Решение № 2702 от 19.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2702 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110113146 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Н. А. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. * ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 424,82 лв. /седем хиляди четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща цена за служебно начислена електроенергия, за която сума е издадена Фактура № 0280912861 от 31.05.2019 г., за периода 09.05.2017 г. – 08.05.2018 г., с падеж 10.06.2019 г., за обект с аб.№ 0110221120 и кл.№ 1100113914, находящ се в гр. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /05.08.2022 г./ до окончателното погасяване на задължението и за сумата от 2 312 лв. /две хиляди триста и дванадесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.06.2019 г. – 01.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 5232 от 08.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 10604/2022 г. на ВРС, XVII с-в.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД твърди, че ответникът е клиент на дружеството, с кл.№ 1100113914, аб.№ 0110221120 и обект на потребление в *. Сочи, че отношенията по доставка и продажба на електроенергия са регулирани от Общи условия, в които е предвидено, че потребителят следва да заплаща задълженията си. Твърди, че след проведена корекционна процедура е издал фактура на ответника, която не е заплатена в срок, поради което търси от него посочената в нея сума, ведно с обезщетение за забава. Във връзка с дължимостта на вземането за главница посочва, че между страните е проведено съдебно производство, което е приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск на потребителя за недължимост на вземането. В тази връзка твърди, че между страните е налице сила на пресъдено нещо относно дължимостта на вземането за служебно начислена електроенергия. Сумата не е била заплатена доброволно от потребителя и след влизане в сила на решението, поради което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение, което обосновава интереса му да предяви настоящите искове. Моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

1

Ответникът Н. А. В. подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че не е налице облигационно правоотношение между страните, във връзка с което да е начислено процесното задължение. Сочи, че ищецът е посочил два адреса на потребление, които са на разстояние 2.5 км. един от друг. Оспорва ищецът да е доставил и ответникът да е получил твърдените количества електроенергия. Подробно излага съображения за незаконосъобразността на корекцията на сметката на потребителя. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираното вземане. Не оспорва, че между страните е водено съдебно производство и са постановени влезли в сила решения, но в тези производства не било доказано, че е налице неправомерно въздействие на потребителя върху СТИ, нито реално потребена електроенергия, за да дължи цена за същата. Посочва, че е налице противоречива практика по отношение на това дали е законосъобразно извършена корекцията, както и по това дали следва да се докаже виновно поведение на потребителя.

Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за отхвърляне на исковете, предвид погасяването на вземанията в хода на процеса. Процесуалният представител на ответника моли за присъждане на разноски по чл. 80 ГПК.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на служебно начислена цена за електроенергия и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.

Между страните не е налице спор по отношение на това, че са водили съдебно производство по гр.д. № 8981/2019 г. на ВРС, което е приключило с влязло в сила на 04.07.2022 г. решение на ВКС, с което е отхвърлен предявения от Н. А. В. срещу „*“ АД установителен иск за недължимост на сумата от 7 424,82 лв., представляваща служебно начислена електроенергия за която сума е издадена Фактура № 0280912861 от 31.05.2019 г., за периода 09.05.2017 г. – 08.05.2018 г., с падеж 10.06.2019 г., за обект с аб.№ 0110221120 и кл.№ 1100113914, находящ се в гр. Варна, Вилна зона, м-ст Кочмар 246.

С доклада по делото съдът е указал на страните, че между тях е формирана сила на пресъдено нещо в производството по гр.д. № 8981/2019 г. на ВРС по отношение дължимостта на сумата от 7 424,82 лв. на посоченото основание – извършена корекционна процедура. Проведеното производство е било по предявен отрицателен установителен иск, но в същото ответникът е имал доказателствена тежест пълно и главно да изчерпи всички възможни основания, на които претендира сумата. Същият е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест и поради тази причина искът е отхвърлен, доколкото е установено, че сумата е дължима към момента на приключване на съдебното дирене пред върховната инстанция. В друго производство между същите страни и за същото вземане не може да се пререшава спора по отношение на дължимостта на тази сума, освен ако не се твърдят настъпили нови факти, които водят до погасяване на вземането. В това проведено производство са установени и фактите, които водят до дължимостта на вземането, а те включват наличието на облигационно правоотношение между страните в процесния период, за да е налице основание за извършване на корекцията и дължимостта на сумите, поради нейната законосъобразност. Тези факти също не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство. Да се приеме обратното би означавало да се стигне до правен абсурд, да се събират отново едни и същи доказателства за спор, който вече е бил разгледан от съда, което може да създаде предпоставки за различно разрешение и противоречиви съдебни решения.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че претендираното вземане за главница е изискуемо и все още дължимо (доколкото размерът и основанието му са установени в предходното производство), забавата на ответника и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е било да докаже, че 2 е изпълнил задълженията си по договора за продажба на електрическа енергия при Общи условия - да заплати вземането за цена на служебно начислена електроенергия след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. № 8981/2019 г. на ВРС или, че същото е погасено на друго основание (изтекла в негова полза погасителна давност), както и че е заплатил претендираното обезщетение за забава (в случай, че ищецът докаже фактите, за които носи доказателствена тежест).

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендираните от ищеца суми за главница от 7 424,82 лв. и обезщетение за забава от 2 312 лв. са правилно изчислени като стойност и същите към 09.06.2023 г. са погасени. Заплащането на задълженията се потвърждава и от процесуалния представител на ищеца.

Съдът намира, че ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест.

Ответникът е погасил претендираните суми в хода на процеса, който факт следва да се съобрази от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Предявените искове се явяват изцяло основателни, но следва да се отхвърлят, предвид погасяването на задълженията.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските извършени в хода на производството, доколкото с поведението си е станал причина за образуване на делото. Претендират се 194,74 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а в исковото производство - 194,74 лв. държавна такса, 25 лв. държавна такса за заверени преписи от съдебни решения, 250 лв. депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., за които суми са представени списък с разноски и доказателства за плащане. В полза на ответника разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Н. А. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 424,82 лв. /седем хиляди четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща цена за служебно начислена електроенергия, за която сума е издадена Фактура № 0280912861 от 31.05.2019 г., за периода 09.05.2017 г. – 08.05.2018 г., с падеж 10.06.2019 г., за обект с аб.№ 0110221120 и кл.№ 1100113914, находящ се в гр. * ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /05.08.2022 г./ до окончателното погасяване на задължението и за сумата от 2 312 лв. /две хиляди триста и дванадесет лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.06.2019 г. – 01.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 5232 от 08.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 10604/2022 г. на ВРС, XVII с-в.

ОСЪЖДА Н. А. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 244,74 /двеста четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 569,74 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4