Решение № 260248 от 07.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр.

София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав

СЪДИЯ: ВЕНЕТА

ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 2429 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 99 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът О.Ф.

ЕООД, ЕИК:******** твърди, че с ответниците М.Б. ЕООД като доставчик и ответниците МКМ –Т.ЕООД и МКМ – БГ

ЕООД /като съдлъжници/ е сключил договор за факторинг на 17.05.2016 година, по силата на който доставчикът прехвърля всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане срещу платците, описани в договора, срещу заплащане на уговорена цена. Твърди, че за прехвърлянето на вземанията е необходимо и факторът да приеме прехвърлянето /вкл. чрез извършване на авансово плащане по фактурата/ и доставчикът да представи фактурите и документите, от които произтича неговото вземане. Твърди, че доставчикът е поел солидарна отговорност с платците за прехвърлените вземания, а МКМ –Т.ЕООД и МКМ – БГ ЕООД са солидарни длъжници на основание чл. 101, вр. чл. 121 и сл. от ЗЗД, както и ответникът Т.Р.И. ЕООД, който е встъпил в дълга по силата на подписано допълнително споразумение към договора. Твърди, че ответникът Е.Ф. АД е сред платците, посочени в приложенията към договора и по отношение на него доставчикът е изпълнил задълженията по договора, свързани с уведомяване и представяне на съответните документи и фактури. Твърди, че по отношение на този платец са възникнали вземания по фактури с отложено плащане, издадени в периода 06.10.2017 година – 21.12.2017 година, като в изпълнение задълженията си по договора ищецът е направил авансови плащания по тези фактури в максимален размер от 85 % от вземанията. Според ищеца, всички фактури и др. документи, представени от доставчика са подписани от упълномощените изрично лица. Твърди и настъпило неизпълнение на задълженията на платеца по всички, изброени в исковата молба фактури, на обща стойност от 1349012,35 лева, за което било подписано и споразумение между фактора и платеца. Претендира осъждане на ответниците за тази сума, както и за законната лихва върху дължимата сума по всяка фактура от падежа й до датата на предявяване на иска, в общ размер от 211 539,06 лева. Претендира и законна лихва от предявяване на иска и разноски.

В допълнителната искова молба допълва, че между доставчика и платеца са съществували трайни търговски отношения още преди процесните доставки, поддържа, че всички фактури и стокови разписки са подписани от името на получателя и доставчика и са осчетоводени. Намира извършеното сторниране за лишено от основание, тъй като стоките са били вече доставени и за злоупотреба с права, поради което и непротивопоставимо на ищеца. Намира, че неплащането по фактурите и липсата на транспортни документи не обосновават извод за недължимост на цената за доставените стоки. Счита, че Ч. е било упълномощено да подписва фактури и стокови разписки лице /съответно – да удостоверява получаване на стоките/, в който смисъл длъжностната й характеристика е без значение. Счита, че бъдещите конкретизирани съобразно платеца вземания са именно предмет на сключения договор за факторинг. Допълва, че след прехвърляне на вземания, цедентът не може да се разпорежда с тях /вкл. чрез сторниране на фактури и издаване на кредитни известия/, поради което такива действия са непротивопоставими на ищеца на основание чл. 289 ТЗ. Твърди също така, че преди сторнирането е видно, че същи по вид и количество стоки са оставени при платеца за отговорно пазене, а след сторниране на процесните фактури са издадени нови за същите по вид и количество стоки, които са предадени на платеца. Тези факти намира, че доказват получаване на стоките от платеца по фактурите. Намира за неотносимо и неприложимо възражението по чл. 40 ЗЗД, доколкото страните по договорите са търговци и отговорността може да се търси на плоскостта на вътрешните отношения в дружествата.

Ответникът Е.Ф.

АД оспорва исковете. Твърди, че не са налице възникнали търговски отношения по договори за търговска продажба с ответника М.Б. ЕООД по процесните фактури. Тоест, оспорва възникването на правоотношения по договори за търговска продажба на стоки и наличието на действителен договор за факторинг. Оспорва стоките реално да са доставени на ответника. Сочи, че фактурите и стоковите разписки не установяват такива отношения, нито предаване на стоките, а и доказателства за извършен транспорт няма. Намира договорите за нищожни поради липса на постигнато съгласие. Намира, че доколкото са сторнирани /в периода 01.08.2018 година – 29.08.2018 година/ 70 фактури и разписки към тях е видно, че стоките не са доставени. Оспорва наличието на представителна власт на лицето Ч. за сключване на договори и приемане на стоки от името на ответника.

Възразява на основание чл. 301 ТЗ извършените без представителна власт действия от това лице спрямо дружеството. Предвид посоченото намира и че договорът за цесия е лишен от предмет, поради което и недействителен. Отделно сочи недействителност на договорите за продажба и на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като е било налице договаряне във вреда на представлявания, в който смисъл обосновава икономическата необоснованост на сделките, като със сходни мотиви намира и подписаното от В.Споразумение от 18.01.2019 година за недействително, както и твърди същото да е антидатирано и подписано, когато В.вече не е представляващ ответника, а не на посочената в документа дата. И по отношение на споразумението възразява на основание чл. 301 ТЗ и намира, че е налице упражняване права по търговска сделка с единствена цел за увреждане на дружеството /в която връзка излага твърдения за свързаност на представляващите първия и втория ответник лица/.

Във връзка с твърденията, че стоката не е доставена заявява, че такава стока не е заскладена, не е вложена в производството, няма съответни заявки, не е препродадена от ответника или използвана, липсват транпортни и документи за спазване изискванията на нормативните актове в областта на околната среда. Поддържа, че ищецът като финансова институция е действал като недобросъвестен търговец при сключване на договора.

Поради изложеното намира главницата, а и акцесорните претенции за недължими.

Претендира разноски.

Другите ответници не изразяват становище по предявените искове.

Ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответниците по посочения договор и споразумения, неразделна част от същия, с изложеното в ИМ съдържание; наличието на действителни договори за търговска покупко- продажба между доставчика и платеца /като последният е сред предвидените в договора за факторинг лица, вземанията по издадените от който фактури с отложено плащане са прехвърлени на ищеца, съобразно уговореното в договора за факторинг/, обективирани в представените счетоводни документи, предаване на ответника на процесните стоки, уговорената цена; носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава.

Ответникът - платец носи тежест да докаже незабавно противопоставяне на извършените без представителна власт действия по смисъла на чл. 301 ТЗ, плащане по фактурите и своите възражения. Останалите ответници носят тежест да докажат плащане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения договор от 17.05.2016 година при Общи условия, страните са постигнали съгласие, че доставчикът /определен по дефиниция в договора/ прехвърля на фактора при условията на чл. 99 и сл. ЗЗД и тези на договора, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в приложенията, неразделна част от договора /какъвто е първият ответник, видно от Приложение на л. 37 от делото. Видно от клаузите по договора, вземанията се считат приети и след представяне копие от фактурата, документите, удостоверяващи възникването и правата на доставчика върху всяко вземане, както и неговото основание и размер и др. установяващи вземането документи. Според чл. 1, ал. 4 от договора, извършването на авансово плащане от фактора е приемане на прехвърляне на вземанията, а при неплащане – е необходимо изрично писмено неприемане от фактора до доставчика. Според чл. 2, факторът авансира по своя преценка до 85% от стойността на всяко прехвърлено вземане. Първоначалният срок на договора е продължен до 31.10.2018 година, както и е променяна общата сума на лимита авансови плащания с допълнителни споразумения, част от договора. В чл. 6 е предвидено и възнаграждението за фактора под формата на годишна възнаградителна лихва върху авансираните суми и комисионна и такси. Според чл. 8 доставчикът е солидарен длъжник с платците за прехвърлените вземания до пълното им събиране. Солидарни длъжници по договора са втори, трети и четвърти ответник, които отговарят за всички задължения на първия ответник във връзка с процесното правоотношение.

Солидарно задължен е и последният посочен в исковата молба ответник по силата на допълнително споразумение от 25.08.2016 година, с което е встъпил в дълга на М.Б. ЕООД по процесния договор.

Видно от писмени уведомления на л. 107 – 109, доставчикът е уведомил за прехвърляне на настоящите и бъдещи вземания към платеца – първи ответник по делото в полза на фактора, както последния, така и платеца, при уточнение, че същите касаят фактура № 2000000 от 17.05.2016 година и всички последващи. С пълномощно на л.

116 от 08.06.2016 година изпълнителният директор на Е.ф. АД е упълномощил А.Ч.да подписва всички писма – уведомления, които имат характер на такива по чл. 99, ал. 3 ЗЗД относно прехвърляне на фактора на вземания на М.Б. ЕООД по издадени конкретни фактури за надлежно извършени доставки във връзка с процесния договор от 17.05.2016 година, както и да извършва всички правни и фактически действия във връзка с горното.

В случая са прехвърлени вземания за продажна цена по описаните в исковата молба фактури от 2017 година и по-конкретно – в периода 06.10.2017 година – 21.12.2017 година в общ размер от 1 349 012.36 лева.

От представените и приети писмени доказателства на л. 118 и сл. от делото се установява, че при съобразяване всички условия по договора, описани по-горе /вкл. изискванията по чл. 3 от Общите условия/, в каквато посока са и показанията на св. Г., по искания на доставчика факторът е приел и заплатил авансово вземанията по описаните в исковата молба фактури, издадени в периода 06.10.2017 година – 21.12.2017 година и на обща стойност 1 349 012,36 лева, посочена в исковата молба, вземанията по които при договорените условия и при съобразяване на изискването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са прехвърлени на ищеца. Между страните няма спор, че авансовите суми в посочения в исковата молба общ размер са получени от доставчика М.Б. ЕООД, което се установява и от неоспорените платежни документи на л. 323 – 329 от делото и заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.

От показанията на свидетеля В.се установява, че същият, макар и да е изпълнявал функциите на склададжия в Е.Ф. АД няма преки впечатления относно постъпилото количество флейк или млянка в склада на търговското дружество, в който е работел, като сочи и че е имало друго материалноотговорно лице, отговаряло за тази дейност. Според свидетеля, по-голяма част от заприходената в склада суровина се е продавала, а не е влагана в производството. СпоредВ., след 2015 година въвеждането на данните на получените стоки и суровини в склада, става ръчно, като след измерване на кантара данните се въвеждат в експедиционни бележки или приходни разпискии след този период няма връзка между софтуер и хардуер на кантара.

От показанията на св.

Г. се установява, че при сключване и изпълнение на процесния договор са спазвани всички изисквания относно представяне на необходимите за извършване на авансовите плащания документи. Свидетелят сочи и за наличието на трайни отношения между страните, вкл. платецът и доставчикът, вкл. и преди сключване на процесния договор от 2016 година.

Разпечатката съдържа 34 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da3976bc-9f9a-4eb7-be8e-5af9f2592893