Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 200 от 13.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 161/2023
Вид
Протокол № 200
Подписан
13.04.2023
В сила
13.04.2023
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.142 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 200 гр. Пазарджик, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Ани Харизанова при участието на секретаря Лилия Г. Церовска

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500161 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподател „НЕСТ СТРОЙ“ ЕООД - явява се управителя Л. И. С., както и процесуалният представител адвокат П. К. М., редовно упълномощена от преди. Представя адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция.

Жалбоподателят Л. И. С. се явява лично и с адвокат П. К. М..

Ответникът „АКТЪС“ ЕООД, редовно призовани, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. Х..

Съдът докладва постъпила молба от „Актъс“ ЕООД от управителя С.С., чрез пълномощника му адв. Х.. В същата е посочено, че поради служебна ангажираност, пълномощникът е възпрепятстван да пътува за насроченото днешно съдебно заседание. В тази връзка се моли да бъде даден ход на същото и делото да се гледа в нейно отсъствие. Поддържа се подадения отговор на въззивната жалба, като се визира, че няма да се сочат нови доказателства. В случай, че бъде преценено, че делото е изяснено от фактическа страна и бъде даден ход на устните състезания се моли, да се отхвърли въззивната жалба, като се счита че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, по съображенията, изложени в писмения отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли се, ако се счете за необходимо, да бъде предоставен срок за депозиране на писмена защита, в която да бъдат 1 изложени подробни аргументи по същество на поставения за разглеждане спор. Моли се за присъждане на направените в производството по делото разноски, съгласно списък, който е приложен към настоящата молба. По отношение на размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение се прави изрично възражение за прекомерност. Ако въззивната жалба бъде уважена, се моли съдът да присъди по- нисък размер на разноски в тази им част. Към молбата е приложено платежно нареждане, договор за правна защита и съдействие и списък на разноски.

По хода на делото.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение №76/20.01.2023г., постановено по гр.д.№2359/2021г. по описа на РС- Пазарджик е по иска на „Актъс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С.Г.С., чрез адв.М. Б. Х.- САК, със съдебен адрес: гр.****, ап. ляво против „Нест Строй“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Л. И. С. и Л. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е признато за установено, че „Нест Строй“ ЕООД, ЕИК *** и Л. И. С., с ЕГН ********** дължат на „Актъс“ ЕООД солидарно сумата от 25000лв.- главница /заявена като частична от сума в размер на 114192лв./, представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по развален договор за строителство от 22.06.2020г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 12.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед №536 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 16.03.2021г. по ч.гр.дело №949/2021г. по описа на РСПазарджик.

2

Осъден е „Нест Строй“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Л. И. С. и Л. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, да заплатят на „Актъс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С.Г.С., с пълномощник адв.М. Б. Х.- САК, със съдебен адрес: гр.****, ап.

Ляво, разноски за исковото и за заповедното производство в размер общо на 3400лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Нест Строй“ ЕООД, чрез пълномощника й адв.П. М. от АК- Пазарджик.

Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно- постановено при съществено процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

В тази насока се сочи, че с обжалваното решение съдът е приел, че от представените счетоводни документи, както и от приетите и неоспорени заключения на допуснатите ССЕ и СТЕ се установява, че със заприходените за процесния обект материали и услуги може да се извърши обем на работа със стойност от 10831,23лв.

Приема се, че тъй като на основание чл.88, ал.1 ЗЗД, в частта му за изключенията относно договорите с продължително изпълнение, развалянето на договора има действие занапред /ех nunc/ и не засяга договорното основание на твърдяното от ответника изпълнение е следвало да се приеме, че искът е неоснователен до размера на извършените СМР- 61001лв.

Счита се, че общото правило на чл.62 от ЗЗД, според което кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, не е приложимо в случая поради естеството на задълженията по договора за изработка в строителството. Налице е противоречие между мотиви и диапозитив.

Визира се, че неправилно е прието, че ответникът доказва обем на работа само за сумата от 10831,23лв. В тази връзка се сочи, че е игнорирано като доказателство, приетата и неоспорена електронна кореспонденция между страните, а именно имейл с приложен файл- отчет от ответника към ищеца за извършени СМР по видове и стойности от 20.08.2020г. за обекта на обща стойност 61001лв. /стр.226-227 от делото/. Същевременно, съдът приема като доказателство в интерес на ищеца електронната кореспонденция за направени валидни волеизявления по повод изпълнение и прекратяване на договора.

3

Приема се, че съдът /с оглед чл.9 и чл.154 от ГПК/ е следвало да приеме, че е извършена работа за 61001лв. Горното доказателство не е оспорено от ищеца, а и се подкрепя от останалите събрани писмени и гласни доказателства по делото- разписки от Изи пей за изплащани работни надници, свидетелски показания за извършен и заплатен труд на обекта, фактури за материали и услуги. Същите са обект и на приетите ССчЕ и СТЕ.

Твърди се, че крайният извод на съда, че всичко, което е получено в резултат на отпадналото основание след разваляне на договора, следва да се върне, а развалянето има обратно действие е неправилен. Договорите с продължително действие като процесния /22.06.2020г.- 30.09.2020г./ се развалят за в бъдеще с арг. чл.88, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че доказаното извършване на СМР води до неоснователност на претенцията на ищеца в размера й- 25000лв. и искът е следвало да се отхвърли като неоснователен, тъй като лисва неоснователно обогатяване. Не се е стигнало до несправедливо разместване на имуществени блага, което да доведе до обогатяване на едното лице и обедняване на другото.

Визира се, че са доказателства, че престираните СМP-та са приети/признати от получателя на услугата са събрани. В тази насока се сочи постъпилия от ТД на НАП София дневник за покупки по ЗДДС с включена от ищеца в него на окончателна фактура №103/14.10.2020г.

Приема се, че е погрешно схващането на съда, че издаването на авансови фактури и приемането на окончателната фактура касае само сключването на договора и възникване на задължението, което не било спорно.

Сочи се, че фактурата удостоверява двете насрещни престациипарична, като задължение на възложителя и услугата по конкретния обект, като задължение на изпълнителя. Противно на приетото от съда, връзката /основанието/ им по договора е очевидна, с оглед изричното им съдържание.

Твърди се, че приемането е осчетоводяването на фактура №103/14.10.2020г за 95160лв. доказва приемането на резултата от работата към този момент и за тази сума. В този смисъл се приема, че съдебният акт е в противоречие със съдебната практика.

Твърди се, че не е обсъдено изобщо наведеното възражение, че изпълнението по процесния договор е в резултат на неправилно превъзлагане 4 на работата, както и допуснатото в тази връзка искане да се представят от ищеца актове за междинни плащания, с който е следвало да се докаже стойността на видовете СМР към определена дата /Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/. В тази насока се сочи, че е представена и приета електронна кореспонденция, доказваща отношенията между страните, вкл. с „Хава инвест“ ЕООД и „Адорино“ ЕООД.

Визира се, че съдът е следвало да приеме, че към 15.10.2020г. са изпълнени СМР на стойност 95756,91лв. без ДДС при завършеност на текущия период от 86,38 процента. Сочи се, че това е видно и от акт/сертификат за междинно плащане №8/15.10.2020г.

Приема се, че действително има разминавания в стойностите по фактури, отчет за изпълнени СМР и сертификат за междинно плащане, но очевидно е, че всички надхвърлят значително размера на исковата претенция и установяват значителния обем извършени СМР. Счита се, че тези релевантни факти са пренебрегнати от съда.

Твърди се, че с оглед на посоченото изводът, че липсват данни за конкретно извършени СМР към определена дата е необосновано. Напротив, „Актъс“ ЕООД е приел без възражения извършените СМР на процесните обекти, а работата на Л. С., пряко ангажиран в процеса по извършване на СМР е била приета от останалите участници в строителния процес. В този смисъл се визират показанията на св.П. С., която потвърждава наличието на такива актове/сертификата за междинно плащане, които сама е изготвяла като ръководител проект и е предоставяла за подпис на отговорните лица. Същата не е виждала и не знае за друг договор за изпълнение на процесните обекти освен този между „Актъс“ ЕООД от една страна и „Хава инвест“ ЕООД и „Адорино“ ЕООД от друга страна, а Л. е работел за неговото изпълнение с оглед показанията й. Приема се, че всички тези доказателства са неглижирани от съда.

Твърди се, че са игнорирани и доказателствата за това, че е уговорен по-дълъг срок на договора.

Сочи се, че съдът не е съобразил чл.87, ал.1 от ЗЗД относно уведомяване на насрещната страна за последиците, които ще настъпят в нейната правна сфера и даването на подходящ срок за изпълнение, доколкото, 5 ако в допълнителния срок, длъжникът изпълни, ефектът от развалянето няма да настъпи.

Твърди се, че безспорно сключеният между страните писмен договор на 22.06.2020г. е договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД и доколкото е сключен между търговци в изпълнение на основната им дейност, сделката е търговска.

Приема се, че от действията на страните не може да се заключи, че е налице пълно неизпълнение на договора и че ищецът е целял неговото разваляне с обратна сила. Въпреки отправеното предизвестие за разваляне на договора от 09.11.2020г. отношенията между двете страни по договора продължават, както преди и за това свидетелства електронната кореспонденция, с която се поръчват от изпълнителя и се одобряват от възложителя още материали за изпълнение на СМР по договора.

Едновременно с това въпреки отправеното предизвестие на 09.11.2020г. с твърдения за почти пълна липса на изпълнение на договора, в същия месец ноември 2020г. ищецът претендира пред НАП ползване на ДК по фактурите и го получава без възражения.

Счита се, че крайно нереалистично, както от фактическа, така и юридическа страна е да се приема, че е налице пълно неизпълнение по договора и че направеното изпълнение не е прието от възложителя. В този смисъл се приема, че иска е неоснователен, тъй като до размера на получените аванси работата очевидно е приета от възложителя, а развалянето с арг. от чл.88, ал.1 от ЗЗД има действие занапред.

Твърди се, че е направено възражение за размера на иска още с писмения отговор, но и то не е коментирано от съда. Получената сума по авансови фактури е с включен ДДС, която сума е начислена от получателя и съответно приспадната под формата на данъчен кредит от ищеца, за което има доказателства по делото. Въпреки това неправилно претенцията се уважава в размер с включен ДДС, което неоснователно я завишава.