Решение № 127 от 27.06.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Б., 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря И. Стр. Т. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20221810200123 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

ЦВ. Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.*, чрез адв.Ц.Н. С. от АК - В. е обжалвал в законния срок наказателно постановление №* от 01.11.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед №517з-189 от 15.01.2016г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.Ц.Н. С. от АК - В., който поддържа жалбата, претендира разноски в размер на 480лв.

Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата, а в съпроводителното писмо прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН №*.; застрахователна полица; справка за нарушител/водач; заповед № *г.; справка за регистрация на ППС и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. ЦВ. ИВ. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – Б. и ЦВ. К. Х., се установява следната фактическа обстановка:

На 25.08.2021г. около 13.58ч на първокласен път №1, в района на 193-ти км. в землището на Община Б., св. В. ЦВ. ИВ. и св. ЦВ. К. Х. – полицейски служители при РУ – Б. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия по първокласен път №1, в посока към с.В. товарен автомобил м. „П. Е.” с рег.№*, управляван от жалбоподателя - ЦВ. Г. СТ.. При извършената проверка свидетелите И. и Х. установили, че управлявания от С. автомобил е собственост на „Ц.К. -*“ ЕООД и за същия няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Св.И. съставил на Т. АУАН №*. за това, че като едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, не е сключило задължителна застраховка „ГО“, валидна към деня и часа на проверката, като квалифицирал нарушението като такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №* от 01.11.2021г. и на С. на основание чл.638, ал.1 т.2 от КЗ било наложено наказание глоба в размер на 2000лева за извършено нарушение на чл.483, ал.1 т.1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И. и Х. както и от АУАН №*. Показанията на свидетелите И. и Х. с а непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие, като обективни, безпристрастни и логически последователни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

2

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея твърдения, по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място в обжалваното НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 т КЗ , според която разпоредба договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на

Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съответната на посоченото нарушение е разпоредбата на чл. 638, ал.

1, т. 1 или т. 2 от КЗ , според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридичесто лице.

Грубо нарушение на материалния закон в процесн ото НП представлява както посочената за нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, така и че глобата, която следва да бъде наложена на наказаното физическо лице на това основание, е 2 000 лева, защото това правно основание и размера на глобата се прилагат за санкциониране на юридическо лице, съответно санкцията в размер на 2 000 лева не е "Глоба", а представлява "Имуществена санкция", която се налага само на юридически лица, докато на физическо лице, какъвто е жалбоподателя, е предвидено да се налага "Глоба" в размер на 250 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

В случая, с оглед посочването в НП, че е налице нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от 3 движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма.

От друга страна по делото е безспорно установено, че жалбоподателят като физическо лице не е собственик на процесния товарен автомобил, а собственик на същия е юридическо лице - „Ц.К. -*“ ЕООД. С оглед на горното съдът констатира, че С. не е осъществил вмененото му нарушение по чл.438, ал.1 т.1 от КЗ.

В случая спрямо С. е следвало да бъде търсена отговорност евентуално за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, но не и по герицитираните разпоредби с оглед на това, че същият като физическо лице не е собственик на управлявания от него автомобил.

С оглед горното съдът намира, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъбразно и като такова трябва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр.

94 от 29.11.2019 г. / на ЦВ. Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.*се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 480,00 лв. Направено е възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480, 00 лв. в полза на адв.Ц.Н. С. от АК - В., като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от С. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на ЦВ.

Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.* разноски в минимално предвидения размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 109/2022г. пред Районен съд Б., предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, 4 т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №* от 01.11.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б. против ЦВ. Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.*, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на ЦВ. Г. СТ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.М., ул.”П. Я.” №*, ап.* разноски в размер на 480,00 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 123/2022г. пред Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5