Решение № 4416 от 20.12.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 4416

Плевен, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА канд № 20237170600528 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 261 от 29.05.2023 г., постановено по НАХД № 626 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на „Депосито“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Н. П. Е., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. Със същото решение „Депосито“ ЕООД е осъдено да заплати на Национално тол управление към АПИ сумата от 150 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Депосито“ ЕООД, гр. София, представлявано от Н. П. Е., чрез адв.В. от ВАК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че систематичното тълкуване на посочените за нарушени разпоредби налагат извода за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, което е предпоставка за да бъде ангажирана административната му отговорност - дали, че е допуснал движение на ППС без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП, или за това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Сочи се, че дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. Счита се, че несъответствието на фактите, които са установени, с посочените като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Счита се още, че намират приложение разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаване на НП при наличие на предпоставките за това. Твърди се, че дружеството е сключило договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, като непопълването на делото с доказателства и справка относно изправността на тази система, чрез информация от „Интелигентни трафик Системи" АД, е довела до постановяване на неправилно съдебно решение. Посочва се, че законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш единствено за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, без да бъде изискана изрична справка от „Интелигентни трафик системи“ АД за системата за процесната дата, както и за липсата на срив при отчитането на движение на ППС-та. Твърди се, че не е спазена формата на електронния фиш, като не е ясно къде е осъществено нарушението, каква такса не е заплатена, какъв е нейния размер, характеристиките на превозното средство, както и какво точно нарушение е извършено. Направен е извод, че неправилно е ангажирана отговорността по чл.179 ал.3б от ЗДвП като е издаден ЕФ при условията на чл.189ж от ЗДвП. Твърди се още, че районният съд е констатирал, че дружеството е положило всички усилия да изпълни вменените му задължения за недопускане неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата винетна такса, което говори за добросъвестност в действията му. Счита се още, че нарушението е недоказано, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че не е заплатена тол таксата. Твърди се, че според Европейското законодателство - Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019година за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза и Делегиран регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията от 28 ноември 2019година за класифицирането на превозните средства, задълженията на ползвателите на европейската услуга за електронно пътно таксуване, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и минималните критерии за допустимост на кодифицираните органи, техническите средства, които установяват нарушението следва да преминават технически проверки и да са законосъобразно въведени в експлоатация, като техническата им годност и експлоатацията им следва да се проверяват от независими органи. Според касатора, в задължение на наказващия орган е по несъмнен начин да установи нарушението и неговия извършител, като електронният фиш няма доказателствена стойност относно възприетите в него фактически изложения. Счита се още, че постановеното съдебно решение е изцяло неправилно и поради факта, че размерът на имуществената санкция е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, което възражение не е обсъдено от районния съд. Счита се също, че решението е неправилно и поради факта, че районният съд не е допуснал събиране на доказателства и не е изпълнил задължението си за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендират се разноски за двете инстанции.

От ответника, чрез процесуален представител е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът „Депосито“ ЕООД не се представлява. По делото е депозирана молба-становище от адв.В. с подробни доводи за отмяна на решението на районния съд и на ЕФ, поради противоречие с решение на СЕС от 21.11.2024г. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съобразно списък, но такъв не е приложен.

В съдебно заседание ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт И., която счита касационната жалба за неоснователна. Посочва, че районният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата и е направил правилен извод. Посочва още, че наложената санкция следва освен съразмерна да бъде и ефективна и възпираща. В заключение моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, предвид решение на СЕС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, на „Депосито“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 02.02.2021г. в 19:06часа е установено нарушение №BAC3530F6BDE2815EO53041F160AF569, с ППС В. М. 1855 Л. А., с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000,брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като същият е издаден от компетентен орган. Приел е, че съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП за преминаване по платена пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.2 /с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9/. Посочил е, че съгласно чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързан с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от ЗП, като в чл.139 ал.7 от ЗДвП е въведено изричното задължение на водача на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП. Разгледал е задължението в разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП, като е посочил, че при неговото неизпълнение нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП. От събраните доказателства е направил извод, че пътят, по който се е движило процесното ППС е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, както и че според техническата допустима максимална маса на ППС за него се дължи пътна такса по тази разпоредба. Счел е, че от доказателствата се установява също, че на процесната дата и място, ППС се е движело без за него да е заплатена дължимата пътна такса, тъй като не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Във връзка с възражението за техническата негодност на електронната система е приел, че нарушението е установено въз основа на генериран запис /доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП за събиране на пътни такси, заедно с приложените към нея изображения във вид на снимков материал, които представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС, рег.№, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. На база последното е направил извод, че безспорно е извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, както и че правилно е приложена санкционната норма по чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП. Счел е още, като е изложил подробни доводи, че обжалваният ЕФ отговаря на изискванията по чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ. Посочил е изрично, че не са представени доказателства от страна на дружеството за твърдяната техническа неизправност на тол системата. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалвания електронен фиш.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.