Решение № 753 от 09.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000502593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение №212/24.04.2025г. по гр.д.№743 по описа за 2023 г. на СОС община Костинброд, ул. „Охрид“ № 1, представлявана от кмета е осъдена да заплати на С. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД сумата от 25 000 лева неимуществени вреди и сумата от 4032 лева – имуществени вреди, претърпени от противоправно деяние (бездействие) на служители на общинатa при или по повод на извършваната от тях работа, възложена им от общината – падане, вследствие на спъване в разместени и разбити тротоарни плочки на 06.10.2023 г. на ул. „Обединена“ в района на № 133, довело до счупване на бедрената шийка, ведно със законната лихва главницата за неимуществени вреди, считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото решение претенцията по иска за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лева.

Недоволна от осъдителната част на решението е община Костинброд, депозирала ВЖ срещу нея, с която иска то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. В жалбата са изложени доводи, че актът в атакуваната му част е необоснован и неправилен.

Основните оплаквания са насочени срещу кредитирането на показанията 1 на свид. Б., които според въззивника е заинтересован от изхода на делото и зависим от пострадалата, тъй като е нейн син. Във връзка с тях поддържа, че не са доказани фактите обсноваващи основателността на исковете.

Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Отговор на ВЖ е подаден от ищцата С. А., която иска решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че исковете й са доказани и основателни. Не претендира разноски за въззивното производство.

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Решаващият състав, като обсъди събрания от Софийския окръжен съд доказателствен материал, прие за установени възприетите за доказани от него факти, а именно :

Обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент са описани в показанията на единствения разпитан свидетел в делото, а именно синът на ищцата Б. А. Б.. Настоящият състав счита, че показанията му са логични, вътрешно непротиворечиви и съдържащи твърдения, които съответстват на анамнестичните данни в Лист за преглед на пациента в Спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ“Пирогов“ ЕАД и се подкрепят от изводите на вещото лице, изготвило СМЕ. Ето защо не следва да бъдат игнорирани, поради заинтересованост на същия от изхода на делото, изведена от родствената му връзка с ищцата, още повече, че такава заинтересованост има, когато свидетелят цели облага за себе си или обща със страната.

Обезщетението за вреди от деликт се присъжда персонално на лицето, което е пострадало от такъв, поради което свидетелят няма да получи лично или общо с майка си облага, ако исковете бъдат уважени.

Според възприятията на свид. Б., който е придружавал майка си по време на инцидента през м. октомври 2023г., те са вървели пеша по ул.“Дравски бой“, за да излязат на ул.“Обединена“ и когато стигнали до нея по левия тротоар, завили наляво към центъра на гр. Костинброд, видял как майка му се спъва и полита напред и пада. След това й помогнал да се изправи, но тя започнала да плаче и казала, че не може да стане. Свидетелят видял, че майка му се е спънала в разбити плочки на тротоара. Свидетелства, че инцидентът е настъпил точно на завоя на тротоара, по който се движели и на това място плочките са изкъртени и повдигнати. Твърди, че е изпратил в същия ден свой приятел, за да направи снимки на мястото на инцидента, който са приложени в делото.

Свидетелят установява, че е закарал с автомобила майка си, за да бъде прегледана в болница „Пирогов“ в гр. София, от където са ги насочили за лечение на констатираната фрактура в болница „Св. Анна“ в гр. София. В нея е направена операция за смяна на лявата тазобедрена става на пострадалата.

Видно е от листа за преглед на пациент, че С. А. е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в 12:46 часа на 06.10.2023 г., където й е поставена диагноза счупване на бедрена шийка, закрито, след направени изследвания – ренгенографии на таз, на лява тазобедрена става и на гръден кош.

2

Удостоверено е в медицинския документ, че е отказала болнично лечение.

От епикризата, издадена от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София се установява, че в 16.03 часа на същия ден А. е постила в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, като лекарски екип е взел решение и провел оперативно лечение чрез ендопротезиране на тазобедрена става, като на 12.10.2023 г. била изписана.

От представените Фактура №1000193125 от 12.10.2023г. и Фактура № 000193126 от 12.10.2023г. се установява, че ищцата е заплатила сумата от 3942 лева за комплект импланти и 90 лева за медицинско изделие патерици.

Въззивният състав счита, че не следва да обсъжда останалите, приетите като писмени доказателства медицински документи, тъй като са обсъдени и са послужили за изготвянето на СМЕ. Заедно с това, съдът не разполага със специални знания в областта на ортопедията и травматологията.

От заключението на СМЕ се установява, че ищцата е претърпяла травма в областта на лявата страна на таза, довела до фрактура на лявата бедрена шийка. Поради това в УМБАЛ „Св. Анна“ - София след клинично обсъждане на състоянието й е взето решение за смяна на лявата тазобедрена става (ендопротезиране). Това е наложило болничен престой от 6 дни.

Следоперативният период е протекъл гладко, не са отбелязани усложнения и същата е изписана с дадени указания за сваляне на конците, да ползва две помощни средства и да продължи с антикоагулантната профилактика още 30 дни.

Според вещото лице специалист ортопед – травматолог, избраната операция по ендопротезирането на лявата тазобедрена става е най-добрия метод за бързо възстановяване след фрактура на бедрената шийка, гарантираща и ранно прохождане отначало с патерици, впоследствие и самостоятелно още до края на първия месец. Въз основа на медицинските документи е заключено, че следоперативният период е протекъл гладкои не са отбелязани усложнения. При ищцата оперативната рана е била спокойна през цялото време, зараствала е първично, крайникът е бил без данни за неврологичен и съдов дефицит. Пояснява, че оперативното лечение на счупването на бедрената шийка е наложителна медицинска манипулация, а смяната на тазобедрената става е най-добрия съвременен метод за този вид травматично увреждане и белег за добра медицинска практика.

Вещото лице прави категоричен извод, че от медицинска гледна точка има причинна връзка между описаната в ИМ злополука и получената фрактура на шийката лявата бедрена кост при ищцата. Сочи, че счупването на бедрената шийка причинява болка с висока интензивност до хоспитализацията в лечебно заведение, където започват да се прилагат болкоуспокояващи медикаменти. Сочи, че след оперативната интервенция се приема, че счупване практически вече не съществува и болките са минимални, изострящи се инцидентно при раздвижване на крайника от незарасналите все още меки тъкани около протезата и опъването на конците. Основната полза от смяната на тазобедрената става е ранната възможност за рехабилитация (още в клиниката преди изписването), пълноценното използване на крайника с 3 протезата и самостоятелното придвижване без помощни средства към края на първия месец от операцията.

Експертът счита, че твърденията на ищцата за невъзможност да натоварва крака си въпреки помощните средства, за трудно придвижване, за невъзможност да стои права по-дълго време, за нуждата от чужда помощ от своите близки и пр. не кореспондират с вида на процесната травма, последвалото ендопротезиране и проведеното лечение, който са най – високо ниво. Категоричен е, че е установено нормално зараснала оперативна зона, спокоен оперативен белег и напълно подвижна протеза, т.е няма как описаното в ИМ да се дължи на процесното счупване.

От друга страна, по анамнестични данни от личния преглед, както и от клиничното впечатление за ищцата, същата е в увредено общо състояние, свързано освен от високо кръвно налягане и с вероятно не лекуван метаболитен синдром, слабо зрение и с двете очи, видима на приложените рентгенови снимки остеопороза на обхванатите кости и други състояния, които са фактори пречещи на нормалното възстановяване от ендопротезирането до 1 месец, както е при здрави или компенсирали общите си заболявания хора.

Вещото лице счита, че приложените две фактури и касови бонове от 12.10.2023 г. за заплащане на имплантите и за патерици на обща стойност 4032 лв. са имуществен разход, който е в причинна връзка с лечебно възстановителния процес на С. А. и не се покрива от НЗОК.

Данни за възстановителния период след ендопротезирането на А. дава и свидетелят Б., който твърди, че той е протекъл с помощта на рехабилитатор два пъти седмично, за дао може оперираният крак да се раздвижи. Твърди, че в началото, повече от месец пострадалата е била изцяло обгрижвана в ежедневието си, защото не се е движила самостоятелно. Сочи, че майка му продължава да изпитва болки в крака и да се движи с патерици.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният състав извежда следните правни изводи :

При служебната проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира валидност и допустимост на обжалваното решение.

Спорът, очертан със заявените в исковата молба факти за търпени вреди, като пряка последица от инцидент, настъпил в резултат от бездействие на служители на ответника и/или юридически лица, на които е възложено осигуряване на поддръжката на уличната мрежа и прилежащите й тротоари в гр. Костинброд, правилно е квалифициран по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя, следва да се установи от ищцата противоправност в сочените увреждащи действия или бездействия на длъжностните лица и/или юридически лица, в причинна връзка с които са настъпили неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки, страдания и дискомфорт и имуществени вреди под формата на направени разходи за лечение на последиците от действията на горните служители. Субективният елемент на деликта – вина, е установен с оборима законова презумпция в чл. 45, ал.2 от ЗЗД.

4

Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е установила елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД при условията на пълно и главно доказване.

Основният спорен фактически въпрос в делото е мястото и начина на настъпване на инцидента. Въззивният състав, както посочи и във фактическата обстановка, споделя възприетата от СОС констатация, че на 06.10.2023г. преди обяд ищцата се е спънала от разместени и разбити плочки на тротоара на ул.“Обединена“ в района на №133 в гр. Костинброд, след което е паднала върху лявата част на тялото си. Горното се установява от показанията на разпитания свидетел, които кореспондират с заявеното от ищцата в анамнезата при първия й преглед след инцидента в Спешния кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ“Пирогов“ ЕАД. Отразено е от лекуващия лекар, че пациентката е посочила като причина за травмата спъване и падане на улицата. Обсъдените две доказателства, преценени в съкупност с разясненията на вещото лице ортопед, че при падане от собствен ръст е възможно да се получи констатираната фрактура на шийката на лявата тазобедрена става и при липсата на доказателства за друг възможен в конкретния случай механизъм на причиняването на фрактурата, се налага извод за падане на А. в резултат на спъване в разместени разбити тротоарни плочки на ул. „Обединена“ в гр. Костинброд.