Решение № 263643 от 03.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 9228 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 100682 от 22.04.2019 г., постановено по гр.д. № 13662/2018 г. на СРС, II ГО, 168 състав, „Б.2.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Г.К.“ ЕООД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 13 558, 40 лв., представляваща втора част от възнаграждение за успех по чл.6.2 от договор за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.02.2018 г. до изплащане на сумата. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 689, 54 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Б.2.“ ЕООД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че постигнатото между страните споразумение от 31.01.2017 г. за прекратяване на договора за консултантски услуги по взаимно съгласие и недължимост на втората част от възнаграждение за успех в полза на изпълнителя, е сключено от пълномощника на последния в негова вреда по аргумент от нормата на чл.40 ЗЗД. Излага подробни съображения за липса на предпоставките за приложимост на нормата на чл.40 ЗЗД.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Г.К.“ ЕООД. Излага съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба оплаквания. Поддържа доводи за правилност на изводите на първоинстанционния съд, че не са били налице основания за прекратяване на договора за консултантски услуги и че пълномощникът на изпълнителя – И.Д., се е договорила с възложителя, сключвайки процесното споразумение от 31.01.2017 г., във вреда на представлявания - „Г.К.“ ЕООД в качеството на изпълнител по договора. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което съдът следва да пристъпи към обсъждане на доводите относно правилността му.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. С исковата молба ищецът твърди, че в качеството на изпълнител по договор за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г., сключен с ответника-възложител „Б.2.“ ЕООД, му е било възложено извършването на консултантски услуги с цел реализиране на плановете на възложителя за усвояване на средства от европейски, национални и други донорски програми за развитие и разширяване на дейността му, срещу възнаграждение. В изпълнение на договора от страна на изпълнителя е бил осъществен мониторинг и периодичен преглед на европейските, национални и други донорски програми за финансиране в сферата на дейностите на възложителя, били са предоставяни консултации и редица предложения за изработване на проекти за кандидатстване за финансиране.

Възложителят е заявил желание да кандидатства за финансиране по ОПИК 2014-2020 BG16RFOP002-2.001, процедура „Подобряване на производствения капацитет в МСП“. В изпълнение на договорните си задължения изпълнителят е изготвил и входирал проектно предложение за кандидатстване за финансиране по програмата с наименование „Подобряване на производствения капацитет и повишаване на експортния потенциал на „Б.2.“ ЕООД“, след разглеждане на което възложителят е бил одобрен за финансиране с решение № РД-16-1035/26.11.2015 г. с размер на субсидията 753 244, 90 лв., а след увеличаване на бюджета по процедурата и във връзка с одобреното проектно предложение, между ответника и финансиращата институция е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че е изправна страна по договора за консултантски услуги, като за установяване точното и качествено изпълнение на задълженията му с възложителя са подписали удостоверение за изпълнение от 02.07.2015 г. Твърди, че по силата на чл.5.2 от договора при одобрения на проект, изработен от него в качеството на изпълнител по договора, му се дължи допълнително възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно уведомително писмо сума за възложителя от всеки отделен спечелил финансиран проект. По силата на чл.5.2.4. от договора при одобрена субсидия от финансиращата по проекта институция за възложителя в размер от 700 001 лв. до 1 500 000 лв., дължимото възнаграждение за успех за изпълнителя възлиза на 3% от одобрените суми по проекта. Съгласно чл.6 от договора възнаграждението за успех е платимо на две равни части, първата от които се дължи в срок до 60 календарни дни от датата на одобряване на проекта от финансиращата институция, а втората – в срок от 8 календарни дни, считано от получаване на авансово плащане от страна на възложителя по одобрения проект. На база одобрената сума от финансиращата институция в размер на 753 244, 90 лв., дължимото възнаграждение за успех възлиза на 22 597, 35 лв. без ДДС и 27 116, 82 лв. с ДДС, първата част от което в размер на 13 558, 40 лв. с ДДС по фактура № 1802/10.05.2016 г., е изплатена от страна на възложителя.

Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил втората част от дължимото възнаграждение в размер на 13 558, 40 лв. с ДДС, за която е издал фактура № 2269/04.01.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 558, 40 лв., представляваща втора част от възнаграждение за успех по чл.6.2 от договор за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. Претендира законна лихва от датата на исковата до изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск. Твърди, че на 22.02.2017 г. управителят на възложителя, неудовлетворен от предоставените от изпълнителя услуги по договора, е отправил писмено уведомление до изпълнителя – в имейл до г-жа П.Д., служител на дружеството, изпратено и на хартиен носител по пощата, че прекратява процесния договор за консултантски услуги. Изявлението на възложителя е било последвано от телефонна комуникация между представляващите страните, в резултат на която е било постигнато съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие, при което платеното до момента ще се счита за достатъчно заплащане на предоставените до момента услуги от страна на изпълнителя. Договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните по силата на споразумение от 31.01.2017 г., по силата на което страните са постигнали съгласие, че възложителят не дължи на изпълнителя процесната втора част от допълнителното възнаграждение за успех съгласно чл.6.2 от договора. Твърди, че веднага след узнаване за издаването на фактурата за процесната сума, е възразил срещу нея, видно от имейли от 05.01.2018 г., 15.01.2018 г., 18.01.2018 г. и 24.01.2018 г., тъй като в постигнатото между страните споразумение те са се съгласили, че нямат и няма да имат занапред никакви претенции една към друга във връзка със сключването, действието, изпълнението на предмета на договора, възстановяването на заплатеното възнаграждение по същия и неговото прекратяване. Въпреки договореното между страните в посоченото споразумение, изпълнителят на няколко пъти е предявявал към възложителя претенция за заплащане на втората част от възнаграждението за успех. Последната не е била удовлетворявана от страна на възложителя, който се е позовавал ма постигнатото между страните споразумение. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Не е спорно между страните, че помежду им е сключен договор за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. със соченото от ищеца съдържание.

Съгласно чл.5.1 от договора за изпълнение на последния възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 6 500 лв. без ДДС, платима в срок до 8 календарни дни, считано от датата на сключване на договора и след издаване на фактура от изпълнителя.

Съгласно чл.5.2 от договора при одобрение на проект, изработен или редактиран от изпълнителя в изпълнение на задълженията му по договора, възложителят му дължи заплащането и на допълнително възнаграждение за успех, представляващо процент от първоначално одобрената съгласно уведомителното писмо сума за възложителя от всеки отделен спечелил финансиране проекти по европейска, национална или друга донорска програма. Размерът на допълнителното възнаграждение за успех се формира по следния начин: при одобрена субсидия от финансиращата по проекта институция в полза на възложителя в размер от 700 001 лв. до 1 500 000 лв., дължимото допълнително възнаграждение за успех е в размер на 3% от одобрените суми по проекта /чл.5.2.4/.

Допълнителното възнаграждение за успех е платимо на две равни части /чл.6/, като първата част се заплаща на изпълнителя в срок до 60 календарни дни от датата на одобряване на проекта от финансиращата институция по програмата /чл.6.1/, а втората част – в срок от 8 календарни дни, считано от получаването на първо плащане от страна на възложителя по одобрения проект /чл.6.2/.

Не е спорно между страните, че проектното предложение, изготвено от изпълнителя и озаглавено „Подобряване на производствения капацитет и повишаване на експортния потенциал на „Б.2.“ ЕООД“ е било одобрено от финансовата институция, като ответникът-възложител по договора е получил безвъзмездна финансова помощ /субсидия/ в размер на сумата от 753 244, 90 лв.

Не е спорно и че в изпълнение на договора възложителят е платил на изпълнителя сумата от 13 558, 40 лв., представляваща първа част от уговореното между страните възнаграждение за успех по договора.

Спори се относно дължимостта на втората част от уговореното между страните възнаграждение за успех по договора.

По делото е представено споразумение към договор за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. с посочена дата 31.01.2017 г., сключено между възложителя „Б.2.“ ЕООД“ и изпълнителя „Г.К.“ ЕООД, за когото е посочено, че се представлява от А.М.. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че последният е бил управител на изпълнителя „Г.К.“ ЕООД, вписан с вписване от 08.04.2015 г. и заличен с вписване от 27.02.2017 г., като на 27.02.2017 г. е вписан нов управител на дружеството – Б.Л.Т..

По силата на посоченото споразумение страните се споразумяват, считано от датата на подписването му, по взаимно съгласие да бъде прекратено действието на сключения помежду им договор за консултантски услуги № 932/16.06.2015 г. /т.1/; възложителят да не дължи на изпълнителя втора част от допълнителното възнаграждение за успех съгласно т.6.2 от договора за изготвения в изпълнение на него и одобрен от финансиращия орган проект по ОПИК -06-07-2016, „Подобряване производствения капацитет на МСП“ /т.2/; във връзка с прекратеното действие на договора, с подписване на споразумението страните са заявили, че са изцяло удовлетворени от изпълнението на взаимните си задължения по договора и нямат и няма да имат занапред никакви претенции една към друга във връзка с сключването, действието, изпълнението на предмета на договора, възстановяването на заплатено възнаграждение по същия и неговото прекратяване. Споразумението е подписано за възложителя и изпълнителя.