Решение № 93 от 14.02.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Шумен, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Н. при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Н. Гражданско дело № 20233630101501 по описа за 2023 година

Предявени са три кумулативно обективно и субективно съединени иска: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР); 2/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл.

143, ал. 1 от ЗЗП – за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на престациите на договор (т.е. наличие на неравноправна клауза), сключен с потребител (в случая договор за предоставяне на поръчителство); 3/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото по нищожен договор.

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, със съдебен адрес: адв. Антоний Димитров от САК, срещу „***“ ЕАД с ЕИК ***, гр. София, представлявано от Г.Б.К. – член на управителния съвет и „***“ ЕООД с ЕИК *** от гр. София, представлявано от управителя Р.К.Я.. В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за кредит с „***“ ЕАД. Освен това ищцата сключила и договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД. Ищцата твърди, че както договора за кредит, така и този за предоставяне на поръчителство са нищожни. В договора за кредит не били посочени разходите, които формират ГПР и освен това при изчисляването му не бил включен разхода за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, с което били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство противоречал на добрите нрави, тъй като престациите на двете страни били явно нееквивалентни и представляват неравноправна клауза. Моли съда да прогласи 1 нищожността на всеки един от двата договора, както и да осъди „***“ ЕООД да възстанови на ищцата внесената сума в размер на 3801,70 лв. по нищожния договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уточняване на исковете (17.07.2023 г.) до окончателното плащане. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ищцата или неин процесуален представител не се явяват.

Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, че поддържат изложеното в исковата молба. Моли съда да присъди и възнаграждение за адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С отговора си ответникът „***“ ЕООД оспорва исковете по същество. Твърди, че видно от изложените в исковата молба възражения страната не прави разлика между договор за поръчителство и договор за предоставяне на поръчителство. Обръщат внимание, че са търговец и сключената с тях сделка по дефиниция трябва да е възмездна, така че самото наличие на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не може да е основание за нищожност на сделката. Оспорва, че не е налице нееквивалентност на престациите, поради което и договорът не е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Оспорва наличието на неравноправни клаузи в договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че те са изпълнили възложеното им от ищцата и са сключили договор за поръчителство с „***“ ЕАД. Моли искът да бъде отхвърлен.

С отговора си ответника „***“ ЕАД също оспорва иска по същество. Твърди, че при сключване на договора са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 19 от ЗПК относно формулирането на ГПР. Оспорва наличието на пороци в договора за кредит, които да го правят недействителен и моли съда да отхвърли иска. Направено е и възражение срещу посочената в исковата молба цена на иска.

„***“ ЕАД са предявили и евентуален насрещен иск срещу ищцата. Поискали са, ако съда приеме, че искът срещу тях е основателен, да осъди В. Г. Н. да им заплати остатъка от неплатената главница в размер на 1091,70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на насрещния иск (14.09.2023 г.) до окончателното плащане.

Насрещния иск е с правно основание чл. 23 от ЗПК.

В съдебно заседание представител на двамата ответника не се явява.

Постъпил е и отговор по насрещния иск от В. Г. Н., с който са оспорени възражения по отговорите и на двамата ответници, поддържа се посочената в исковата молба цена на иска, както и всички изложения в нея възражения, касаещи недействителността на двата договора. Не е оспорен размера на насрещния иск, но е направено възражение, че не следва да се дължи законна лихва върху тази сума.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.07.2022 г. В. Г. Н. и „***“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит тип кредитна линия „Решение“ № 2

3-1-9424-267543. Договорът бил сключен чрез кредитен посредник – „***“ ЕАД. Страните са уговорили, че „***“ ЕАД, предоставя на В. Г. Н. сумата от 4000 лв. като кредит тип кредитна линия. Това означава, че кредитополучателят има право да усвоява посочената в договора изцяло или отчасти суми и то многократно до размера на посочения кредитен лимит. Преди всяко усвояване се извършвало нова оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Договорът бил сключен за неопределен срок.

Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора чрез анюитетни вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора и в който са описани възможните варианти на размер на усвоената главница и броя на месечните вноски.

Възнаградителната лихва била в размер на 36%. Общо дължимата сума по кредита и годишният процент на разходите били изчислени в отделна таблица и зависели пак от усвоената главница и броя на месечните вноски. Видно от приложения погасителен план при усвоен кредит от 4000 лв. и избрани 18 равни месечни вноски по 290,83 лв. всяка, общо дължимата от ищцата сума по договора за кредит възлизала на 5234,94 лв. Съгласно заключението на ССчЕ ГПР възлиза на 42,40% и включва в изчисляването си само договорната лихва. Същевременно обаче според допълненото от вещото лице в съдебно заседание договорната лихва била изчислявана върху сбора от главницата и възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение.

В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в 5дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да предостави обезпечение по договора за кредит чрез поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно трудово възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция, съгласно списък от одобрени от кредитодателя банки.

В изпълнение на тази клауза от договора на 06.07.2022 г., между В. Г. Н. и „***“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство. С този договор „***“ ЕООД е поел задължение, ако длъжникът не представи обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, отговарящи на посочените по-горе условия, или банкова гаранция, да сключи с кредитора „***“ ЕАД договор за поръчителство срещу възнаграждение в размер и при условия, съгласно приложен към договора погасителен план. Видно от този погасителен план длъжникът дължи възнаграждение в общ размер на 6843,06 лв. – на 18 вноски по 380,17 лв. всяка. Такъв договор за поръчителство е сключен между двете дружества на 11.07.2022 г.

Сумите и по двата договора (договор за потребителски кредит тип кредитна линия „Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г. и договор за възлагане на поръчителство от 06.07.2022 г.) следва да бъдат заплащани на една и съща дата чрез дружеството посредник – „***“ ЕАД.

Видно от изготвената ССчЕ, ищцата е заплатила на „***“ ЕАД по договор за потребителски кредит тип кредитна линия „Решение“ № 3-1-9424-267543 от 06.07.2022 г.

3 общо сумата в размер на 2908,30 лв., включваща – 1959,50 лв. главница и 948,80 лв. договорна лихва. По договора за възлагане на поръчителство ищцата е платила на „***“ ЕООД сумата в размер на 3801,70 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за нищожност на договора за кредит:

В исковата молба ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР).

На първо място, съдът трябва да изследва въпроса дали възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство следва да се включи в предвижданията при изчисляване на ГПР. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според ал. 2 от тази разпоредба при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1/ които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2/ различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3/ за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Видно от съдържанието на договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство (те са сключени на една и съща дата, на едно и също място, в един и същи момент и е уговорено плащане по една и съща сметка), от приложените два погасителни плана (от които е видно, че плащанията по двата договора стават едновременно по една и съща сметка) става ясно, че още при сключване на договора е било ясно, че обезпечаването на кредита ще стане чрез договора за възлагане на поръчителство. Предвид това и този разход, който безспорно оскъпява кредита многократно и следвало да бъде сключен при изчисляване на годишния процент на разходите. Той е можел да бъде предвиден още при сключването на договора и засяга именно допълнителни разходи, тясно свързани с договора, тъй като в него е изрично поставено изискването за предоставяне на обезпечение и то при такива условия, че да принуди кредитополучателя да използва именно тази опция. Посоченият разход не попада сред тези по чл. 19, ал. 3 от ЗПК и следователно е следвало да бъде изчислен от кредитора при изчисляване на ГПР. Като не е сторил това кредиторът „***“ ЕАД е допуснал нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, във вр. с 4 чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за кредит следва да се счита за недействителен с оглед изричното разпореждане на законодателя. Абсолютно следва да се сподели възражението, изложено в исковата молба, че невключването на някои разходи при изчисляването на ГПР е равносилно на непосочване на размера на ГПР, тъй като в такъв случай се оказва, че е посочен неверен размер на ГПР. Още повече, че ако този разход беше включен, то размерът на ГПР щеше да надвишава многократно посоченото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.