Присъда № 12 от 02.11.2021, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към присъда № 12 / 02.11.2021г. по НОХД № 292 / 2021г. на СлОС Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. КР. Г. Г. обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК затова, че на 28.10.2019 г. на път II - 48, км. 51,600 на разклона за с. К., общ. К., в зоната на десен завой, в посока с. Г. - гр. К., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил влекач, марка „Скания“, модел „Р 500 ЛА МНА“ с рег.№ **********, с прикачено към него полуремарке „СТАС СЗ“ с рег.№ *********, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: - чл.5 ал.1 т.1 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; - чл.16 ал.1 т.1 „На пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“; -чл.20 ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; - чл.20 ал.2 изр.1 предл.2, 3, 4, 6 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; изр.2 „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.21 ал.1 „При избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - максимална скорост на движение до 70 км/ч извън населено място за категория С+Е“, като управлявал товарния автомобил влекач марка „Скания“, модел „Р 500 ЛА МНА“, с рег.№ ********** и прикачено към него полуремарке „СТАС СЗ“, с рег.№ *********, със скорост от около 87 км/ч, както и нарушил чл.63 ал. 2 т.1 от ППЗДвП , указващ забрана за пътните превозни средства да застъпват и пресичат надлъжната пътна маркировка „единична непрекъсната линия“ М 1, и по непредпазливост причинил смъртта на водача на насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ *** Л.Д. Т., б.ж. на гр. Я., роден на *** г.

Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

Като частeн обвинител по делото e конституиран Т. Д. Т. – брат на пострадалия Л.Д. Т..

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да 1 признае подс. Г. за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и да му наложи наказание лишаване от свобода към средния предвиден в закона размер, а именно за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъда намалено с 1/3 и редуцираното наказание да бъде две години и осем месеца лишаване от свобода. Счита, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл.

66, ал. 1 от НК и изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от четири години, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, грижите, които полага за малолетно дете под формата на издръжка, трудовата му ангажираност. Предлага срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде в рамките на три години. Според прокурора, така фиксираните наказания биха изпълнили целите, предвидени в рамките на частната и генералната превенция, биха постигнали съответния превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимия и биха довели до възможността да бъдат удовлетворени интересите както на обществото, така и на държавното обвинение. Моли в този смисъл съдът да постанови акта си.

Частният обвинител не се явява в съдебно заседание. Повереникът му счита, че от събрания и проверен доказателствен материал безспорно е доказан от обективна и субективна страна състава на извършеното престъпление от подсъдимия. При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, моли съда да зачете като отегчаващи отговорността му обстоятелства:

- това, че при процесния пътен инцидент са нарушени множество разпоредби от ЗДвП, а не само едно нарушение - подсъдимият се движил с превишена и несъобразена скорост; навлязъл е в насрещната пътна лента при наличието на забранителна пътна маркировка; не упражнявал постоянен контрол над органите и системите за управление на камиона и реализирал тежко ПТП. Счита, че нарушаването на повече от една разпоредба на ЗДвП е отегчаващо обстоятелство, тъй като деянието на подсъдимия би било съставомерно дори той да е нарушил само една разпоредба от закона.

- освен смърт на едно лице са причинени и леки телесни повреди на лицето А.А., който е пътувал на предна дясна седалка в автомобила, управляван от починалия Л. Т.. Причинените телесни увреждания, макар да не влияели върху квалификацията на деянието, следвало да бъдат отчетени именно при индивидуализацията на наказанието.

- с поведението си на процесната дата, когато е настъпило произшествието, като професионален водач на товарен автомобил, подсъдимият застрашил с поведението си живота и здравето на всички останали участници преминаващи в пътния участък, а имало доказателства, че движението било относително натоварено.

-подсъдимият бил професионален водач, а като такъв изискванията спрямо него за спазването на правилата за движение по пътищата следвало да бъдат завишени, тъй като той ежедневно бил зад волана и следвало от позицията на опита и уменията, които имал като професионалист да 2 преценява всяка пътна ситуация. Цитира решение № 12/2016г. по НД № 1637/2015г. на ВКС, 2-ро НО, според което обстоятелството, че подсъдимият работи като професионален шофьор завишавало изискванията за спазване на правилата за движение по пътищата.

- множеството извършени от подсъдимия административни нарушения като водач на МПС, подробно описани в обвинителния акт. Според повереника, извършеното престъпно деяние безспорно се отличавало с висока обществена опасност - осъществен бил състав на престъпление в транспорта с най-тежките обществено-опасни последици - причинена смърт на едно лице, което е поставено в такава пътна ситуация, при която без да извършва някакви нарушения на закона, не може да предотврати настъпването на удар от безконтролно преобърнала се товарна композиция, поради субективно неправилните действия на подсъдимия. С оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, моли на подсъдимия да бъде наложено наказание Лишаване от свобода към средния размер на санкцията, предвидена в закона и да бъде лишен от право да управлява МПС за по-дълъг срок.

Според защитника на подс. Г. е налице съставът на престъплението по чл. 343 ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал.1 от НК. За това престъпление законодателят предвидил наказание Лишаване от свобода за срок от 2 до 6 години и счита, че на подс. Г. наказанието следвало да бъде определено към минимума и след това същото да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а от НК. При определяне вида и размера на адекватното наказание на подсъдимия в конкретния случай съдът следвало да отчете ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, който бил с чисто съдебно минало; по време на шофьорския си стаж имал констатирани административни нарушения, посочени в обвинителния акт, но те не били много на брой предвид това, че ежедневно изминавал между 300 и 600 км, поради което цитираните 3-4 нарушения не следвало да бъдат вземани под внимание. Подсъдимият полагал грижи за дъщеря си, работел като шофьор и бил в трудоспособна възраст. Напълно съдействал за изясняване на обективната истина по делото дал подробни показания в качеството си на свидетел и в качеството си на обвиняем по воденото досъдебно производство; признавал се за виновен и желаел делото да се проведе по съкратена процедура. Съжалявал за случилото се. Отчитайки всички фактори, значими за индивидуализацията на наказанието счита, че за резултатно репресиране на подсъдимия следвало да се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, след намаляване на фиксирания в закона минимален размер от 2 години с 1/3.

По – голямо по – размер наказание нямало да бъде съответно на степента на обществената опасност на деянието и на изключително ниската обществена опасност на подсъдимия като деец, както и на изброените многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В случая били налице условията на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание и защитникът моли съда за приложението му, като определи изпитателен срок в размер на три години. Счита, че чрез условното осъждане ще се постигнат целите на специалната и генералната превенция и преди всичко ще се поправи и 3 превъзпита подсъдимия, който имал изградени трайни навици да полага обществено полезен труд, а настоящата проява била инцидента в живота му и не предполагала да търпи ефективно определено наказание Лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живеел. Относно кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание Лишаване от право да се управлява МПС счита, че то следвало да бъде за срок от 1 година и 4 месеца, тъй като подсъдимият бил професионален шофьор и с това прехранвал себе си, близките си и най-вече дъщеря си. Този размер на наказанието бил справедлив за случая, защото съответствал на степента на обществена опасност на деянието и на на дееца, както и на наличните отегчаващи и на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и на факта, че подсъдимият постоянно управлявал МПС по повод неговата работа. Защитникът счита още, че по повдигнатото обвинение за извършени нарушения на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 20 ал. 2 изр. 1 предл. 2, 3, 4, 6 от ЗДвП, подсъдимият следвало да бъде оправдан, тъй като това били общи норми, които се поглъщали от изброените в обвинението специални такива.

В съдебно заседание подс. Г. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. В дадените му право на лична защита и право на поседна дума изказва съболезнования към близките на починалия и съжаление за случилото се. Моли за справедлива присъда.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подс. КР. Г. Г. е на ***, български гражданин, със средно образование, неженен, не е осъждан. Има едно дете, родено на ***, на което плаща издръжка в размер на 200 лв. месечно. Правоспособен водач на МПС категории „С“, „В”, „АМ“ и „ТКТ“, видно от СУМПС с № ****, издадено на *** и валидно до *** Към момента на извършване на деянието 28.10.2019г. е бил санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП осем пъти с фишове – в периода 19.01.2012г. – 18.08.2018г. и три пъти с наказателни постановления – в периода 22.01.2016г. – 14.05.2019г. На 17.12.2018 г. спрямо подсъдимия е била издадена и ЗППАМ по чл.6 т.1 от ЗДвП (чл.171 т.1 б. „ж“ от ЗДвП), с която СУМПС № **** е било временно отнето за срок от 1 месец. От влезли в сила наказателни постановления са му отнети общо 7 точки.