Определение № 26530 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26530 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20221110137422 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. Г., срещу Д. Т. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9471.13лева, представляваща общ размер на получена без основание сума, преведена на 28.03.2021 г. чрез два парични превода, съответно в размер от 8000лева и от 1471.13лева по банкова сметка на ответника с IBAN: *, с която ответникът се е обогатил без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 11.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

На 15.06.2026 г. е постъпила молба от ищцата с вх. № 189682, с която заявява, че не желае да продължи производството, оттегля предявения иск и моли делото да бъде прекратено. По делото е представено пълномощно, от които е видно, че процесуалният представител на ищцата разполага с представителна власт по чл.34, ал.3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случая искането по чл. 232 от ГПК е направено след първото по делото открито съдебно заседание, поради което за оттегляне на исковата молба е било необходимо съгласието и на ответната страна.

С разпореждане от 17.06.2026 г. съдът е изпратил препис от молба с вх. № 189682/15.06.2026 г. на ответника с указание да изрази становище по заявеното оттегляне в едноседмичен срок. В изпълнение на указанията ответникът е депозирал пред съда становище с вх. № 222906/10.07.2026 г., с което изрично заявява, че не възразява искането на ищцата по чл. 232 ГПК да бъде уважено и делото да се прекрати. Моли в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер съгласно представен списък (480 лева), тъй като не е станал повод за завеждане на делото.

При горните обстоятелства съдът намира, че в конкретния случай е налице надлежно заявено от ищцата оттегляне на предявения иск, с което ответникът се е съгласил и което десезира съда от разглеждане на спора. Ето защо, на основание чл. 232 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При прекратяване на производството по делото ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от 1 иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. При разпределение отговорността за разноските при прекратяване на делото от значение е причината за образуването му и дали същата не се дължи на поведението на някоя от страните, но след като производството е станало двустранно с връчване на препис от исковата молба – така Определение № 3721 от 24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1011/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК не се прилага в случаите по чл. 78, ал. 2 ГПК, когато заявените оттегляне или отказ от иска, са извършени поради новонастъпили след предявяването му, независещи от ищеца, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право. В този случай, отговорен е ответникът – така Определение № 50037 от 06.07.2023 г. по ч. т. д. № 1638/2022 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС. Тоест, по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото например плащане на претендираната парична сума, искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, право на разноски има ищецът. В случая заявеното от ищцата оттегляне на предявения иск не е извършено поради новонастъпили обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право след предявяване на иска, които да са били зависещи от ответника. Сама ищцата сочи в молбата си с вх. № 189682/15.06.2026 г., че не желае да продължи производството, т.е. оттеглянето на иска и последвалото го прекратяване на делото се дължи на нейното поведение, а не на поведението на ответника. Поради това съдът намира, че не основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът Д. Т. С.. Същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС (245,42 евро) видно от представения по делото договор за правна защита, в който е отбелязано, че сумата е получена от адвоката в брой на 06.12.2022 г. При това положение Д. В. Г. следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Д. Т. С. сумата в размер от 245,42 евро с ДДС за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гр. д. № 37422/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав.

ОСЪЖДА Д. В. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Д. Т.

С., ЕГН **********, сумата в размер от 245,42 евро с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2