Решение № 139 от 03.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502607 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №261647/17.05.2022 г. по гр.д.№3476/2021 г. на СГС – ГО I – 10. състав, постановено по предявени обективно съединени осъдителни искове от Р. В. М. против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ: 1. За сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпления по чл.212, ал.5 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.03.2016 г. до окончателното плащане; 2. За сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.311 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.10.2019 г. до окончателното плащане; 3. За сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди заради продължило повече от разумния срок разглеждане и решаване на делото, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.03.2021 г. до окончателното плащане; и 4. За сумата от 25 652,35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.10.2019 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е уважил частично исковите претенции, като: по първия предявен иск е осъдил ПРБ да заплати на ищцата сумата от 15 000 лв. за обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния предявен размер на този иск от 90 000 лв.; по втория предявен иск е осъдил ПРБ да заплати на ищцата сумата от 3000 лв. за обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.10.2019 г. до окончателното 1 плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.; по третия предявен иск е осъдил ПРБ да заплати на ищцата сумата от 2000 лв. за обезщетение за неразумна продължителност на наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.03.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил исковата претенция за размера над 2000 лв. до пълния предявен размер на този иск от 30 000 лв.; по четвъртия предявен иск е осъдил ПРБ да заплати на ищцата сумата от 23 982,95 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.10.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 23 982,95 лв. до пълния предявен размер на този иск от 25 652,35 лв. От така постановеното решение са останали недоволни и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№287894/26.05.2022 г. ответникът ПРБ обжалва решението изцяло в осъдителната му част по всички предявени искове. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, тъй като ответникът поддържа, че не са налице част от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ – липсват претърпени от ищеца вреди, за които по несъмнен начин да е установено, че са настъпили в пряка причинна връзка с наказателното производство срещу него. От мотивите на решението как съдът е определил размера на присъдените на ищеца обезщетения за неимуществени вреди от 15 000 лв. за обвинението по чл.212, ал.5 от НК, и 3000 лв. за обвинението по чл.311 от НК. Неправилно са присъдени отделни обезщетения за всяко от двете обвинения, като съгласно установената съдебна практика обезщетението следва да бъде определено глобално, като се съобразят всички повдигнати обвинения.

Не са обсъдени възраженията на ответника, че в случая са налице обстоятелства, които сочат ниска степен на увреждане. Наложената мярка за неотклонение е най-леката – „подписка“. Не е съобразена съдебната практика, че претенцията по чл.2б от ЗОДОВ се поглъща от тази по чл.2 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от ПРБ за периода след повдигане на незаконно обвинение за извършено престъпление, следователно до привличането в процесуалното качество на обвиняем ищецът не е търпял вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Не е взет предвид интензитета на извършените с участието на ищцата процесуални действия, не е отчетена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Не е проведено пълно главно доказване на претендираните вреди и причинната им връзка с действията или бездействията на ПРБ. Неправилен е изводът на съда, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 8200 лв. не е прекомерен – уговарянето на адвокатско възнаграждение над определените размери в чл.12 и чл.13 от Наредба №1/2004 г. не е непосредствена вреда, а риск, който страната е поела доброволно, и не следва да бъде обезщетявана, и съдът може да определи обезщетението за вредите от заплатеното адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Относно вредите в размер на 15 000 лв., представляващи разноски за ендодонтско лечение, не е налице причинна връзка с повдигнатото обвинение, и не са събрани доказателства, обосноваващи присъждането на твърдяната сума. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част по всички искове изцяло, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени, а при условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като завишено, като бъдат намалени присъдените на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално 2 легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител – прокурор от СГП, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С Въззивна жалба вх.№294037/30.06.2022 г., ищцата Р. В. М., чрез адв. Д. Х., обжалва Решение №261647/17.05.2022 г. по гр.д.№3476/2021 г. на СГС – ГО I – 10. състав в отхвърлителната му част по всички предявени искове. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в отхвърлителната му част, като присъдените обезщетения не отговарят на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, а присъденото обезщетение за имуществени вреди неправилно не е присъдено в пълен размер. Относно обвинението по чл.212, ал.5 от НК не е съобразен интензитета на преживените страдания с оглед тежестта на обвинението и отражението му в емоционален план, засягането на здравето на ищцата, невъзможност да работи в резултат от накърняването на доброто й име като професионалист, лишаването от възможността да участва в най-значимите в живота й събития – сватбата на сина й, раждането и отглеждането на внуците й в Канада.

Същата е участвала активно в процесуалните действия, за да докаже невинността си, което е довело до свръхизтощение, тежки негативни преживявания и увреждане на здравето й. Обвинението по чл.311 от НК, по което е била оправдана, е за по-леко наказуемо престъпление, но то също е „тежко умишлено престъпление“ по смисъла на НК, и също е свързано с нейната професия и длъжностното качество, и не са ясни мотивите на съда да намали драстично размера на обезщетението за него. Размерът на определеното обезщетение за неразумния срок на наказателното производство е крайно несправедлив, с оглед установените обстоятелства, че както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза са допуснати нарушения, довели до забавяне на производството и увеличаването на общата му продължителност с около 7 години.

Относно присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди съдът е допуснал неточности в пресмятанията. Настоява за отмяна на съдебния акт в отхвърлителната му част, и уважаване на предявените искове до пълния им предявен размер. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

С въззивните жалба страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава 3 трета „а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, поради което е допустим.

По правилността на съдебния акт, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че на 08.12.2009 г. ищцата Р. В. М. е била привлечена като обвиняема по ДП №СЗ-4/2009 г. по описа на ВКП за извършени две отделни престъпления по чл.212, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – едно в периода 01.11.2005 г. до 06.12.2005 г., и друго в периода 16.10.2006 г. до 28.11.2006 г., в съучастие с други лица, като извършител, като чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно е дала възможност на друго лице да получи без правно основание суми в особено големи размери, като документната измама представлява особено тежък случай, а деянията са осъществени при условията на продължавано престъпление. На 03.02.2010 г. срещу ищцата е внесен в съда обвинителен акт за същите престъпления, по който е било образувано НОХД №451/2010 г. на СГС, НО – 20 –ти състав, като на 08.07.2013 г. срещу ищцата е била постановена осъдителна присъда, с която е била призната за виновна за престъпленията – предмет на обвинителния акт, и й е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години. Постановената осъдителна присъда е била обжалвана от нея, както и от другите подсъдими, като на 08.05.2014 г. е образувано ВНОХД №411/2014 г. на САС, НО – 6-ти състав, като с Решение №46/16.02.2015 г. е била отменена постановената осъдителна присъда по отношение на ищцата, и делото е върнато на прокурора. С Постановление от 10.03.2016 г. наблюдаващият прокурор е прекратил частично наказателното производство по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.212, ал.5, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като наказателното производство срещу ищцата за същите деяния е продължило, като е възложено за разследване на Националната следствена служба, и образувано там като ДП №6/2015 г. по описа на НСлС, пр.пр.№4863/2015 г. по описа на СГП. На 22.03.2016 г. ищцата отново е била привлечена като обвиняема за същите деяния, преквалифицирани като престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено с шест отделни деяния в периода 01.11.2005 г. до 24.11.2006 г., в съучастие с три други лица като съизвършители, за това, че в качеството си на длъжностно лице – ръководител обособено звено /резидент инженер/ в „Пътинвест-инженеринг“АД, в кръга на службата си, е съставила официални документи - Протоколи за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани пред „Публични инвестиционни проекти“ЕАД като доказателство за тези обстоятелства, като деянията са били извършени при условията на продължавано престъпление. По това обвинение е бил внесен срещу ищцата обвинителен акт в съда на 16.01.2017 г., по който е било образувано НОХД №14/2017 г. по описа на ОС-гр. Силистра, и на 28.09.2017 г. е била постановена оправдателна присъда. Същата е протестирана от прокурор от СГП, и на 18.01.2018 г. е образувано ВНОХД №16/2018 г. на АС-Варна, което с протоколно определение от 16.03.2018 г. е прекратено. Определението за прекратяване на въззивното производство е протестирано с частен протест, по който на 16.04.2018 г. е образувано НД №397/2018 г. на ВКС, като с Решение №120/10.06.2018 г. на ВКС е отменено определението за прекратяване на въззивното наказателно производство, и делото е върнато на АС – Варна за разглеждане от друг състав на същия съд. При връщането на делото на 14.06.2018 г. е образувано ВНОХД №213/2018 г. на АС-Варна, по което е постановена Присъда №12/05.10.2018 г., с която е потвърдена оправдателната присъда от 28.09.2017 4 г. на ОС – Силистра, постановена по НОХД №14/2017 г. Така постановената въззивна оправдателна присъда е протестирана от прокуратурата, и на 17.12.2018 г. е образувано НД №1223/2018 г. на ВКС, по което е постановено окончателно Решение №19/01.10.2019 г., с което е оставена в сила постановената въззивна присъда.