Решение № 129 от 20.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Харманли, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Гражданско дело № 20265630100086 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба подадена от В. В. К. , с ЕГН**********, от гр. Харманли, ул.Б.Б... чрез адв. Б. Й. от Адвокатска колегия – София против „Сити кеш“ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул.ЦШ,представлявано от НПП.

Твърди се,че ищецът е сключил Договор за обезпечен потребителски кредит № 1364236 от 20.08.2025 г. с ответника- „Сити Кеш“ ООД.В него били уговорени:размер на отпуснатия заем: 2772 лв. / 1417.30 евро; размер на погасителната вноска: 18 х 10.50 лв. / 5.37 евро и 26 х 51.80 / 26.48 евро;Годишен процент на разходите на заема: 57.48%;Брой на вноски: 44;Фиксиран годишен лихвен процент: 45%;Дата на първото плащане: 27.08.2025 г.;Дата на последното плащане: 24.06.2026 г.;

Обща сума за плащане: 1535.80 лв. / 785.24 евро; Обезпечение: Поръчител/и.С договора било уговорено обезпечение по него с поръчител,който да отговарял на кумулативни условия ,разписани в него.При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.6 се дължала неустойка в размер на 1236.20 лв. /632.06 евро.

Моли, да се признае недействителността на Договор за обезпечен потребителски кредит № 1364236 от 20.08.2025 г., между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“, гр. София, бул. „ЦШ, представлявано от НПП и ищеца В. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Харманли, ул. "ББ.№.. поради противоречие със закона.

Моли, да се осъди „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ...,със седалище и адрес на управление:

Столична община, район „Младост“, гр. София, бул. „ЦШ№...,да заплати деловодните разноски на ищеца.

С исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза.Представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор ответника, с който оспорва исковата молба като неоснователна.

Счита,че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за 1 кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, били неоснователни и излага аргументи в подкрепа на твърдението.Според ответника оспорената неустойка е действителна.

Твърди,че не била налице неравноправност по ЗЗП.Сочи,че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд.

Възразява срещу доказателственото искане на ищеца за назначаване на ССЕ,тъй като поставените въпроси били правни и от компетентността на съда.

Моли,предявения иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени разноски.

С отговора не се правят доказателствени искания,представят се писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.12 ,чл.235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По делото е безспорно, е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1364236 от 20.08.2025 г., между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“, гр. София, бул. „ЦШ, представлявано от НПП и ищеца В. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Харманли, ул. "ББ №.., по силата на който бил предоставен и усвоен кредит в размер на 1200,00лв. / 1417.30 евро; размер на погасителната вноска: 18 х 10.50 лв. / 5.37 евро и 26 х 51.80 / 26.48 евро;Годишен процент на разходите на заема: 57.48%;Брой на вноски: 14;Фиксиран годишен лихвен процент:

45%;Дата на първото плащане: 27.08.2025 г.;Дата на последното плащане: 24.06.2026 г.;

Обща сума за плащане: 1535.80 лв. / 785.24 евро; Обезпечение: Поръчител/и.С договора било уговорено обезпечение по него с поръчител,който да отговарял на кумулативни условия ,разписани в него.При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.6 се дължала неустойка в размер на 1236.20 лв. /632.06 евро.

Съгласно чл. 6 от договора, кредитополучателят се задължава, да предостави на кредитора поне едно от двете обезпечени: 1/. Поръчител един или двама, които да отговарят на множество кумулативно поставени изисквания.

При неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка, на основание чл. 6. от договора, като неустойката се начислява автоматично и се заплащала разсрочено, съгласно погасителния план. Тъй като заемателят не изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, му е начислена индивидуално уговорената неустойка,която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план Приложение 4.

Видно от погасителния план месечната вноска по договора е в размер на 63,00 лева-32,21 евро и е формирана от вноската по договора плюс вноската по неустойката.

В договора е уговорен фиксиран лихвен процент по заема – 45.00 % и годишен процент на разходите – 57.48 %. В договора не е посочено какво се включва в размера на ГПР.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен.

Процесният договор за кредит представляват договор с потребител на услуга, респ. длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП С разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП е дадена изрична дефиниция на неравноправна клауза в договор с потребител: Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за представяне на 2 обезпечение (чл. 5 от договора).

Съдържанието на клаузите на чл. 6. от договора налага разбирането, че по своето същество т. нар. "неустойка" представлява скрито възнаграждение за кредитора и не отговаря на изискването за добросъвестност. Задълженията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за кредитополучателя (за осигуряване на обезпечения) са на практика неосъществими за него.Да осигури поръчител, който да отговаря на многобройни кумулативно поставени изисквания, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като реализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка".

Разпоредбите на Глава 6 от ЗПК уреждат "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК вр.§1 т.1 от ДР на ЗПК, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора е посочено, че ГПР е 57,48%, но същият очевидно не съответства на действителния процент на разходите. Както вече бе посочено, предвид предпоставките, при които става изискуема предвидената в чл. 6. от договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора-чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В §1 т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.

От друга страна, с процесния договор за паричен заем страните са уговорили задължение за ищеца да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 45,00 %.

Съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а според чл.9 от ЗЗД, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира кредитора за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в практиката на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва, определена с акт на МС. В настоящия случай, задълженията по договора за кредит са обезпечени, но договорената лихва надхвърля трикратния, както и четирикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави клаузата, уговаряща размера й нищожна.

Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в 3 редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния ЗЗД. Тъй като в чл.145 ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено - етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.

В настоящият случай кредитоискателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които кредитора-ответника да му предостави кредит.

С оглед изложеното, съдът приема, че договорът за кредит сключен между страните по делото, е нищожен на две основания, предвидени в чл.26 ал.2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.