Решение № 135 от 17.07.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Русе, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600396 по описа за 2023 година Производство е по гл. XXI от НПК.

С Присъда №51/11.04.2023г., постановена по НОХД № 691/2023г. на Районен съд-Русе подсъдимият Р. Л. В., ЕГН-********** бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че е на 23.03.2023г. в гр.Мартен, обл.Русе, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес В220 ЦДИ“ с рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,49 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като при условията на чл.58а, ал.1 от НК му били наложени наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца и наказание „Глоба“ в размер на 500.00лв. На осн. чл.59, ал.4 от НК бил приспаднат срока, през който подсъдимия бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС. Със същата 1 присъда на подс.В. били възложени разноските по делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.В. – адв.П. П. от АК-Русе, с оплаквания за несправедливост на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, само досежно неговият размер. С тази жалба защитникът моли за изменение на присъдата чрез редуциране на продължителността на постановеното от съда наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, без да са изложени доводи в тази насока.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена. Акцентира върху това, че подс.В.а е многократно наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата, а настоящото деяние е осъществено при значително висока алкохолна концентрация.

В съдебното заседание защитникът – адв.П. П., редовно призована, не се явява, като в изрична молба сочи, че не държи на лично участие във въззивното производство и моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие.

Заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба по отношение наличието на явна несправедливост при определяне наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, като отново моли тези наказания да бъдат намалени. Изтъква, че доказателствата по делото очертават подс.Р. В. като лице с ниска степен на обществена опасност, тъй като не бил осъждан, а упражняваната от него трудова дейност била свързана с управление на МПС и лишаването от право да управлява МПС би го лишило от трудови доходи.

Подс.Р. В., редовно призован, се явява лично, заявява, че не държи на участието на защитника си във въззивното производство и поддържа въззивната жалба, като моли за намаляване размера на наложените му с присъдата наказания.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба и допълнението към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, 2 прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият Р. В. заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С определение по чл.372, ал.2 вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия признание, подкрепящи се от доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство.

Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на подсъдимия В. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в 3 отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не е оспорила факта на извършване на престъплението, правната му квалификация или авторството.

При тези установени фактически положения, изводът на първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата, с действията си, подсъдимият Р. В. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, се явява правилен и законосъобразен. От обективна страна са налице всички признаци на престъплението, предмет на обвинението. Безспорно е, че на инкриминираната дата и място, подс.В. е управлявал процесното моторно превозно средство след употреба на алкохол, като отчетената концентрация била над 1.2 на хиляда, а именно 2.49 на хиляда, което обстоятелство било установено по предвиденият ред – по реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Правилно първостепенният съд е приел, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл. Той съзнавал общественоопасния му характер, знаел за принципната забрана да се управлява МПС след употребата на алкохол, но въпреки това изпил значително количество алкохол /концентрат/, непосредствено преди да предприеме управлението, като очевидно предвиждал и пряко целял настъпването на вредните последици от това си поведение.

Поради това правилно първоинстанционният съд признал подсъдимия Р. В. за виновен по предявеното му обвинение.

В същото време, настоящият въззивен състав намира, че възражението, за несправедливост на наложеното наказание, е неоснователно. Аргументите в тази насока са следните:

За извършеното от Р. В. престъпление се предвиждат кумулативно следните наказания – лишаване от свобода от една до три години, глоба от 4 двеста до хиляда лева, както и лишаване от права на осн. чл.343г от НК.

Първоинстанционният съд правилно е обсъдил и отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като по отношение на първите приел чистото съдебно минало на В. /с оглед настъпила реабилитация/, признанието на вината и изразеното съжаление, а по отношение на вторите – лошите характеристични данни на подсъдимия като водач на МПС, обусловени от множеството предходни наказвания по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата, както и високата концентрация на алкохол – над два път надвишаваща нормата, над която деянието е съставомерно. Очевидно е, че първият съд е отчел като смекчаващо вината обстоятелство направеното още в хода на полицейската проверка признание от подсъдимия и оказаното съдействие за разкриването на обективната истина, съобщавайки употребеното количеството алкохол, времето и мястото му на консумация, а не самопризнанието пред съда по реда на съкратеното съдебно следствие, което безспорно не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е предпоставка за провеждане на самата процедура, а благоприятните последици за подсъдимия при определяне на наказанието са предвидени в чл.373, ал.2 от НПК. При това положение правилно районният съд е преценил, че за постигане целите на наказанието и поправяне на извършителя, същият следва да изтърпи наказания в границите около средата на предвиденото от закона, като лишаването от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, а глобата в размер на 500лв. С оглед разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, подходящото наказание „Лишаване от свобода“ било намалено с една трета, като подс.В. е осъден на 1 година лишаване от свобода. Районният съд не е намерил основание за приложение на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК.

Липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства се констатира и при въззивната проверка. Според настоящия съдебен състав наказанието „Лишаване от свобода“ на подсъдимия В., може да постигне целите си спрямо него и при отлагане изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, в какъвто смисъл е и присъдата на първата инстанция.

С присъдата, на осн. чл.343г във вр. с чл.343б, ал.1 във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия Р. В. от право да управлява МПС за срок от 1 година и 8 месеца, като очевидно съдът и тук е взел предвид вида и 5 характера на деянието, наличието на данни и за десет други, санкционирани по административен ред, нарушения на ЗДвП, съдържанието на алкохол в кръвта, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и чистото съдебно минало на подсъдимия. Извършената преценка е правилна.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че изтъкнатите в жалбата доводи не са в състояние да обосноват категорични правни съображения за наличие на явна несправедливост на наложените наказания.

Напротив, високата концентрация на алкохол в кръвта е обстоятелство, което само по себе си е достатъчно да обоснове не само извод относно високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, но също и такава по отношение личността на подсъдимия. Очевидно предишните му регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата /сред които и две, отново за управление под въздействието на алкохол/ не са повлияли превъзпитателно върху неговата личност и поведение. Това определя подс.В. като водач със завишена степен на обществена опасност, по отношение на когото наложените административни наказания не постигнали целеният ефект, съответно е наложителна по-интензивна наказателна репресия, като размерът на наказанията е в границите около средния и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК.

Правилно, на основание чл.59, ал.4 от НК, районният съд е приспаднал от така определеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ времето, през което подсъдимият Р. В., за същото деяние, е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Правилно са определени и дължимите от подсъдимия разноски на осн. чл.189, ал.3 от НПК.