Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4540 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7100/2024
Вид
Решение № 4540
Подписан
10.07.2025
В сила
16.06.2026
Състав
Гергана Коюмджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4540 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100107100 по описа за 2024 година

Предмет на делото са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени при обективно кумулативно съединяване.

По изложените в искова молба обстоятелства Е. Б. Г. ЕГН **********, е предявила срещу Н. В. В. ЕГН **********, осъдителен кондикционен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 58 000 лева, представляваща дадена без основание сума, с оглед договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ гараж в гр.София, ул.“*********, който не е сключен в уговорения срок, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 29 000 лв., представляваща мораторна лихва, считано от датата на заплащане на всяка една месечна вноска от договорената цена в периода от 19.07.2018г. - м.02.2022г., до датата на предявяване на исковата молба – 19.06.2024г. Ищцата претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че през 2018 година ищцата Г. имала уговорка с ответницата В., последната да продаде гараж, преустроен в магазин, находящ се на партерния етаж в жилищен блок, с административен адрес: гр.София, ул.“*********, с площ от 23.31 кв.м. за сумата 30 000 евро, платими в български лева и по-конкретно за сумата 58 000 лева. Твърди се, че устната уговорката била ищцата да заплати по 1000 евро за квадратен метър, като към застроената площ на магазина, се прибавят и припадащите се към него идеални части от общите части 1 на сградата, с площ от около 6 кв.м. Сочи се, че ищцата и ответницата се споразумели, първоначалната вноска да е в размер на 18 000 лева, а всеки следващ месец да ищцата да превежда на ответницата по 1000 (хиляда) лева. Твърди се, че ответницата В. обещала на ищцата да и прехвърли нотариално собствеността върху описания по-горе имот, след получаване на уговорената цена. Сочи се, че предварителен договор за покупко-продажба не е подписван, тъй като с ответницата се познавали от по-рано и съществували отношения на доверие, във връзка с успешни предходни две сделки за покупка на имоти.

Твърди се в исковата молба, че към м. февруари 2022г. ищцата платила цялата уговорена сума в общ размер на 58 000лв., но ответницата не изпълнила поетото задължение да прехвърли с окончателен договор обещания недвижим имот.

Наведен е довод, че дадените от ищцата суми от общо 58 000лв. са получени без основание, поради което ответницата дължи връщане.

Ищцата твърди, че сумата която е дала на ответницата, с оглед неосъщественото закупуване на недвижим имот е предоставена на 36 вноски, като първата е в размер на 18 000лв. и е преведена по банкова сметка, а останалите суми от по 1000лв. са предавани от ищцата на ответницата в брой срещу разписка.

Твърди се, че така са съставени 35 двустранно подписани разписки за предадените суми. Сочи се, че последната сума от договорената продажна цена в размер на 5000лв. е предадена на ответницата в брой от съпругът на ищцата. За тази сума ответницата В. не е издала разписка.

Сочи се още, че въпреки отправената до ответницата покана за връщане на сумите, същата спряла да отговаря на обажданията на ищцата и се криела.

Съобразно изложеното ищцата моли исковите претенции да бъдат уважени.

Прилага писмени доказателства.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н. В. В., чрез адв.А. М. - пълномощник. В отговора е изложено становище за неоснователност на главната исковата претенция. Наведен е довод за недоказаност на твърдението на ищцата за съществуващ предварителен договор за покупко-продажба на магазин на ул.“*********, поради липсата на писмен договор. Ответницата поддържа, че съгласно чл.19, ал.1 ЗЗД предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот задължително следва да е сключен в писмена форма. Поддържа, че липсата на писмена форма води до нищожност на предварителния договор. Оспорен е като неоснователен и акцесорния иск за мораторна лихва от 29 000лв. Наведен е довод, че в процесния случай, лихва за забава не се дължи от деня на всяка вноска, а от поканата.

2

Ответницата твърди, че не е получавала поканата представена с исковата молба.

Твърди още, че не е отказвала да приеме отправена до нея пратка, както погрешно е отбелязано в разписка на ЕКОНТ от 22.06.2024г. Моли да бъдат отхвърлени предявените срещу нея искове, като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез адв.В. П. поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез адв.А. М. оспорва предявените искове.

Представя писмена защита и списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата и ответницата са имали предходни облигационни отношения по повод осъществени продажби на недвижими имоти, като се установява и от приетия нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот №79, том I, н.д.№64 /2014г. на Нотариус Ц.А., че на 01.10.2014г.

Н. В. продала на Е. Г. апартамент №19, находящ се в гр.София, р-н ********* за цена от 40 000евро./л .16-л.17 от делото/ Установява се от приета справка от 14.05.2024г. издадена от Служба по вписвания гр.София по персонална партида № 707761, че на 14.06.2012г. ответницата Н. В. продала на ищцата Г. с поземлен имот пл.№1853, парцел 12, с площ от 780.00кв.м., находящ се в гр.Банкя, ул.*********. /л.21-л.22 от делото /

По делото не е спорно, като се установява и от събраните доказателства, че през 2018г. ищцата Г. и ответницата В. водили преговори във връзка с бъдеща продажба на притежаван от ответницата недвижим имот, представляващ магазин, на партерен етаж, находящ се в сграда в гр.София, ул.“*********, като ответницата се легитимирала като собственик на основание наследство и завещание с Нотариален акт №52, нот.д.№44 /09.05.2012г. на нотариус Г.Г../л.18 от делото/

За установяване на обстоятелствата свързани с преговорите и развитието на отношенията между страните, във връзка с неосъществената продажба на недвижим имот на ищцовата страна са допуснати двама свидетели.

В показанията на свид. И.К. дадени в о.с.з. на 15.04.2025г. сочи, че познава ответницата Н. В. отдавна, а ищцата Е. и е братовчедка. Спомня си, че през 2012 г. към края, се срещнали трите в едно кафе в градинката „Кристал“. Тогава 3 ответницата Н. била придобила по договор срещу гледане на човек имотите му.

Свид. К. сочи, че тогава ответницата предложила и на нея да закупи неин имот на ул. „Узунджовска“ и я заведе да го види. Относно сделките за недвижими имоти между Н. В. и ищцата Е., свидетелката сочи, че през 2012г. ответницата предложила на ищцата да купи придобит от нея имот в гр.Банкя. Ищцата изтегли кредит и купила този имот. По същия начин ищцата купила и един апартамент от ответницата Н.. Свид. К. сочи, че уговорката за сделката с магазина на ул.

********* станало в нейно присъствие, в края на месец юни 2018 г. Тогава Е. Г., майка й, дъщеря й и свидетелката имали среща с ответницата в градинката срещу Софийският университет. Среща, станала спонтанно, дори на шега я попитали Н. дали нямо ще имоти за продаване. Ответницата отговорила, че има един магазин, който е на хубаво място около 20 кв. и тогава ищцата Г. се заинтересувала, защото е лекар, а мечтата й била да си направи свой лекарски кабинет. Помещението, което ответницата предложила било близко до Правителствена болница и устройвало ищцата като локация. Ищцата пожела да го види и да говорят на каква цена евентуално би го продала. Свидетелката сочи, че ответница Н. заявила, че има намерение да го продаде за 58 000 лв. Ответницата Н. завела ищцата да огледа предложения имот. По-късно и свидетелката също ходила да види имота, заедно с ищцата Г.. Свид. К. посочва, че помещението приличало на гараж, но ищцата Г., преценила да го закупи. Ответницата Н. поискала от ищцата да й плати авансово 18 000 лв., и след това искала до изплащането на 58 000 лв. всеки месец да й дава по 1000 лв. Продажбата трябвало да стане, след като ищцата даде всички уговорени суми. Свидетелката сочи, че ответницата Н. В. поставяла условията на сделката. Посочва също, че ищцата Е. Г. изплатила всичко, но сделката не се осъществи.

Показанията на свидетелката очевидец И.К. са последователни, непротиворечиви, житейски логични, кореспондират с приетите, неоспорени писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.

Свидетелят Е.В. /63 год., съпруг на ищцата/ сочи в показанията си, че познава ответница Н. В. от 20 год., покрай своя роднина. Запознали се във гр.Варна, от където родом е ищцата. След това в гр.София поддържали контакти, ответницата е ходила у тях на гости. Сделките с недвижими имоти между съпругата му Е. и ответницата Н., се осъществили през 2012г. и 2014 г. Тогава Н. получила имоти в наследство и предложили на ищцата да купи едно дворно място в гр.Банкя с малка постройка. Следващата сделка през 2014г. била закупуване на един апартамент в кв. Сердика, който ответницата Н. придобила също по 4 завещание. И при двете сделки ищцата и ответницата ходили директно при нотариус , без да имат предварителен договор.

Свид. В. сочи, че третото предложение на ответницата Н., било да продаде на съпругата му един магазин на ул. „********* в гр. София. Помещението представлявало приземна стая със сервизно помещение в кв. „Лозенец“. Съпругата му Е. го одобрила, защото помещението можело да пригоди за лекарски кабинет, та когато приключи активна клинична дейност, да има къде да практикува професията си. Тогава ищцата и ответницата се споразумели за цена на имота от 58 000 лв. Сумата 18 000 лв. първоначална вноска била преведена от ищцата по банков път. След това договорката включвала Е. да се плаща по 1000 лв. на месец до пълното изплащане. Тези суми жена му ги предавала в брой на ответницата.

Свидетелят сочи, че през 2021 г., през есента, жена му се разболяла от Ковид. Била изолирана, в тежко положението, а трябвало да се плати остатъчната сума от 5 000 лв. Свид.В. сочи, че взел парите, които била събрала жена му в един плик и лично ги занесъл на ответницата Н., но тя не му дала квитанция. Свидетелят В. пояснява, че лично преброил последните 5 000 лв., които Е. оставила в плика, на банкноти от по 20 лв., и от по 50 лв. След като съпругата му Е. изплати цялата сума на ответницата, не се случила обещаната сделка.

Показанията на свидетелят Е.А. В., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като съобразява възможната му заинтересованост, предвид, че е съпруг на ищцата, но доколкото кореспондират на приетите, неоспорени писмени доказателства, както и на показанията на свидетелката К., ги кредитира.

От приетото неоспорено платежно нареждане за банков превод от 19.07.2018г., се установява, че ищцата Е. Г. е превела по сметка на ответницата Н.

В. В. сумата от 18 000лв. с посочено основание за банков превод: „предплата за покупко - продажба"./6 от делото/

Приети са тридесет и пет неоспорени разписки за платени от ищцата Е. Г. ежемесечни суми от по 1000лв. в полза на Н. В. В., издадени в периода от 17.02018г. до 27.11.2021г. Всички общ тридесет и пет разписки за получени суми от по 1000лв. съдържат подписа на ответницата Н. В. В., положен за „получил сумата“./л.7-л.12 от делото/

От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на съдебно счетоводна експертиза с в.л. Ю. Х., се установява, че ищцата Е. Г. е заплатила на ответницата Н. В. В. сума в общ размер на 58 000лева.

5

В заключението на ССчЕ, са описани всички платени от ищцата Г. към ответницата В. суми за периода от 19.07.2018 г. до 10.01.2022 г. в общ размер на 58 000,00 лева, от които: