Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 474 от 25.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41356/2021
Вид
Решение № 474
Подписан
25.01.2022
Състав
Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: М. Ш при участието на секретаря Г. Х. като разгледа докладваното от М. Ш Гражданско дело № 20211110141356 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Б.А. против ЧУ „........................“ София искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на предишната работа. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 28.08.2013 г. е сключила трудов договор с ответника с номер 10104-1, по силата на който е назначена на длъжност ................... като е постъпила на работа. Със заповед № 0153/27.05.2021 г., връчена й на 28.05.2021 г. лично, считано от 31.05.2021 г. трудовото й правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради съкращение в щата. Ищцата излага, че уволнението е незаконно поради това, че не е налице действително съкращаване в щата и е запазена длъжността „асистент“, чийто трудови функции съвпадат с тези съгласно трудовата характеристика на ищцата. Сочи също така, че не е извършен подбор, като всички изпълнявани от ищцата функции са запазени и продължават да се осъществяват от други лица, като длъжностите са идентични или сходни. Ищцата твърди, че съгласно трудовата й характеристика следвало да изпълнява училищни административни задачи, свързани с подкрепа на дейността на учителите и учениците; водене на официална кореспонденция; участие в родителски срещи; създаване на графици на квестори за изпити; подкрепа в адаптацията на чуждестранните преподаватели; превод от и на английски език и други. Също така не било осъществено консултиране по чл. 130, ал. 4 КТ и чл. 130в КТ.

В молба от 16.09.2021 г. /л. 49 и сл./ ищцата сочи, че по силата на трудовия договор е изпълнявала в рамките на длъжността си и дейност по заместване на учители, административна подкрепа в „Учебен отдел“, както и дейност по академична 1 подкрепа на ученици с незадоволителен успех. Излага, че тези дейности след съкращаването в щата и понастоящем са запазени и се изпълняват от други служители, като техните длъжности са сходни с тази на ищцата, поради което е следвало се извърши подбор. Дейността по академична подкрепа се изпълнява понастоящем от асистента на декана. Обстоятелството, че всички длъжности са подчинени на Президента на колежа, водело на извода, че задълженията на асистентите не са толкова неразривно свързани с дейността на лицето, което подпомагат. Уточнява, че през 2016 г. е излязла в отпуск по майчинство, като след завръщането й през м. 03.2018 г. част от присъщите на длъжността й задължения като изготвяне на графици за срочни изпити, издаване на бележки за статус на ученика и изготвяне на набор от документи за прием в общежитието не й били възлагани, а се осъществявали от офиса на „Учебен отдел“, чиято дейност тя подпомагала по нареждане на прекия си ръководител. Сочи, че асистентите се замествали взаимно поради приликите в длъжностните им задължения.

След м. 03.2018 г. голяма част от задачите й били определяни от прекия й ръководител – заместник – директора, и били свързани с помощ на асистентите в други отдели.

Аргументира, че след прекратяване на трудовото й правоотношение ответникът е обявил конкурс за две длъжности – асистент в офиса за външни програми и асистент на декана на учениците, което било индиция за наличието на сходни длъжности като трудови функции към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.

В първото заседание на въпрос на съда ищцата лично сочи, че има едно дете, което към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е на възраст над три години.

С молба от 06.12.2021 г., представена в съдебно заседание /л. 170 и сл./, оспорва представената от ответника справка за отсъствия. Сочи, че в справката е включен годишният й отпуск, празниците, а болничните листа не са оспорвани от работодателя.

В писмената защита ищецът оспорва за първи път компетентността на президента на колежа да утвърждава промяната в щатните бройки.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор. Оспорва исковете. Сочи, че е налице действително съкращаване в щата като длъжността „Асистент на заместник – директора“ съществува според щатно разписание, утвърдено със заповед № 0064/14.12.2020 г. и е премахната с щатно разписание, утвърдено със заповед № 0122/01.04.2021 г. Излага, че не е извършван подбор, понеже не са налице идентични или сходни длъжности. Цитира други длъжности на асистент, но сочи, че те са коренно различни, поради това че на първо място асистентът е личен помощник на определено лице – в случая зам. директора, и функциите му са различни от тези на други асистенти на други лица, поради отликите в длъжностите на подпомаганите лица. На второ място сочи, че част от асистентите са натоварени с особени задължения като асистента по изготвяне на общия план на сградния фонд и асистента в лабораториите. Сочи, че подпомагането на приспособяването на чуждестранните преподаватели е част от задълженията на асистента в администрацията, чиято длъжност е също съкратена. Твърди, че процедурите по чл. 130 КТ не са абсолютна 2 предпоставка за извършване на съкращаването на щата.

С молба от 13.10.2021 г./л. 110 и сл./, представена в първото с.з., ответникът излага, че длъжностите на асистентите не са взаимозаменяеми, като е разбираемо при провеждането на големи изпити като квестори да участват всички налични лица от административния персонал. В тази молба се сочи, че ответникът не води поименно щатно разписание и представените длъжностни разписания са единствените, водени от работодателя.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е прието и отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 10104-1/28.08.2013 г., по силата на които ищецът бил назначен на длъжност „Асистент на заместник – директора“, на 8часов работен ден, с брутно месечно трудово възнаграждение в размер 1 600 лв.; че трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед № 0153/27.05.2021 г., връчена на ищцата на 28.05.2021 г. лично, считано от 31.05.2021 г.; към дата на устните състезания е налице трудово правоотношение, което би съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед.

Същите обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. По силата на договор № 10104-1/28.08.2013 г. /л. 6/ ищецът е назначен на длъжност „Асистент на заместник – директора“ с код по НКПД 33433011, като според чл. 1, ал. 3 от договора му е връчена длъжностна характеристика. Трудовият договор е сключен за неопределено време – чл. 3, ал. 2 от него. Видно от посоченото в договора служителят е постъпил на работа. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с връчване на процесната заповед № 0153/27.05.2021 г. на 28.05.2021 г. считано от 31.05.2021 г./л. 5/, както е посочено в нея, а и ищецът не оспорва това обстоятелство.

Относно предизвестието по чл. 326, ал. 2 КТ. По делото няма данни, а и твърдения от която и да е от страните за обстоятелствата, касаещи връчването на предизвестие. Срокът на предизвестието е уговорен трудовия договор на два месеца чл. 10, ал. 2 от договора. При осъществяване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ предизвестието се отправя с цел да бъде отработено, но при липса на интерес и възможност за това работодателят може да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на предизвестието, като заплаща обезщетение за това. Неотправяне на предизвестие обаче не води до извод за незаконност на уволнението само на това основание. Ищецът не навежда подобни твърдения, които наведени вбъдеще биха били преклудирани.

Заповедта за уволнение е от 27.05.2021 г. и е издадена от компетентно лице – Президента /Директор/ Р.Т. Юинг – Младши. Видно от служебно извършена справка в регистър БУЛСТАТ именно това лице считано от 05.06.2015 г. вкл. и към м. 05.2021 г. изпълнява длъжността Директор на ЧУ. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис 3 на 28.05.2021 г. Ищцата не оспорва компетентността на директора Р.Т. ЮИНГ – МЛАДШИ като ръководител на ответника да конституира и съотв. да прекратява трудовите отношения със служителите по предвидения в КТ ред. Съдът намира, че същият е компетентно лице по см. на § 1, т. 3 ДР КТ като ръководител на предприятието - работодател.

Ищцата изгражда тезата си за незаконосъобразност на уволнението около две главни твърдия, а именно: че липсва реално съкращение в щата, поради липса на извършени промени в щатното разписание; че не е извършен подбор при наличие на сходни длъжности на асистенти при наличие на предпоставките по чл. 329 КТ.

Съдът намира, че е налице действително съкращаване на щата, а не фиктивно, и същото е извършено най-късно на 01.04.2021 г., т.е. преди връчване на процесната заповед за уволнение. Със заповед № 0064/14.12.2020 г. /л. 22/ на Президента на колежа е утвърдено щатно разписание на длъжностите считано от 01.01.2021 г., по силата на което /л. 23 и сл./ съществува длъжността „заместник – директор“ и заеманата от ищцата длъжност „асистент на заместник – директора“ – ред втори от разписанието. Длъжностното щатно разписание е утвърдено от директора както със заповедта, така и видно от положения от него подпис в края на същото. Разписанието е с нот. заверена дата 21.01.2021 г., поради което съдът намира за установено по несъмнен начин, че към 21.01.2021 г. заеманата от ищцата съгласно трудовия договор длъжност „асистент на заместник – директора“ е продължавала да съществува.

Със заповед № 0122/31.03.2021 г. /л. 27/ на Президента на колежа е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите считано от 01.04.2021 г., по силата на което /л.

28 и сл./ съществува длъжността „заместник – директор“, но заеманата от ищцата длъжност „асистент на заместник – директора“ е съкратена. Длъжностното щатно разписание е утвърдено от директора както със заповедта, така и видно от положения от него подпис в края на същото. Разписанието е с нот. заверена дата 01.04.2021 г., поради което съдът намира за установено по несъмнен начин, че към 01.04.2021 г. заеманата от ищцата съгласно трудовия договор длъжност „асистент на заместник – директора“ е престанала да съществува, понеже е била премахната.

Следователно преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 31.05.2021 г., заеманата от ищцата длъжност е премахната от длъжностното разписание, поради което е налице съкращаване на нейната щатна бройка по см. на чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.

Дори са се приеме, че стореното едва в писмената защита оспорване от ищцата относно компетентността на Президента/Директора да утвърждава промени в щатното разписание не е преклудирано предвид общо посоченото в исковата молба „не са извършвани промени в щатното разписание по предвидения в закона и вътрешните актове ред“; дори и да се пренебрегне че това твърдение влиза в разрез с неоспорването от страна на ищцата на компетентността на същото лице - Р.Т. Юинг – Младши, да издаде и подпише уволнителната заповед, то възражението е неоснователно. Както беше изложено по-горе, то считано от 2015 г. и вкл. до 28.05.2021 г. именно Р.Т. Юинг 4

– Младши представлява ответника – работодател пред трети лица и също така чрез него ответникът упражнява работодателската компетентност, включваща правото да конституира и прекратява трудови правоотношения, да налага дисциплинарни наказания, да утвърждава правилници и да извършва промени в щатното разписание.

Също така, по линията на насрещното доказване, което следва да е от естество да разколебае значително тезата на другата страна и да внесе в нея обосновано и силно съмнение относно правотата й, не бяха ангажирани доказателства, оборващи извода за компетентност на директора на колежа да променя щатното разписание. Съдът намира, че утвърдилото разписанията лице – директор на училище, е компетентно да извърши това действие.