Определение № 1052 от 21.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1052 гр. Варна, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900676 по описа за 2022 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 201476011, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, *** срещу „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК

203861461, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“3, ет.6, ап.16.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца „Некст Лоджистикс“ЕООД в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да заяви изрично: 1./ дали твърди, че фактури № 1000067839/14.06.2022 г. и № 1000068516/22.06.2022 г. инкорпорират самостоятелни договори за превоз или поддържа, че са издадени по рамковия договор, но съставянето им след прекратяването му се дължи на техническа грешка, налагаща сторниране с кредитни известия на вече издадени фактури и 2./ дали претенциите по чл.86 от ЗЗД са с краен момент на периода на забава до 21.07.2022 г., като съобрази, че считано от 22.07.2022г. се дължи законна лихва, поради което дублирането на лихва за този ден би се явило недопустимо.

При неизпълнение в срок исковата молба ще бъде оставена без движение.

1

УКАЗВА на ответника „Агро Плант Инвест“ ЕООД в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни: 1./ дали насрещният иск е предявен кумулативно или в условията на евентуалност, в случай на уважаване на главния иск и 2./ от неизпълнение на коя договорна клауза твърди, че произтичат претърпяните вреди в размер на 109306.44 лева.

При неизпълнение в срок искането за приемане на насрещния иск ще бъде оставено без уважение.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 27.10.2023г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от

„Некст

Лоджистикс“ЕООД, ЕИК 201476011, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, *** срещу „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК

203861461, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“3, ет.6, ап.16, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 47 467,53 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.07.2022г., до окончателното плащане, както и сумата от 624.36 лева, представляваща мораторна лихва от падежа до 21.07.2022г., формирани както следва: - По фактура № 1*/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 127,68 лева - мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура № **********/25.03.2022 г. – 7793.90 лева главница и 121,24 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура № 1***0060301/25.03.2022 г. – 7715.04 лева главница и 120,01 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. 21.07.2022 г.; - По фактура № 1***0060302/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 128,50 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; - По фактура № 1***0067839/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 66,69 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. 21.07.2022 г.; - По фактура № 1***0068516/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 60,24 лева мораторната лихва за периода от 25.06.2022 г. 21.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е изправна страна по сключения между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г., като е изпълнил по възлагане на ответника превоз на товари чрез наемане на трето лице превозвач, за което са издадени процесните данъчни фактури, както и 2 изготвени, подписани и подпечатани международни товарителници ЧМР.

Твърди, че ответникът е приел доставените от ищеца услуги, но до момента не е заплатил за тях на уговорения падеж, посочен в съответната фактура. С отправено от ответника извънсъдебно волеизявление за прихващане последният е признал задълженията си по първите четири фактури.

Доставките са извършвани по изрични заявки по имейл от товародателя от 23.03.2022г., 17.03.2022г., 15.03.2022г. и 16.03.2022г. Всички издадени фактури са изпратени на ответника – първите четири с куриер на 17.05.2022г., а останалите по имейл на 14.06.2022г. и 22.06.2022г. Ищецът е прекратил договора с 30-дневно предизвестие, достигнало до ответника на 04.04.2022г.

В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор, допълнен с молба №2644/01.02.2023г., ответникът оспорва предявените искове. Признава факта на сключен договор за превоз, но твърди, че ищецът е неизправна страна по отношение на задължението да осигурява средно по 8 броя цистерни седмично, за да е възможна доставката на цялото количество нерафинирано олио в посочения в договора срок от 45 дни. Твърди, че за да изпълни ответникът задължението си по т. II от договора за изпращане на писмена заявка по ел.поща, първо ищецът е следвало да посочи регистрационните номера на товарните автомобили и прикачените към тях цистерни, за да се изготвят всички необходими превозни документи, вкл. CMR. Забавата от страна на превозвача да предостави тази информация следва да се вмени в негова вина. Въпреки отправените от ответника покани, вместо да изпълни договорните си задължения, ищецът прекратил едностранно договора с 30дневно предизвестие, чийто срок е изтекъл на 04.05.2022г. Поддържа, че ищецът е превозил само 97.38 тона, а по отношение на остатъка от 900.62 мт. договорът останал неизпълнен. Това наложило ответникът да ползва услугите на други превозвачи („Бинер експорт“ООД и „Кулспед“ООД) при много понеизгодни условия – за 250 евро за тон от база „Марица олио“ и 265 евро за тон от база „Агро Плант Инвест“. Неизпълнението на ищеца поставило ответника в положението на неизправна страна по Договор за покупкопродажба с контрагент от Италия, като претърпените загуби възлизат на 700 долара за метричен тон недоставено в срок олио. Последните две фактури се оспорват с твърдения, че са издадени след прекратяване на договора, не са представени на ответника, по тях не са предоставяни транспортни услуги, не са във връзка с процесния договор, не са съставени във връзка направени заявки от 15.03.2022г. и 16.03.2022г. и не са посочени в изпратени от ищеца покани към датата на прекратяване на договора. Приложената към исковата молба кореспонденция по ел.поща не е представена в надлежния електронен вид, фактурите не са били изпратени като прикачен файл, съдържащата се в приложенията информация е неясна и неточна.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която не оспорва, че последните две фактури не са издадени във връзка със сключения рамков договор. Поддържа, че същите са издадени въз основа на предоставени услуги по превоз на товари от България до Испания, заявени от ответника по имейл на 15.03.2022г. и 16.03.2022г. преди сключването на рамковия договор за превоз и извън неговия предмет. Действително след прекратяване на договора ищецът не е предоставял услуги на ответника.

Фактурираните доставки са извършени преди прекратяване на договора, за което са издадени международни товарителници CMR. До късното издаване на фактурите се е стигнало поради допусната техническа грешка. Тъй като в изпратените от ответника заявки като платец е посочен получателят на 3 товара, първоначално фактурите са издадени на него. Впоследствие ответникът заявил, че е допуснал грешка в заявките и е помолил за корекция на издадените фактури. За същите са издадени кредитни известия, които заедно със съставените нови фактури с получател ответника са му били изпратени по ел.поща. Сочи се, че ответникът и получателят на товара са свързани лица, тъй като се управляват от едно и също лице. На ответника е изпратена покана по ел.поща, включваща процесните две фактури, независимо че такава не е необходима, тъй като задълженията по тях са падежирали. В този смисъл табличният вид на поканата, дори същият да се приеме за неясен, не е основание за отказ за плащане.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

В срока по чл.211 от ГПК ответникът „Агро Плант Инвест“ ЕООД е направил искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявен срещу „Некст Лоджистикс“ЕООД, иск с правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 109306.44 лева без ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, поради неизпълнение на задължението на ответника по Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г. да извърши превоз на 900.62 тона нерафинирано олио, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 22.08.2022г., до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба ищецът по нея и първоначален ответник поддържа, че твърдяните загуби представляват ефективни вреди, изразяващи се в намаляване актива на кредитора, които са били предвидими, настъпили са в причинна връзка с неизпълнението на длъжника и са пряка последица от същото. Превозвачът е имал възможност да предоговори условията на договора след получените покани за изпълнение, могъл е и да заяви, че не може да изпълни договора в уговорения срок и по уговореното възнаграждение, поради независещи от него причини, но такива твърдения и доказателства не се представят. Общо претърпените от ответника вреди са на стойност 109306.44 лева без ДДС, изразяващи се в разликата в заплатената от ответника по-висока цена на последващите превозвачи за извършване на превоза на неизвозеното от ищеца количество от 900.62 тона. Посочената сума представлява разликата между сумата от 246604.346 лева без ДДС, която ответникът е следвало да заплати на ищеца и тази, която е заплатена на трети лица – превозвачи, а именно 355910.79 лева без ДДС, във връзка с извозването на 900.62 тона. С покана до ищеца ответникът е отправил волеизявление за прихващане на тази сума с насрещното вземане за възнаграждение по договора в размер на 31977.35 лева.

Същевременно ответникът претендира при евентуално уважаване на главния иск да бъде извършена съдебна компенсация на вземането му от 109306.44 лева с насрещното вземане на ищеца по главния иск в доказания му размер.

Ответникът по насрещната искова молба и първоначален ищец, по реда на чл. 367 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който поддържа доводи за неоснователност на предявения с нея иск. Твърди, че е изправна страна, тъй като след отправени заявки е извършил превоз на 97.38 т. олио.

Товародателят е заявил единствено превоза на тези 97.38 тона. Други заявки 4 не са правени, включително и в срока на предизвестието за прекратяване. Не са представени доказателства за направени заявки, които да не са изпълнени.

Точка 2 от договора изисква товародателят предварително да уведомява превозвача с писмена заявка за графика на товарене. Следователно товародателят не е искал извършване на транспорт, за да твърди неизпълнение. На следващо място оспорва и настъпването на твърдяните вреди с доводи, че липсват доказателства за плащане на претендираната сума.