Решение № 3210 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501719 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20223624 от 17.12.2021 г. на СРС, 150 с - в, по гр. д. № 64846/2020 г. „ДЗИ - О.з." ЕАД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на ЗД „Б.И." АД, ЕИК ****, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 148, 67 лв., представляваща регресна претенция по преписка по щета № 1903013352 за платено обезщетение, в това число и 15 лева - ликвидационни разноски, за вреди, причинени на МПС с марка „Опел" модел „Астра“ с рег. № ЕВ **** ВК, от ПТП, настъпило на 11.04.2019 г. в района на гр. Габрово, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 201,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.01.2020 г. до 23.12.2020 г. и разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, чрез представителя му с доводи, че е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че съдът е преценил неправилно събраните доказателства и е достигнал до погрешен извод за основателност на исковете, като е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Счита, че не е установен механизма на ПТП, тъй като застрахования автомобил е МПС със специален режим и съгласно чл. 34 от ЗДвП трябва да се движи с включен светлинен и звуков сигнал. Неоснователно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля В., като е приел, че същият има намален слух според представените по делото медицински документи. Освен това се установява, че освен липсата на звуков сигнал, причината за ПТП е движението с несъобразената скорост на полицейския автомобил. В протоколът за ПТП, на който се позовава СРС, е 1 посочено че причините за ПТП са в процес на изясняване, за което е образувано следствено дело. Счита, че липсват доказателства за твърдения в исковата молба механизмът на ПТП, който остава неизяснен, поради противоречие в показанията на свидетелите. Неоснователно съдът се е позовал на влезлия в сила АУАН срещу свидетеля В., с който той е приет за виновен за настъпване на ПТП. Поддържа, че този акт няма обвързваща съда доказателствена сила. Излага доводи, че водачът на автомобила със специален режим е нарушил правилата на ЗДвП и е виновен за ПТП, като по делото не се установява водачът на застрахованото при ответника МПС да е виновен за настъпването на ПТП. Поради това счита, че не е налице основание за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищецът ЗД „Б.И.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК, като излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че решението на СРС е обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства в съвкупност. Съдът основателно е приел, че е доказано както настъпване на застрахователното събитие и неговия механизъм, така и всички предпоставки за възникване правото на регрес срещу ответното дружество. Ответникът не е опровергал презумцията за настъпване на ПТП по вина на водача на МПС „Фолксваген“, застраховано при него. МПС „Опел Астра“ е било със специален режим, с включен звуков и светлинен сигнал и се е движело по път с предимство, поради което застрахованият при ответника водач е бил длъжен да го пропусне и да се съобрази с движението му преди навлизане на кръстовището. Той е следвало да намали и да освободи място на платното или да спре и да изчака преминаването на специализираното МПС и съпровождания от него автомобил, съгласно чл. 104 ЗДвП.

Излага, че и двамата свидетели са единодушни относно включената светлинна сигнализация на специалното МПС. Разминаването е само относно наличие на звуков сигнал, като само свидетелят В., който има проблем със слуха, установен от ТЕЛК, не е възприел такъв сигнал. Други доказателства, че не е подаван звуков сигнал не са ангажирани. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Оспореното решение е валидно и допустимо постановено, поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност. СРС е обсъдил подробно доказателствата по спора, както и установената пред него фактическа обстановка, поради което въззивният състав не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По съществото на спора, като съобрази съображенията на ответника, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира следното :

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до 2 размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя характер.

Съдът се солидаризира с изводите на СРС, че за да бъде ангажира отговорността на прекия причинител на вредата - деликвента, по делото е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил по застраховка - „каско”, както и всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента - противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди.

Вината, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада по делото от 21.07.2021 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „Каско" за л. а. „Опел“ модел „Астра" с рег. № ЕВ **** ВК, с период на застрахователно покритие 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., валиден към датата на застрахователното събитие, за което обстоятелство е представена и застрахователна полица Е18990022789, издадена от ищеца ЗД „Б.И.“ АД. В полицата е отбелязано, че касае застраховани МПС, собственост на МВР, по списък. Не е спорно че процесното МПС е собствено на МВР по този списък.

За ПТП е съставен протокол № 1697138/11.04.2019 г., неоспорен от ответника, който е съставен от посетил мястото представител на МВР. Съгласно съдебната практика този протокол е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва с материална доказателствена стойност относно конкретни обстоятелства, възприети от актосъставителя - мястото, времето и участниците в произшествието, както и вредите от него. Практиката на съдилищата и на ВКС приема последователно, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, има материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В посочения смисъл е последователната практика отразена в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д.

№ 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II TO, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др.) На следващо място по делото е прието за безспорно и се установява от доказателствата, че ищцовото дружество е заплатило на „Ч.“ ЕООД за осъществения ремонт на автомобил марка „Опел" модел „Астра" с рег. № ЕВ **** ВК сума в размер 3 на 2 133. 67 лв. на 13.12.2019 г. За това обстоятелство е представено и платежно нареждане за кредитен превод посочената дата.

Не се оспорва, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕВ **** АС е била валидно застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество.

При така установените факти обосновано СРС е направил извод, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.

Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с причинените вреди също се установяват от доказателствата пред СРС, в това число от заключението на неоспорената пред СРС съдебно - автотехническата експертиза и свидетелските показания на разпитаните по делегация участници в произшествието Д. И. М., водач на л. а. „Опел Астра“, В.Й.В. – водач на л. а. „Фолксваген Голф“ и на актосъставителя – С.А.Я..

От показанията на всички свидетели в съвкупност с писмените доказателства става ясно, че водачът на застрахования при ответника автомобил е предприел пресичане на път с предимство, без да подсигури преминаването на движещото се по пътя с предимство МПС в специален режим „Опел Астра“ и по този начин е създал предпоставки за настъпване на процесното ПТП.

Според показанията по делегация на свидетеля Д. М., който е управлявал именно увредения автомобил на МВР, с този автомобил е конвоирана колона от МПС на жандармерията и на съдебна охрана със задържани лица от P C - Габрово към гр.

Велико Търново. Според свидетеля, специализираните коли в конвоя са били с включени звукови и светлинни сигнали. Тези данни се потвърждават и от показанията на свидетеля В.В., управлявал МПС застраховано при ответника, който също сочи, че е видял светлините, но заявява, че не е чул звуковия сигнал. При преценка на показанията на този свидетел в тази част СРС е съобразил експертно решение № 3901/212/12.12.2018 г. на ТЕЛК, за преосвидетелстване на свидетеля В., според което той е с намален слух и на двете уши.

И двамата свидетели са посочили, че специализираните коли са се движели направо по пътя с предимство към кръстовището. Свидетелят В. също е дал показания, че е спрял на кръстовището със знак, указващ предимството на движещите се по главния път автомобили. Съгласно показанията на свидетеля М., той се е движил с указаната скорост от около 50 км/ч. В този смисъл са и показанията на свидетеля Я.

(актосъставител), който е посетил мястото на ПТП и непосредствено е възприел наличието на пътни знаци на мястото, указващи предимство на движение на застрахования при ищеца автомобил и скоростта на движение, а от страната на водача на застрахования при ответника автомобил - знак, указващ пресичане на път с предимство. Показанията на свидетелите М. и В. съвпадат и по въпроса, че В. е възприел движещия се кордон едва преди самия удар.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da387e43-5994-424e-adc4-5dc08f7f5540