Акт № 171 от 29.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Кърджали, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Деян Г. Събев

Членове:Йорданка Г. Янкова

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Петър Д. Дамянов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265100600287 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от частния тъжител Р. А. М. срещу Присъда № 27/14.04.2026 г. по НЧХД № 752/2025 г. по описа на РС-Кърджали. Със същата присъда подсъдимата В. В. С. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.147, ал.1 от НК – за това, че на 04.04.2025 г. в гр.К. разгласила позорни обстоятелства за Р. А. М. от гр.К. в писмен сигнал, получен и регистриран на 04.04.2025 г. в О.-К., съдържащ данни за това, че проявявала нехуманно отношение към животните-котките, които отглеждала, изразяващо се в недохранване и неполагане на необходимите грижи, водещи до заболяването им, както и за незаконна търговия с тях; както и е призната за невиновна в извършване на престъпление и по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от 09.04.2025 г. до 10.04.2025 г., при условията на продължавано престъпление, публично и по друг начин, казала нещо унизително за честта и достойнството на Р. А. М. от гр.К. в нейно присъствие, както следва: на 09.04.2025 г. в Уатсап-публична група на развъдниците „F.“ публикувала обидни изрази, унизителни за честта и достойнството на Р. А. М. от гр.К., а именно „Ще казваш на А. да ме махала, коя си ти ма боклук мангалски, ще ви разсипя мафиотската групичка, подлога на Г. Б.“; На 10.04.2025 г. в Уатсап-публична група на развъдниците „F.“ публикувала обидни изрази, унизителни за честта и достойнството на Р. А. М. от гр.К., а именно „Смешна си, оплюхте ме, некролози, да съм пукнела аз и 1 семейството ми“, „Ти си подлога на тази психопатка“.

С цитираната присъда е отхвърлен предявеният от Р. А. М. срещу подсъдимата В. В. С. граждански иск за сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 04.04.2025 г. престъпление по чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателно и ̀ изплащане, както и предявеният от Р. А. М. срещу подсъдимата В. В. С. граждански иск за сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено в периода от 09.04.2025 г. до 10.04.2025 г. престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно и изплащане. Постановено е, след влизане на ̀ присъдата в сила, вещественото доказателство, представляващо флаш-памет, да се върне на тъжителя Р. А. М..

С въззивната жалба са наведени твърдения, че присъдата е неправилна, като по същество се иска въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимата В. В. С. за виновна по възведените с частната тъжба обвинения, както и да бъдат уважени предявените граждански искове за претърпени от престъпленията неимуществени вреди. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на съставомерност на деянието по чл.147, ал.1 от НК. Изложено е, че в подадения сигнал до О. – К. са разгласени позорни обстоятелства от подсъдимата спрямо тъжителката, като в случая били безспорно установени авторът на сигнала, адресатът му, неговото съдържание и датата на подаване.

От самото съдържание на сигнала било видно, че единствената преследвана от подсъдимата цел била тъжителката да бъде оклеветена. По отношение на деянието по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК се твърди, че в подкрепа на това обвинение е представено категорично доказателство по делото, а именно – разпечатка на хартиен носител на съдържанието на обидните квалификации, които били публикувани от профила на подсъдимата в „Уатсап“ в публична група на развъдниците „F.“.

Твърди се, че съдът е игнорирал изцяло наличните доказателства за връзката между профила, от който са публикувани обидните квалификации, и подсъдимата, като последната не била представила доказателства, че профилът и е бил използван от друго лице.

̀

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частния тъжител Р. М. се явява лично и поддържа депозираната жалба и допълнението към нея на посочените в тях основания. Излага, че районният съд е игнорирал представените по делото писмени доказателства, доказващи повдигнатите с тъжбата обвинения. Посочва, че първата инстанция не е допуснала релевантни за предмета на доказване доказателства. Поради това, тъжителката Р. М. моли за присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по възведените и ̀ обвинения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С. и нейният 2 защитник адв. С. се явяват лично. Защитникът изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, а депозираната жалба е неоснователна. В последната си дума подс. С. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите с тъжбата обвинения, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата В. В. С. е родена на ******** г. в гр.С., живуща в с.Н., общ.П., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, работи, не е осъждана.

Тъжителката Р. А. М. живеела в гр.К. и се занимавала с отглеждане на животни, предимно котки от елитни породи, с които участвала на изложби в страната. В тази връзка тя членувала в С.. При участие в изложби на животните, тъжителката се запознала с подсъдимата В. В. С., която също отглеждала котки. На 03.04.2025 г. В. С. подала жалба в О.-В., с която молела да бъде направена проверка на Р. М.. В жалбата си подсъдимата сочела, че тъжителката има развъдник за „британски котки“, които се гледали нехуманно в нейното жилище, нямала лиценз за развъдна дейност и продавала във „Фейсбук“ котки, които са болни и недохранени. Тази жалба постъпила и била входирана в О.-В. на дата 03.04.2025 г. с вх. № 2109/03.04.2025 г. Същият ден жалбата била препратена по компетентност на О.-К., където била получена и входирана още на 03.04.2025 г. с вх. № К-1141/03.04.2025 г. По повод подадената жалба, на 09.04.2025 г., ст. инспектори от О.-К., съвместно със служители на ОД на МВР-К., извършили проверка на тъжителката Р. М..

Служителите посетили адреса и в гр.К., ул.„С.“ № ***, и установили, че тя ̀ отглеждала 1 куче и 14 котки (в т.ч. 11 котки порода „Британска котка“ и 3 непородисти котки). Всички посочени животни имали издадени паспорти, поставени чипове за идентификация, били с нужните ваксини и обезпаразитявания. Не били установени болни или недохранени животни. В О.-К. нямало данни за регистрация на обект за отглеждане и развъждане на домашни животни на горепосочения адрес. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол от 09.04.2025 г., съставен от инспекторите на О.-К.. С протокола било дадено предписание на тъжителката, която присъствала на проверката, да регистрира животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВД за отглежданите и развъждани животни. На 15.04.2025 г. Р.

М. подала заявление за регистрация на животновъден обект - развъдник на котки, след което същият бил вписан в регистъра на О.-К. и в Интергрираната информационна ситема на БАБХ - ВетИС. За резултата от извършената 3 проверка по повод подената жалба, подсъдимата В. С. била уведомена с писмо изх. № К-1287/16.04.2025 г. на О.-К.. На неустановена дата през месец април 2025 г. в приложението за съобщения „Уатсап“ (WhatsApp), в групов чат, наименуван „F.“, било написано следното съобщение: „Ще казваш на А. да ме махала, коя си ти ма боклук мангалски, ще ви разсипя мафиотската групичка, подлога на Г. Б.“. По-късно в същия групов чат било изпратено и съобщение със следното съдържание: „Смешна си, оплюхте ме, некролози, да съм пукнела аз и семейството ми“, „Ти си подлога на тази психопатка“. Участник в групата „F.“ в „Уатсап“ (WhatsApp) била и тъжителката Р. М., която видяла съобщенията и се почувствала засегната. Тя възприела написаните изрази като обидни за нея, поради което подала тъжба срещу подсъдимата.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на свидетелските показания на Г. И., К. И. и Е. А.; разпечатки на хартиен носител от платформа за съобщения „Уатсап“ (WhatsApp); Договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги от 15.04.2025 г.; Регистрация за развъдник от 17.09.2023 г.; Писмо на О.-В. изх.№ 466/03.04.2025 г.; Жалба на В. В. С. с вх.№ 2109/03.04.2025 г.; Писмо на О.-К. изх.№ К1161/07.04.2025 г.; Предписание от 09.04.2025 г.; Констативен протокол от 09.04.2025 г.; Заявление от Р. М. от 15.04.2025 г.; Удостоверение за регистрация на животновъден обект от 08.05.2025 г.; Писмо на О.-К. от 16.04.2025 г.; Писмо на РУ-Кърджали от 24.03.2026 г.; справка за съдимост на подсъдимата; характеристична справка на подсъдимата.

Правилно районният съд е достигнал до извода, че от показанията на свидетелите Г. И., Е. А. и К. И. не се установяват пряко и непосредствено обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Посочените свидетели не са възприели кога и от кого точно са написани цитираните в тъжбата обидни изрази в платформата за съобщения „Уатсап“ (WhatsApp), а изнасят сведения само за това, което им е съобщила и показала тъжителката.

Правилни са и изводите на първата инстанция, че в съдържанието на приетия като веществено доказателство електронен носител /флаш памет/ не се установява относима към предмета на делото информация. Поради това, настоящият съдебен състав счита, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, който законосъобразно е направил пълноценен анализ на всички релевантни доказателства по делото.

Въззивната инстанция намира, че при цялостен анализ на доказателствената съвкупност по делото, не може да се достигне до несъмнен извод, че подс. С. е извършила престъпление по чл.147, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата по предявените с частната тъжба обвинения, на основание чл.304 от НПК.

Относно обвинението за извършено от подс. С. престъпление по чл.147, ал.1 от НК, въззивният съд намира следното:

Първата инстанция е посочила, че по делото не се установило на инкримнираната дата и място подсъдимата да е осъществила състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК. Като аргумент за този извод е 4 посочено, че на подс. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 от НК /клевета/, извършено на 04.04.2025 г. в гр.К., чрез разгласяване на позорни обстоятелства в писмен сигнал, получен и регистриран на 04.04.2025 г. в О.-К.. Безспорно се е установило обаче, че процесният сигнал (озаглавен „жалба“) е бил подаден от подсъдимата на 03.04.2025 г. в О.-В., като веднага е препратен по компетентност в О.-К.. С други думи, на датата 04.04.2025 г. в гр.

К. не е било извършено деянието по чл.147, ал.1 от НК, описано в тъжбата, за което подс. В. С. е предадена на съд. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, тъй като от процесния сигнал (озаглавен „жалба“), приложен на л.70 от първоинстанционното дело, безспорно се установява обстоятелството, че същият е подаден до О.-В. на дата 03.04.2025 г.