Решение № 217 от 05.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. С., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

М. Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М.а М.а при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а М.а Въззивно гражданско дело № 20242200500259 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №277/03.04.2024г. по гр.д.

№3936/2022г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Г. Т. - Б. против ЗАД „Далл Бог: Живот и здраве“ иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. 493, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 25000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2022г., за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат й Т. Г. С. на 16.06.2019г., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 13.06.2019г. на път І-1-Караваните / км.

136+600, в землището на с. Бели извор, обл. Враца, виновно от водача на т.а. „Фиат Дукато“, тип метален фургон с рег. №********, гражданската отговорност на който била застрахована при ответното дружество. С решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство М.

Г. Т. - Б., която обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си въззивницата М. Т. - Б. чрез пълномощника адв. Г. М. посочва на първо място, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Съдът се произнесъл с решение по текст в закона, който 1 не бил посочен като правна квалификация нито в исковата молба, нито в доклада на съдията-докладчик, като в диспозитива е посочил иск по чл.432, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. Това основание било различно от посоченото в исковата молба – чл.493а, ал.1, т.4 от КЗ. На следващо място посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Не споделя извода на съда за неустановена изключителна близост и привързаност между ищцата и починалият й брат. Счита, че съдът е възприел едностранчиво свидетелските показания и до определен момент. Посочва, че се установило, че след завръщането й в България през 2012г. заживяла с брат си и отношенията между тях били изключително близки, надхвърлящи по времетраене и интензитет обичайните такива за този вид родственици. Въззивницата счита, че съдът е оставил без внимание факта, че Т. С. приживе бил семеен с три деца, но въпреки това живял в едно домакинство със сестра си. Съдът не оценил в достатъчна степен свидетелските показания относно близостта между брата и сестрата, а се впуснал в ненужни анализи относно разпределението на наследствения имот. Заявява, че се установило, че двамата били много близки и привързани един към друг, разчитали са един другиму и си помагали ежедневно. Изключителността в човешките отношения била различна и следвало да бъде изведена от конкретните обстоятелства. В случая този критерий бил установен. Смъртта на брат й променила завинаги характера й, поведението й и взаимоотношенията с околните. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от насрещната страна - ЗАД „Далл Бог: Живот и здраве“, гр. София.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото застрахователно дружество оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е обосновано, правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилен извод за недоказаност на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и брат й. Въззиваемото дружество намира за неоснователни възраженията на недопустимост на решението. Посочва, че съдът дава правна квалификация на спора. Правилната квалификация на спора е именно посочената от съда – чл.432 от КЗ. Сочената от ищеца норма не уреждала хипотеза за предявяване на иск за неимуществени вези пред съд. На съда била предоставена 2 възможност да даде правилна правна квалификация на предявения иск, дори и същата да се различава от посочената от ищеца. На следващо място посочва, че интерпретацията на данни и доказателства във въззивната жалба била едностранчива, необективна и нелогична. Ищцата не доказала наличието на близки взаимоотношения с починалия Т. С., извън обичайната за този вид родство. Отчетено било че връзката е в рамките на нормалната между брат и сестра. Сочи, че съдът е бил длъжен да се съобрази с ТР №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което е и сторил.

Изискваната в тълкувателното решение дълбока връзка и сериозни морални болки и страдания не били установени. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивницата М. Г. Т. - Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Г. М., който поддържа подадената от въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция, ведно с произтичащите от това законови последици. Счита, че са налице предпоставките по ТР №1/21.06.2018г. на ВКС. Неправилно районният съд игнорирал свидетелските показания, от които се установявало, че брата и сестрата имали изключително близка връзка помежду си, надхвърляща обичайната такава.

В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „Далл Бог: Живот и здраве“, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск. М. М., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа изложените в отговора на жалбата съображения относно неоснователността и недоказаността на исковата претенция. Не се установили в процеса факти, обуславящи емоционална връзка, по-силна от обичайната между брат и сестра. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

Възраженията за недопустимост на обжалваното решение, развити във въззивната жалба, се основават на дадената от съда правна квалификация, която 3 въззивникът намира за неправилна, като счита, че произнасяйки се по иск с правна квалификация чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ, вместо по посочената от него с исковата молба правна квалификация – чл.493а, ал.1, т.4 от КЗ, районният съд е постановил недопустим съдебен акт. Тези възражения въззивният съд намира за неоснователни.

Правната квалификация на исковата претенция се дава от съда, което е негово основно задължение /чл.146, ал.1, т.2 от ГПК/. Тя се прави от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически основания и заявеното до съда искане. Дадената от ищеца в исковата молба правна квалификация не обвързва съда. Той определя сам правната квалификация.

В случая, първоинстанционния съд е бил сезиран с пряк иск, предявен от роднина на пострадало лице срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брата на ищцата, настъпила в резултат на ПТП от 13.06.2019г., виновно причинена от водача на застрахованото МПС, при отчетено съпричиняване за почиталия водач Т. С., в размер на 25000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.02.2022г. - датата на застрахователната претенция до окончателното изплащане. Въззивната инстанция намира, че правната квалификация на исковата претенция е чл.432, ал.1, вр. с чл.493 ал.1, т.1 от КЗ, както правилно я е определил и първоинстанционния съд в доклада по чл.146 от ГПК и в окончателния си съдебен акт.

Сочената от ищцата разпоредба – чл.493а, ал.4 от КЗ не е основание за предявяване на иска й. Това основание е чл.432, ал.1 от КЗ. Сочената от ищцата разпоредба очертава границите на поетия за сметка на деликвента риск на застрахователя за пораждане на отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществената сфера на родственици, понесли страдания, поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Тази разпоредба е свързана с разпоредбата на &96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018 г. /, с която е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица /по ал.4 на чл. 493а от КЗ/. Въззивният състав намира тези разпоредби за неприложими.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице произнасяне по непредявен иск. Районният съд, въз основа на изложените в исковата молба твърдения и направени искания, е дал правилна квалификация на исковата претенция и е постановил решение именно по така очертания предмет на делото. Постановеното първоинстанционното решение е допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното 4 решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

В случая, ищцата в първоинстанционното производство е сестра на увреденото, по смисъла на чл.478 от КЗ, лице – Т. Г. С. , починал в резултат на застрахованото събитие – настъпилото на 13.06.2019г. ПТП.

По смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.