Определение № 98 от 12.02.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600905 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 вр. ал.5 НПК Производството по делото е образувано въз основа на подадена частна жалба от адв. С. Ц., повереник на Г. И. И. срещу определение от 28.10.2025 г., постановено по ЧНД № 641/2025 г. по описа на РС – Б., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.07.2025 г. на прокурор при РП – Б. по ДП № 130/2021 г. по описа на ОСлС – С. при ОП- С.. В жалбата си адв. Ц. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли въззивният съд да отмени определението на РС – Б. и постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП – Б. и да върне делото на прокурора със задължителни за изпълнение указания. Повереникът сочи, че съдът подробно е изложил фактите установени в производството, но при анализа е направил неправилни и незаконосъобразни изводи. На първо място се излагат аргументи за липсата на пълно и всестранно разследване и проява на заинтересованост от органите на досъдебното производство, поради което повереникът твърди, че пострадалите лица са лишени от водене на справедлив процес. Сочи, че досъдебното производство се прекратява за трети път за периода от подаване на жалбата ****.2018 г. до датата на последното прекратяване 04.07.2025 г., като през продължителния период на разследване не били намерени доказателства за привличане в качеството на обвиняем. В жалбата си повереникът излага хронологията на развитие на разследването по делото, а имено от подаване на жалба от И. Г. И. на ****.2018 г. /починал/ до поредното постановление за прекратяване на наказателното производство. Излагат се твърдения, че от подаването на жалбата през 2018 г. повече от две години проверката по случая 1 не приключвала. Едва след подаване на жалба до Главния прокурор на Република България от жалбоподателя И. И. в края на м.август 2020 г., преписката приключва в „кратък„ срок с постановление за прекратяване на досъдебното производство под № 130/2019 г. по описа на ОД МВР – София. В жалбата се правят възражения за евентуална заинтересованост на разследващите органи, поради обстоятелството, че Х. Х. е бивш служител на МО, а Т. Х. /негов брат/ служител на МВР, с последна месторабота служба КОС, но е бил с месторабота и ОД МВР – София. Адв. Ц. намира, че с горните обстоятелства се обяснява и безспорното забавяне на разследването срещу двете лица, като това обстоятелство не се преодолява с възлагане разследването на ОСлС при СОП.

Повереникът излага аргументи, че описаното в атакуваното определение на стр.6 по отношение на свид. Х. Х., че от заключенията на изготвените по делото комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи се установява, че страда от „налудничаво разстройство“ и че не може да участва в наказателно производство не отговаря на заключението по изготвената тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно която психичното и интелектуално състояние на Х. Х. му позволява правилно да възприема, осмисля и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото, да дава достоверни обяснения по тях, ако желае, както и да участва в наказателното производство на всичките му етапи. Адв. Ц. изразява становището си, че обективно разследване по случая може да се води от орган на досъдебното производство от друг съдебен район. Тъй като към момента на подаване на жалбата никой от участващите в производството длъжностни лица, не си е направил отвод по причини изложени по –горе, повереникът и неговият доверител твърдят липсата на обективност у разследващите органи, още повече, че е налице и надлежна констатация от ВКП за извършени нарушения при образуването и движението на образуваното производство.

На следващо място се твърди в жалбата, че атакуваното определение е и незаконосъобразно, тъй като е вътрешно противоречиво и неясно. На първо място адв. Ц. намира, че в определението са изложени аргументи относно това как е била възприета заплахата от пострадалите И. И. и неговите синове Г. И. и И. И... Подробно са обсъдени показанията на свидетелите Н.Й., Д. М., Т. П., Н. Н., И. Д., които недвусмислено и безпротиворечиво установяват отправените заплахи към И. И., Г. И. И. И... Намира, че безспорно се установява, че заплахите са възприети от тези лица. Счита за неправилни изводите на съда, направени от цитираните в определението психологически експертизи съгласно които, че по отношение и на тримата пострадали заплахата е предизвикала състояние на тревожност, но се акцентира, че заплахата не е предизвикала страх от убийство, с оглед заключението на вещото лице, т.е. тези лица не са възприели отправените заплахи към тях, така че да предизвикат основателен страх. Повереникът сочи, че на това се позовава и наблюдаващия прокурор, без да анализира, и без да се задълбочава дали при установените факти и обстоятелства, това обективно е житейски обосновано. Твърди, че в изложението на мотивите не е съобразено, че в 2 съдебната практика безспорно е прието, че при отправена такава заплаха не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена – цитирано Решение № 37/31.01.1991 г. по н.д.№ 876/1990 г. Първо н.о. на ВКС/. В заключение адв. Ц. намира, че изводите, че пострадалите И. И., и синовете му Г. И. и И. И.. не са възприели отправените заплахи, така че да предизвикат у тях състояние на реална застрашеност е неправилен и не кореспондира със събраните в производството доказателства.

Въззивният съд след като провери обжалваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 130/2021 г. по описа на ОСлС – при ОП – София, пр.пр.№ 855/2018 г. по описа на РП – Б., намира за установено следното:

Частната въззивна жалба инициирала настоящото производство е допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано да стори това лице – адв. Ц., повереник на пострадалото лице Г. И. и в законоустановения срок по чл.243, ал.4 НПК.

По съществото си жалбата е основателна, като атакуваното определение рег. № 211/28.10.2025 г., постановено по ЧНД № 641/2025 г. по описа на РС – Б. следва да бъде отменено като неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва също да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на РП – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

По отношение на изразеното в жалбата становище за предубеденост на разследващите органи в това число и на следователите в ОСлС при ОП – С. и желанието на повереника на пострадалото лице Г. И. разследването да се води в друг съдебен район, следва да бъде отбелязано, че въззивният съд не разполага с правомощие да преценява това възражение и в случай, че реши, че същото е основателно да възложи разследването на друг разследващ орган.

Съответните аргументи следва да бъдат изложени по делото като разследващия органи и съответния прокурор са компетентни да преценят същите.

От материалите по делото става ясно, че производството е било образувано на 05.03.2019 г. /неправилно посочено в определението на РС – Б.

04.07.2025 г./ въз основа на жалба, подадена от И. Г. И. от с. Т. на ****.2018 г.

В жалбата се сочи, че още преди инцидента с И. И. на 10.08.2017 г. /за който впоследствие е осъден Х. Х. за престъпление по чл.129 НК/ майсторите на оградата на имота на снаха му Д. М. и Н. Й., са чували по време на работа отправени закани от братята Х. и Т. Х.и срещу него и синовете му /че ще ги изчакат и ще ги намушкат с желязна вила, че ще застрелят целия „Коновски род“, че ще ги убият/. От показанията на свидетелите И. И. /починал/, Г. И., И.

И.. и сочените за извършители Х. Х. и Т. Х. се установява, че отношенията между членовете на семействата И.и и Х. се влошили вследствие на строежа на ограда от Г. И. в съседен на братята Х. недвижим имот в с. Т..

Свид. Г. И. разказва, че нает от него геодезист установил, че семейство 3

Х. са навлезли с около 40 сантиметра до един метър в неговия имот и по този начин противозаконно увеличили площта на собствения си имот в с. Т.. За да не се промени това обстоятелство братята Х. се противопоставили на изграждането на нова ограда. Разказва, че от майсторите Н. и Д. разбрал, че преди бутането на оградата Х. Х. казал пред тях думите „Ще ги изтумбя с вилата“, а след това през месец май 2017 г. в негово и на баща му присъствие му заявил,че „Ще ви ликвидирам“. Свидетелят разказва също така, че всяка седмица от строителството на оградата в негово присъствие „започнали заплахите за убийство“. В показанията си излага подробни детайли за инцидента на 10.08.2017 г., при който Х. Х. причинил средна телесна повреда на баща му И. И. и лека телесна повреда на него самия. С определение, постановено по НОХД № 57/2018 г. по описа на РС – Б., Х. Г. Х.в бил признат за виновен в това, че: На 10.08.2017 г. в с. Т., общ. Б., обл. С., на ул. „О.“, срещу №5, чрез блъскане с ръце на И. Г. И. и предизвикване на падането му на земята, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост в горната й трета, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца, за което и на осн. чл.129, ал.2 вр. ал.1 му е наложено пробация с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.1 и ал.2 от НК за срок от 6 /шест/ месеца. След този случай свид. Г. И. разказва, че заканите с убийство от страна на Х. Х. продължили, като през месец август на 2020 г. правил жестове с ръце в имота си като на обезглавяване.

В хода на досъдебното производство е разпитан и свид. И. И. /починал/, който сочи, че майката на братята Х. и Т. И.и е негова първа братовчедка.

Сочи, че Х. Х. започнал да отправя заплахи към него и синовете му в негово присъствия през месец юни и юли на 2017 г., като му казал „Какво гледаш през оградата като пуяк, всички ще ви застрелям и тримата и цялата фамилия“.

Свид. Т. П. разказва, че през 2019 г. срещнал Х. Х. до магазина в селото, който му казал, че ще разстреля и тримата /като имал предвид И. И., Г. И. и И.

И../.

Разпитаният в хода на разследването по делото свидетел - И. Д. разказва също за отправени пред него заплахи към И. И., Г. И. и И. И.. от Х. Х. до магазина в с. Т. от Х. Х., като не си спомня датата и годината. Разказва, че Х.в му казал, „че е прехвърлил всичките си пари на брат си Т., за да не могат да му ги вземат и ще отиде да гръмне И. И., Г. И. и И. И..“. Свидетелят Д. разказал за чутото на свид. Г. И. и му преразказал случилото се.

Свид. В. И., съпруга на Г. И., излага твърдения в показанията си, че през 2017 г. в периода на работата по оградата на собствения й имот в с. Т., е била свидетел на ежедневни заплахи, отправяни от Х. Х. по отношение на свекъра й И. И.съпруга й Г., като отправял към тях думите - „ще ги убия“, „ще ги застрелям“ и „ще ги съсипя“. Също така от брат си Н. Н. свидетелката разбрала, че в гр.Б., Х. Х. срещнал Н. и му казал да предаде на съпруга й „че ще ги застреля и ще ги съсипе“. Свидетелката твърди, че брат й е станал свидетел и на други заплахи, но не може да ги посочи.

4

По делото са извършени многобройни съдебно-следствения действия като освен горепосочените свидетели са били разпитани в качеството на свидетели Ц. Ц., Х. Х., Н. П., Т. П.. Проведена е била очна ставка между Х. Х. и Н. Н..

По делото е била изготвена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза на свид. Х. Х., като вещите лица са достигнали до извода, че при лицето има наличие на данни за психично състояние, което представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.