Решение № 986 от 29.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Пловдив, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330201918 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 25-0329000033/05.02.2025 г. на Началник РУ Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на G. G. \Г. Г.\, род. на ******* г., **** гражданин, с адрес ********** , на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушениe по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и процесуален закон. Твърди се, че не били изследвани обективно фактите и не били посочени същите с нужната задълбоченост.

Страната редовно призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание, в писменото си становище процесуалния му представител поддържа жалбата с доводи за неясно описание на нарушението, неспазване на процесуалните правила и нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Моли се за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в 1 срок от легитимирана страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 29.01.2025 г. в 14:00 ч. в с. Белозем, ул. „Подем“, до ЖП Прелез, жалбоподателят G. G. \Г. Г.\, гражданин на ****, без постоянен или настоящ адрес в РБългария, е управлявал лек автомобил Опел Зафира с рег. № *******, собственост на И. С. Х.. Автомобилът бил без действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

По това време на същото място служебните си задължения по реализиране на специална поличейска операция и контрол на движението изпълнявали свид. М. И. и К. К.. Свид. И. подал сигнал със стоп-палка на горепосочения автомобил и водачът отбил за да му бъде извършена проверка.

След като служителят на РУ Раковски установил самоличността на водача като G. G. \Г. Г.\, извършил проверка в служебния таблет и установил, че за автомобила не била сключена валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ към момента на проверката. Тъй като ****ят гражданин не разбирал български същият извикал свой приятел от с. Белозем , който му превеждал всичко от български на руски и обратно. Било обяснено нарушението и бил съставен АУАН, който бил връчен на нарушителя, а на следващия ден свид. И. му връчил и наказателното постановление. След връчването на акта жалбоподателят и неговият преводач, при когото и бил отседнал отишли и сключили договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/125000392669/29.01.2025 г., който представили на свид. И..

С оглед установяването на нарушението с АУАН, на основание чл. 44, ал.

4 от ЗАНН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, а именно разпита на свид. М. И., както и на писмени доказателства, а именно, АУАН бл. № 804121/29.01.2025 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, справка от официалния интернет сайт на „Гаранционен фонд“ от която се установява, че за лек автомобил Опел Зафира с рег. № ******* към 29.01.2025 г., 14:00 ч. не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като непротиворечиви вътрешнологични и допълващи се с останалия доказателствен материал.

Същите кореспондират и с приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Безспорно установено по делото от разпита на актосътавителя е, че липсата на валидна застраховка гражданска отговорност е установена при справка в РСОТ – работната станция на служителите на МВР.

Съдът приема, че тъй като не се доказаха факти различни от описаните в АУАН, то следва да се зачете доказателствената сила на констатациите, 2 отразени в акта, съставен от държавните органи при упражняването на контролните им функции.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя неоспорена от страните се доказва от т. 3.2. вр. с т. 1.3.2 на така представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава твърдяната неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Описано е къде и кога е управлявал автомобила, собствеността на същия като е посочено, че няма сключен действащ договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за автомобила, който нарушителя управлява. Такова описание на нарушението е напълно коректно, ясно и недвусмислено. Не се откриха твърдените от процесуалния представител пороци, че не било ясно описано нарушението.

Не е ограничено правото на жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение е ангажирана отговорността му, като АУАН е връчен в присъствието на преводач негов познат. По отношение на сроковете за съставяне на АУАН и НП съдът намира, че същите са съобразени с разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, а именно когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Нормата на чл.44, ал.4 от ЗАНН въвежда правило за незабавно предоставяне на наказващия орган на съставения АУАН срещу нарушител без постоянен адрес в Република България, какъвто се явява жалбоподателя, като към АУАН се прилагат писмени обяснения и възражения на нарушителя. Касае се обаче за уредено в закона право на дееца, а не негово задължение. Деецът не се е възползвал от това право. Освен това, в жалбата срещу НП и в рамките на съдебното производство пред районния съд чрез пълномощника, нарушителят е релевирал всичките си възражения срещу НП.

Следователно, липсва съществено нарушение на процедурата (така изрично Решение № 267 от 08.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 283 / 2022 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 287 от 20.03.2023 г. по к. адм. н. д. № 164 / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и Решение № 202 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 88 / 2021 г. на IV състав на Административен съд – Враца).

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото 3 на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 и чл. 44, ал. 4 от ЗАНН.

В чл. 57 от ЗАНН лимитативно са изброени реквизитите на наказателното постановление, които в процесното са налице. Нарушението е описано надлежно в

НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на автомобил, който няма валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на G. G. \Г. Г.\ на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай от справката за собственост се доказва, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил, а същият е собственост на И. С. Х.. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.

За тях застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПСто, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което го ползва на законно основание. Управлението е доказано от показанията на свид. И., а и е доказано че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, какъвто като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ.

Съдът намира, че е безспорно доказана липсата на действащ договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите съгласно КЗ, а 4 именно – този факт е доказан от справката в гаранционен фонд, каквато удостоверителна функция същият изпълнява.

С оглед изложеното, съдът намира, че G. G. \Г. Г.\, е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че G. G. \Г. Г.\, на 29.01.2025 г. около 14:00 часа, управлявал лек автомобил Опел Зафира с рег. № *******, чужда собственост, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на движение с автомобила си не е имал сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. По правилото на ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 638 ал. 3 от КЗ не изключва наказуемостта при непредпазливост. Изричното знание от страна на водача, че управлява автомобил без сключена застраховка би обусловило извод за извършване на нарушението при умисъл, но за да е налице нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, законът не изисква деянието да е било извършено само при тази форма на вината, а допуска то да бъде осъществено и при непредпазливост, защото в противен случай, при приложението на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, законодателят изрично би предвидил, че непредпазливите деяния по този текст от КЗ не се наказват. В конкретния случай G. G. \Г. Г.\, е имал възможност и е следвало да се убеди, преди да пристъпи към управлението на МПС, че то е в изправност и за него са налице съответните документи, удостоверяващи техническата му годност и сключването на застраховка "Гражданска отговорност". Водачът е длъжен да провери и да се увери, включително чрез справка в Гаранционния фонд, който е публичен, дали за управляваното от него МПС, има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", независимо, че не е негов собственик. Като не е извършил необходимата проверка (поради небрежност или самонадеяност), той е осъществил състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ при форма на вината непредпазливост. (така Решение № 2081 от 17.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 1989 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив)