Решение № 330 от 30.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Благоевград, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210200731 по описа за 2025 година Делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. С. В. с местоживеене в гр.София, против Електронен фиш Серия К и №4477000, издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на жалбоподателя, като представител на филма „Клеймхелп“ЕООД, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, свързани с неясни и липсващи негови основни реквизити. Прави също така възражение за връчването на електронния фиш и наложената с него санкция и се иска неговата отмяна.

Санкционният орган редовно и своевременно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружителното писмо с административната преписка до съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваният електронен фиш. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя по чл.63д, ал.2 от ЗАНН и искане за неговото редуциране .

1

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва електронния фиш и то е сторило това в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. /Електронния фиш е връчен на жалбоподателя лично и с разписка на 17.04.2025г., а жалбата срещу фиша е депозирана пред ОДМВР-Благоевград на 30.04.2025г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/, се установи по категоричен начин, че на 07.02.2021г. в 14.36 часа, по АМ“Стрема“, обл.Благоевград и на км.88+900 от нея, в посока към гр.София, жалбоподателката Ж. С. В. е управлявала МПС /лек автомобил с марка и модел “Ауди КУ 7“, с рег.№.../, като именно в този участък скоростта на автомобила й е била от 172 км/час, при въведено ограничение за скоростта в същия пътен участък от 90 км/час, посредством пътен знак „В-26“. В този момент и на същият пътен участък бил ангажиран да работи св.К. К. с мобилни Автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, който заемал длъжността “инспектор“ при Сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР – Благоевград. За тази цел, св.К. позиционирал АТСС на място с включено към системата техническо средство №11743d4, в обхвата на действие на ограничителния пътен знак за скорост /на около 600м от него/, въвел въпросното ограничение на скоростта на автомобилите от 90 км/час и стартирал системата за автоматично измерване на скоростта на преминаващите по магистралата превозни средства. С показанията на св.К. се установи, че тази система сама чрез вграденото в нея техническо средство, регистрира автомобилите, чиято скорост е над въведеното ограничение и прави автоматично заснемане на същите, без работещия с нея полицейски служител да може да влияе на това заснемане. Безспорно се установи и, че 2 това техническо устройство е било надлежно одобрено и технически изправно към 07.02.2021г. Така след като преминал автомобила, управляван от жалбоподателката през контролирания от посочената АТСС пътен участък, техническото устройство в системата регистрирало като скорост на автомобила й 172 км/час и автоматично заснело този автомобил на 07.02.2021г. в 14.36 часа. Св. К. работил с тази АТСС на посоченото място за времето от 13.15 часа до 14.39 часа на 07.01.21г., за което изготвил и нарочен Протокол с рег.№1116р-834/10.02.2021г. В протокола отразил въведеното ограничение за скорост на пътя и местоположението на системата при работата с нея.

След сваляне на информацията от системата от компетентните органи при санкционният орган е констатирано по регистрационния номер на заснетия автомобил и регистъра за собственост, че той е принадлежи в съсобственост на фирма „Клеймхелп“ЕООД и физическото лице ... В., а управител и законен представител на въпросната фирма е жалбоподателката Ж. С. В.. Последното мотивирало издаването срещу нея на обжалвания Електронен фиш серия К и №4477000, след като било прието, че именно тя е била и водач на заснетото МПС, а заснетото от АТСС е административно нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради управляване на МПС със скорост от 167 км/час / и с превишение от 77 км/час/, при въведеното ограничение за скорост от 90км/час, чрез пътен знак В-26. С този електронен фиш, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП и за посоченото нарушение, на жалбоподателката й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850.00лв.

Електронния фиш е връчен на Ж. В. лично чрез разписка на 17.04.2025г., като същата не е депозирала декларация по ЗДвП или възражение по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че не е управлявала този автомобил на датата на твърдяното нарушение.

Изложената фактическа обстановка се извежда въз основа на посочените гласни и писмени доказателства, които напълно кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина, а именно: показания на св.К., Разписка за връчване на ЕФ, приложена на л.7 от делото, снимков материал към обжалвания ЕФ, създаден и генериран автоматично от ползваната за заснемане на нарушението АТСС, извлечение от регистър за собственост на процесното МПС, Протокол за работа с АТСС, изготвен от св.К., Удостоверение за 3 одобрен тип на техническото средство, включено в ползваната в случая АТСС за заснемане на нарушението, според което това техническо средство е одобрено на 07.09.2017г. и е със срок на валидност до 07.09.2027г, Протокол за проверка№21-С-ИСИС/29.04-2020г. на БИМ, с който се удостоверява техническата изправност на ползваното техническо средство за измерване на скоростта на автомобила на жалбоподателката, както и Схема за пътната регулация в процесният пътен участък към датата на твърдяното нарушение, в която изрично е посочено местоположението на ограничителния пътен знак за скорост „ В-26 „ на процесният пътен участък от АМ „Струма“.

По делото е приета като доказателство и Справка за нарушения на водача Ж. В., от която се установява, че същата многократно е санкционирана за нарушения по ЗДвП, но е правоспособен водач на МПС.

Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на младши автоконтрольори и инспектори да упражняват контрол на пътя за нарушения по ЗДвП, както и правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такива нарушения.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието е на АМ Струма, обл.Благоевград, на км.88+900, с посока на движение към гр.София, което според съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал 4 към фиша /снимка от АТСС/, с изрично заснемане на процесният автомобил и датата и часа на преминаването му през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение.

Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деянието /07.02.2021г. в 14.36 часа/.

Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателката с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 90 км/час, сигнализирано чрез пътен знак „В-26“, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство в АТСС, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от дееца на 172 км/ч. От последната в електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 167 км/час или превишението в казуса над ограничението е било от 77 км/час.

В електронния фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателката като законен представител на съсобственик за заснетият автомобил и в тази насока няма спор между страните.

Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на снимков материал /снимка/ от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването му.

Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

5

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От своя страна, нормата на пар.1, т.1 от ЗАНН /публикувана и в сила ДВ бр.81 от 2015г./, електронен фиш е електронно изявление върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система /АТСС в казуса/, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от такива автоматизирани системи или технически средства.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен и всички възражения на защитата в обратна насока, се явяват неоснователни.

Действително в бланката–образец на ЕФ е пропуснато да се посочи, че същият може да се обжалва в 14-дневен срок пред съда съгласно нормата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, вр. с чл.59 от ЗАНН, но последното е и законово регламентирано, следователно се счита известно на жалбоподателката към датата на нарушението, за това този пропуск не засяга в значима степен правото й на защита и именно за това, тя е и упражнила това си право надлежно и своевременно. Ето защо този пропуск не променя извода за цялостна процесуална законосъобразност на обжалваният акт и не може да е основание за отмяната му .

От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателката е извършила от обективна и субективна страна именно вмененото й административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение, на водачите на ППС, е забранено да превишават определените стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.