №16246/2024г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от И. А. Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр. за установяване по отношение на ответника, че негови служители са извършили дискриминация, като за периода от 06.12.2024г. до 10.12.2024г., жалбоподателят е бил поставен в неравностойно положение спрямо всички останали лишени от свобода, предвид че не е могъл да ползва престой на открито през работното време на магазина.

След като делото е било върнато за отстраняване на очевидна фактическа грешка с определение № 2663/29.05.2026 г. по в. гр. дело № 1031/2026 г. по описа на ВОС, първоинстанционният съд e постановил решение № 2326/09.06.2026 г. по реда на чл. 247 от ГПК, като е допълнил диспозитива на обжалваното решение чрез пояснение съдържанието на правното основание на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр.

С въззивната жалба се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е осигурил възможност на ищеца до докаже твърдените от него факти. Конкретизира се, че до разпит е бил допуснат свидетелят С. Л., но с оглед приобщената справка, представена от ответната страна, че в процесния период с ищеца в затвора е пребивавало друго лице, а именно – **********, е направено искане да бъде заменен свидетелят. Допълва се, че съдът е отказал да извърши подобна замяна и не е 1 разпитал нито един свидетел за доказване на твърденията на ищеца. С тези доводи се моли да бъде допуснат до разпит **********, пребивавал с ищеца в Затвора в град Варна.

Изтъква се, че в чл.71, ал.13 от Правилника за прилагане на ЗИНС е регламентиран редът, по който лишените от свобода лица могат да се възползват от закупуването на стоки от магазина в затвора. Допълва се, че в посочената разпоредба не е предвидено изискване за поискване на предварително разрешение от ръководството на затвора. Конкретизира се, че именно това обстоятелството поставя ищеца в по-неблагоприятно положение, тъй като същият следва да отправя допълнително искане до началника на затвора, за разлика от останалите лица, които пребивават там.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 21383/17.03.2026 г. от насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в който се оспорва основателността на подадената жалба. Поддържа се, че в случая не е установено наличието на пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца. Сочи се, че той е имал възможност да посети магазина при отправено искане до началника на затвора. С тези доводи се моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

По делото е подадена и въззивна жалба с вх. № 52478/30.06.2026 г. от И. А. Р., насочена срещу Решение № 542/16.02.2026 г. по гр. д. № 16246/2024 г. по описа на ВРС, 49 състав, поправено с Решение № 2326/09.06.2026 г. по реда на чл. 247 от ГПК, с която се преповтарят аргументите за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, с който са били отхвърлени исковите претенции на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е депозирала отговор на въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

По направеното искане за допускане на разпит на свидетеля **********, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде уважено по следните съображения:

В първото по делото съдебно заседание ищецът И. А. Р. е направил доказателствено искане за допускане на разпит един свидетел при условията на призоваване, а именно свидетеля С. М. Л., което е уважено от съда. В рамките на същото съдебно заседание ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ. В следващо съдебно заседание съдът с определение е предоставил правна помощ на ищеца под формата на процесуално представителство. В третото по ред съдебно заседание назначеният от съда процесуален представител на ищеца е направил искане за замяна на допуснатия при условията на призоваване свидетел с друг, като е изложил конкретни съображения. При положение, че в първото съдебно заседание ищецът е поискал правна помощ не следва да се счита, че са настъпили преклузии за доказателствените искания. Въззивният състав намира, че в този случай преклузията настъпва в заседанието, в което се е явил процесуалния представител и имал възможност да направи такива. Следователно искането не е било преклудирано и е 2 следвало да бъде уважено от първоинстанционния съд. В допълнение не се касае за искане за допускане на още един свидетел, а замяна на вече допуснатия такъв при обосновани съображения, налагащи замяната.

Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 15515/25.02.2026г., както и въззивна жалба с вх. № 52478/30.06.2026 г., двете подадени от И. А. Р., насочени против решение №542/16.02.2026г. по гр.д. №16246/2024г. по описа на ВРС, 49 състав, допълнено с решение № 2326/09.06.2026 г. по реда на чл. 247 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2026г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, включително по телефон, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ДОПУСКА разпит на свидетеля ********** на страната на въззивника при условията на призоваване в Затвора Ловеч.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3