Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 22.10.2025, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 750/2024
Вид
Решение № 76
Подписан
22.10.2025
В сила
26.11.2025
Състав
Мария Вангелова Грунова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • Чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Котел, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100750 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на С. Г. Д. срещу „Ай ти еф груп” АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК.

Депозирана е искова молба от С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.

Котел, ул. ************* чрез адв. Н. М. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул.

„Сребърна“ № 16, бл. Парклейн, офис център, ет.8, с която се иска да бъде признато за установено, че сключеният между ищцата и ответника Договор за потребителски кредит № 689205 от 10.07.2024г., е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В исковата молба се твърди, че на 10.07.2024 г. между ищцата С. Г. Д. и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 689205 за сумата от 1066.70 лв., при ГПР 65.00 % и ГЛП 35.81%, която е следвало да се върне на 12 бр. вноски.

Освен това е постигната договореност за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 1083.00 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита. Твърдят, че съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.Ю ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Излагат доводи, че в конкретния случай спорът се концентрира върху хипотеза дали посоченият годишен процент на разходите в размер на 65.00 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР, още повече, че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Развиват подробни съображения в тази насока инкорпорирани в исковата молба., като посочват, че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените 1 рамки, съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на цитираните по-горе или действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката изрично посочен в погасителен план е 1083.00 лв. На пръв поглед изглежда, че тази сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР.

Подобно тълкуване обаче би било, твърде буквалистично и не държи сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката. Посочват, че от фактическите констатации следва несъмненият извод, че сумата от 1083.00 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката 1083.00 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва. Въз основа на всичко гореизложено считам, че тази сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно 1066.70 лева. Считат, че предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19,ал.4, от ЗПК,вр. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния ГПР.

Молят съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявеният иск от С. Г. Д., че сключеният между нея и ответника Договор за потребителски кредит № 689205 от 10.07.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител - адвокат, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се подробни съображения относно това.

Като в отговора на ответника се навеждат доводи за неоснователност на възражението на ищцата, че ОУ не били подписани на всяка страница, доколкото договорът за кредит бил сключен от разстояние. Твърди се, че било спазено и изискването за посочване на ГПР. Счита, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на 2 кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит.

Възразява срещу твърденията на ищеца за липса на информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяване, липсата на посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Твърди, че в погасителния план е посочено, че кредитът се погасява на 12 броя погасителни вноски, посочена е датата на падежа на всяка вноска, периодичността на вноските, последователността на вноските, размерът на всяка от тях, както и какво включва.

С отделна молба са предявени насрещни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД, а именно искова претенция за осъждане на ищцата по първоначалния иск, да заплати главница в размер на 1066.70, ведно със законната лихва за забава от подаване на насрещната искова молба пред съда, а именно 26.11.2024г.

Ищецът по насрещните искове, е депозирал отговор на 28.02.2025г., с който оспорва исковете. Моли предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят за сключването на договор за потребителски кредит от 10.07.2024 г. Договорът е бил сключен от разстояние по реда на ЗПФУР.

Постигнатите уговорки се установяват от приложените и от двете стани копия на документа, както и от приложенията представени от ответника. С посочения договор на ищцата по производството е предоставена сума в размер на 1066.70 лева. Уговорена е между страните договорна лихва от 35.81 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен на 65.00 %. Ищцата се е задължила да върне сумата на 12 бр. месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан на 1384.68 лева. Съгласно т.6 от Приложение 1 към Договор за потребителски кредит № 689205/10.07.2024 г. е договорен следният начин на усвояване - част от сумата на кредита в размер на 1000 лв. се усвоява чрез системата на „Изипей" АД, а остатъка от сумата по кредита в размер на 66,70 лв., кредитодателя заплаща от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице - Застрахователно дружество „Евроинс Живот" ЕАД. Тази сума представлява финансиране чрез кредита на застрахователната премия, която кредитополучателя дължи на застрахователя по сключена между тях застраховка. Кредитополучателя е дал своето неотменимо и изрично съгласие и нарежда на кредитодателя да заплати от името и за сметка на кредитополучателя и за сметка на част от отпуснатия кредит сумата по застрахователната премия. Било е уговорено и предоставянето на обезпечение чрез две физически лица поръчители или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в чл. 5.6 от договора за всеки ден на неизпълнение. Конкретизирана е в размер на 1083.00 лева, съгласно погасителния план и е предвидено погасяването й с всяка месечна вноска.

3

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нормата е императивна и предвижда, че договорът кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Посочените в договора- Приложение 1 към него, стойности на ГПР и общата дължима сума не отговарят на реално прилаганите от кредитора, защото в тях не са включени допълнителните плащания, които ищцата ще трябва да понесе заради уговореното задължение за представяне на обезпечение и предвидената при неизпълнение неустойка по чл. 5.6.

Задължението за обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от връщането на кредита съобразно договореното между страните. Функцията му е да даде допълнителна сигурност на кредитора, като предостави възможност да иска изпълнението от няколко лица, независимо дали това е поръчител или банка, предоставила гаранция. И в двата случая задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума не се променя, поради което и от самото непредоставяне на обезпечение не настъпват вреди.

Въпреки това между страните е била уговорена неустойка, която още при самото сключване на договора е включена във всяка от месечните погасителни вноски. Така уговореното задължение единствено увеличава подлежаща на връщане сума и при плащане на всички вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително възнаграждение за 4 предоставената от кредитодателя услуга- възмездно ползване на определена сума за определен период от време.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че при ГПР, при всички първоначално определени задължения - годишният процент на разходите, по Договор за потребителски кредит № 689205/10.07.2024 г., като включи в обхвата му и размера на предвидената неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 90,25 лв. месечно или 1083 лв. за целият срок на договора, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение №1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК, в размер на 496,43 %.