Решение № 16759 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16759 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110152711 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Б. А. Б. твърди, че между него и ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД, бил сключен трудов договор № ......../02.07.2018 г., за длъжността „инспектор здраве и безопасност при работа“ /предприятие „Язовири и каскади“/ с уговорено възнаграждение 1450 лв. С допълнително споразумение № .../30.10.2018 г., основното трудово възнаграждение било определено в размер на 1640 лв., а с допълнително споразумение № ЧР-00482/04.07.2022 г. - на 2 350 лв. Поради структурни промени, трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 39/30.03.2023 г., считано от 01.04.2023 г., като между страните бил сключен нов трудов договор № 30/29.03.2023 г., по силата на който ищецът заел длъжността „експерт, здравословни и безопасни условия на труд“, с основно трудово възнаграждение в размер на 2 350 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 18.70 % или 439.45 лв. С допълнително споразумение № 545/30.06.2023 г., основното трудово възнаграждение станало 2 585 лв. На 15.03.2019 г. от изпълнителния директор на ответното дружество били утвърдени Вътрешни правила за работната заплата, като в т. 9 били определени общите условия за получаване на допълнително материално стимулиране според финансовите резултати на предприятието. Конкретният ред, начин и способ за определяне на допълнителното материално стимулиране за предприятие „Язовир и каскади“, били регламентирани в Приложение 3.2 към Вътрешните правила. В т.1.1., било предвидено разпределяне на средства за допълнително материално стимулиране всеки календарен месец, като се съобразява коефициентът на трудово участие. Ищецът получил регламентираното месечно допълнително материално стимулиране за месеците януари, 1 февруари, март 2023 г., но не получил тримесечното материално стимулиране в условията на взето решение от страна на ръководството на ответника поради наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Сочи, че наказанието било отменено с влязло в сила решение към момента на определяне на допълнителното материално стимулиране. Поддържа, че по отношение на допълнителните възнаграждения за първите тримесечия на 2023 г. се прилагат утвърдените на 15.03.2019 г. вътрешни правила за работната заплата, а за третото и четвъртото тримесечие, се прилагат вътрешни правила за работната заплата, утвърдени на 07.07.2023 г. През второто, третото и четвъртото тримесечие, ищецът бил оценен с високи оценки от работодателя. На ищеца не била изплатена и сума, посочена във ведомостта за работни заплати като „Икономия Централно управление“ за месеците април, май, юни, август, септември, октомври и ноември. Моли да бъде осъден ответникът да плати сумата от 12 000 лв. /6135.50 евро/, формирана от дължимото допълнително материално стимулиране за всяко тримесечие на 2023 г., в размер на по 3000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, мораторна лихва за периода 15.05.2023 г. – 20.11.2025 г., в размер на 3 542.15 лв. /1811.07 евро/, начислена върху дължимите суми от 3000 лв. за всяко тримесечие, както и сумата от 700 лв. /357.90 евро/, представляваща възнаграждение „Икономия Централно управление“ за месеците април, май, юни, август, септември, октомври и ноември 2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер . Не оспорва, че към момента на подаване на исковата молба, ищецът е страна по трудово правоотношение на длъжност „експерт здравословни и безопасни условия на труд“ в Централно управление на НЕК АД, по силата на трудов договор № 30/29.03.2023 г., както и че със заповед № ..../03.02.2023 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, отменено от съда с влязло в сила решение. Ответникът поддържа, че на ищеца не се дължи възнаграждение /допълнително материално стимулиране/ за изтекъл период, тъй като този вид възнаграждение не е със задължителен характер, а се предоставя по преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

С протоколно определение от 24.6.26 г. искът за плащания от икономия на работна заплата е увеличен до сумата от 839 лева или 428.97 евро /иск за мораторна лихва върху тези вземания не е предявен/.

С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ и чл. 86 ЗЗД.

Не е спорно по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че по силата на трудов договор № ......../02.07.2018 г. ищецът Б. Б. e назначен в Предприятие „Язовири и каскади“ при „Национална електрическа компания“ ЕАД, сектор „КЕБ и ОТ“, на длъжността „инспектор, здраве и безопасност при работа“, с послеoно трудово възнаграждение в размер на 2350 лв.

2

Във връзка с централизация на сектора и въз основа на подадено от ищеца заявление за прекратяване на трудовия договор, той e прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със заповед № ЧР -39/30.03.2023г., считано от 01.04.2023г.

Между страните е сключен трудов договор № 30/29.03.2023 г., въз основа на който ищецът заел длъжността „експерт здравословни и безопасни условия на труд“ в Управление „Здравословни и безопасни условия на труд“, отдел ЗБУТ район Западна България, в НЕК ЕАД, с основно трудово възнаграждение 2350 лв. и ДТВ за ТСПО в размер на 18.7%.

Със заповед № ..../3.2.23 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

Наказанието е отменено с влязло в законна сила на 27.6.25 г. решение на СРС по гр.д.№ 12221/23 г. на СРС.

Установява се по делото, че ответникът е приел Вътрешни правила за работната заплата от 15.3.2019 г. Според т. 9.1., в зависимост от финансовите резултати на дружеството и съгласно т.4.1.2. от правилата, могат да бъдат разпределени поотделно за ЦУ и предприятията, съобразно изпълнението на утвърдените с бюджета показатели, централизирани средства за допълнително материално стимулиране на работниците и служителите. От т. 9.2. на същите правила, се установява, че въз основа на разликата между разчета за размера на средствата за работна заплата и отчетените средства за работна заплата за съответния период се изплаща реализираната икономия от средствата за работна заплата на работниците и служителите. Съгласно т. 9.1.4., от средства за допълнително материално стимулиране се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по реда на КТ. Видно от Приложение № 3.2. към правилата, разпределението на средствата за Предприятие Язовири и каскади става по реда на т.2 от приложението.

По делото са представени и утвърдени Вътрешни правила за работната заплата от 07.07.2023 г., които се прилагат за три тримесечия на годината, като в раздел 9 от същите са предвидени условия за стимулиране и награди. Съгласно т.9 от правилата, в зависимост от размера на планираните средства за работна заплата в утвърдения бизнес план могат да бъдат разпределени поотделно за Централно управление и предприятията средства за допълнително материално стимулиране на работниците и служителите. При планиране на средствата за работна заплата в структурните единици на дружеството могат да бъдат предвидени средства за ДМС на работниците и служителите (т.9.2). В случай на предвиждане на такива средства, начинът на тяхното разпределение се извършва съгласно регламент, описан в приложения, като за Централно управление това е приложение № 3.3.

От т.9.1.2., се установява, че разпределението на допълнителните средства се извършва на база персоналните оценки от проведено атестиране на работниците и служителите в ответното дружество. В т. 9.2.2. отново е предвидено, че от средства за допълнително материално стимулиране се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по реда на КТ. Според т.9.3.1., разликата между разчета за размера на средствата за работна заплата и отчетените средства за работна заплата за съответния период се изплаща под формата на икономия на работниците и служителите.

По делото са приети Правила за атестиране на работниците и служителите в „НЕК“ ЕАД от 3

07.03.2023г. В т.4.3 от тези правила е посочено, че от разпределението на средствата, определени за ДМС, са изключени служителите с наложени дисциплинарни наказания за период от една година и тези ползвали отпуск поради временна нетрудоспособност повече от 14 календарни дни, като оценката отразява представянето пропорционално на периода на отсъствие. В т. 6.1. е отбелязано, че след приключване на тримесечието и при изпълнение на ключов показател основание за изплащане на ДМС: изпълнение на годишна цел – EBITDA > 0 за съответното тримесечие и наличие на икономия от средствата за работна заплата, по предложение на ръководител управление „Регулация, цени и 5 икономически анализи“ и с решение на Изпълнителния директор, се определя размерът на средствата за допълнително материално стимулиране за съответното тримесечие.

Видно от представената по делото атестационна карта на Б. Б. за 2023 г., за второ, трето и четвърто тримесечие на 2023г. по коефициент “u4” – „иновации“, са му дадени оценки 2,3,3, а по коефициент “u5” – „екипност“ - 3,3,3. Съгласно посоченото в атестационната карта оценка „2“ се дава, когато служителят се справя задоволително – изпълнението на целта е в диапазона от 80 до 100 %, а оценка „3“ се поставя, когато служителят се справя отлично – изпълнението на целта е равно или по голямо от 100 %.

С молби от 1.9.25 г. и 24.10.25 г. ищецът поискал плащане на полагащото му се ДМС от 12000 лв. за 2023 г.

В отговор с писмо от 6.11.25 г. ответникът отказал плащане, тъй като не би могло да се изплаща ДМС за изминали периоди, защото планираните средства са одобрени и разходвани за съответното тримесечие.

Установява се от приетите по делото болнични листа, че в периода 6.6.23 г.-4.8.23 г. ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

От приетите по делото заключения на основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът кредитира като обективно и компенетно изготвени, се установява, че сумите за допълнително материално стимулиране на ищеца за 2023 г. биха били в следните размери – за първо тримесечие 2818.08 лв. и за четвърто 3068.62 лв., като за второ и трето не е разпределено, тъй като е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

Сумите за икономия от ФРЗ за месеците 5,6,8,9,10,11 възлизат на 571 лв. /за 2024 г. ищецът не претендира възнаграждение Икономия ФРЗ, така че съдът не следва да го обсъжда/. За второто тримесечие ДМС би възлизало на 1604.51 лв., а за третото – на 2246.56 лв. За месеците април и октомври 2023 г. в ответното дружество не са разпределяни средства Икономия ЦУ на останалите служители.

От правна страна съдът намира следното:

Сумата за допълнително материално стимулиране по характера си е допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период, установено във вътрешните правила за работна заплата – чл.13, ал.1, т.1 НСОРЗ. Това е възнаграждение с непостоянен характер, като изплащането му се извършва по условия и ред, едностранно приети от работодателя. В случая изплащането на суми за ДМС е установено в приетите от работодателя Вътрешни правила за работна заплата.

Работодателят може да прецени дали да въведе система за допълнително материално 4 стимулиране, но след като сам е приел правила за изплащане на такова допълнително възнаграждение, е длъжен да ги прилага спрямо всички служители, съответно да изплаща сумите за ДМС при постигане на заложените показатели, при наличието на които не може да откаже изпълнение на задължението си, освен в изрично предвидените в правилата хипотези. Т.е. след като е приел правила, в които са предвидени ред и правила за изплащане на ДМС при конкретно посочени предпоставки, и в съответната година – 2023г. е било взето решение от управителния орган на дружеството да се разпределя ДМС, то при настъпване на предвидените във вътрешните правила условия за работника/служителя се поражда субективното притезателно право да получи ДМС, съответно ответникът е длъжен да го плати.