Решение № 1211 от 17.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Пловдив, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330203180 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т. Д. П., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Меди Корект“ ООД, ЕИК 201901105, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 7957501, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, жалбоподателят П. чрез процесуалния си представител адв. Л. Д. моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и издаден в несъответствие с нормативните изисквания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 09.08.2023г. в 15:49ч. в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 121, посока юг било установено извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Ауди КУ8” с рег. № ***, заснето с автоматизирано техническо средство /ATCC/ АRН САМ S1 № 120сса8, като при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 71 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.

Установено било, че собственик на горепосоченото МПС е „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, а ползвател „Меди Корект“ ООД, ЕИК 201901105, чийто законен представител е Т. Д. П., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Същият не посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него ЕФ.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото – снимка на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№

17.09.5126/07.09.2017г., справка АИС АНД, справка база данни на КАТ за служебна промяна на регистрацията на МПС, Протокол от проверка № 114СГ-ИСИС/14.09.2022г. на Български институт по метрология /БИМ/, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-15415/10.08.2023г., снимка на АТСС, справка за нарушител/водач.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят П., управлявайки описания във фиша лек автомобил, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място, с което е нарушил нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП.

Видно от приложената към административнонаказателната преписка справка, собственик на процесното МПС е „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, а ползвател „Меди Корект“ ООД. В действителност съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП ЕФ следва да съдържа собственика, на когото е регистрирано превозното средство. От друга страна, разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственикът на моторното превозно средство, така и лицето, на 2 което автомобилът е предоставен, в случая ползвателят. Съгласно предложение второ собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е предоставил моторното превозно средство. Както беше посочено, по делото се установява, че собственик на процесното МПС е „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, а ползвател „Меди Корект“ ООД, чийто законен представител е Т. Д. П.. В тази насока няма пречка дори и като ползвател „Меди Корект“ ООД да упражни възможността, която разпоредбата на чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДП предоставя, като посочи в писмена декларация лицето, което е извършило нарушението, т.е. което фактически е управлявало автомобила в деня, когато е заснет от техническото средство. Това в случая не е сторено. Нещо повече, в жалбата си Т. П. не отрича по същество, че на процесните дата и час е управлявал посоченото в ЕФ моторно превозно средство. От служебно направената от съда справка в Търговския регистър се констатира, че именно жалбоподателят е управител на „Меди Корект“ ООД.

Отделно от това същият не се е възползвал от правото да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В настоящия случай правилно наказанието е наложено на законния представител на ползвателя, доколкото собственикът е лизингодател /в посочения смисъл са Решение № 2563/21.12.2021г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 2953/2021г., Решение № 1425/21.07.2022г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 1473/2022г./.

Действително в обжалвания ЕФ са вписани наименование, адрес и ЕИК на юридическото лице, ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, но тези данни са отразени дотолкова, че да внесат яснота, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана поради качеството му на законен представител на това дружество.

Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, ползвателят на превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Видно от процесния ЕФ същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено в населено място нарушение за скорост при управление на МПС, която скорост е установена с превишение от 21 км/ч повече от разрешената.

Като неоснователно се оценя възражението за липсата на конкретизация на мястото на нарушението, тъй като от изложеното в ЕФ става пределно ясно къде е извършено нарушението, с конкретно посочване, че се касае за гр.

3

Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 121, посока юг. Мястото, посочено в ЕФ, съвпада с вписаното в протокола за използване на АТСС, а заснемането на автомобила е станало в интервала на използването на АТСС, също отразено в протокола.

Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва актът. Не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН. Би имала значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението, на основание чл.81 ал. 3 от НК вр. чл.

80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 от НК, която давност към момента очевидно не е изтекла.

Разглежданото нарушение е било установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, представляваща преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.

„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по смисъла на §6 т. 65 б.„б“ от ДР към ЗДП, временно разположено на пътя.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 74 км/ч. В Протокол от проверка № 114-СГИСИС/14.09.2022г. на БИМ изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 74 км/ч е отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, поради което наказуемата скорост е 21 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.

При използване на измервателното средство са спазени изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., касаещи попълване на протокол съгласно приложението при всяко използване на мобилно АТСС. Протоколът е задължителен за мобилните устройства и системи. Изискването за съставяне на този протокол не е самоцелно. Видно от представения по административната преписка протокол, който според съда е коректно и в пълнота попълнен, същият служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и режима на измерване на АТСС, както и за спазване на изискването на чл.6 ал.1 от същата наредба, че АТСС е използвано съгласно 4 инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. Протоколът по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. В него са отразени данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, както и начало и край на работа. Към административнонаказателната преписка е приложена и снимка на местоположението на използваното АТСС, с което е изпълнено и изискването на чл.10 ал.3 от горепосочената наредба.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице нарушения нито в хода на констатиране на самото нарушение, нито в хода на производство по издаване на ЕФ, както и при прилагане на изискванията на горепосочената Наредбата при използване на АТСС.

При доказано нарушение и правилно определено наказателноотговорното лице, правилно и законосъобразно е определен и видът на наложената санкция – глоба, чийто размер на 100 лв. е фиксиран, съгласно чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП и не подлежи на ревизиране.

Настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, са от особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.