Решение № 2201 от 02.12.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3239/2019
- Вид
- Решение № 2201
- Подписан
- 02.12.2020
- В сила
- 29.12.2020
- Състав
- СТОИЛ ДЕЛЕВ БОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2201 гр. Пловдив, 02, 12, 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 13,10,2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ при секретаря В. Комитова, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 3239 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с във вр. с Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Жалбоподателят
– П.Д.К., с ЕГН ********** *** обжалва
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2018 изх.№ 02-6500/365#4/ 04.09.2019 г., издаден от зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от жалбоподателката ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“.
Твърди се, че актът е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката, не е ясно дали издателят на акта е компетентно лице. Изложени са доводи, че стопанството е прехвърлено на друг земеделски производител Р. К.. В жалбата е посочено, че К. никога не е била бенефициент по направление Биологично пчеларство. Изложено е още, че административния орган не е отчел факта на реализирано правоприемство в края на м.11.2017г. към Р.
К., при което за последния е възникнало задължение да сключи договор с контролиращо лице, което според жалбоподателката е сторено. Твърди се, че в случая не е от значение толкова факта на уведомяване на ДФЗ относно реализираното правоприемство между страните, колкото задължението на правоприемника да продължи прилагането на подпомаганите агроекологични дейности. Иска се отмяна на оспорения акт. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателката адв.И., поддържа жалбата. Претендира разноски.
Подробни съображения по същество излага в постъпила по делото / л. 145/ писмена защита.
Ответника -
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, чрез юк. Н. в писмена молба / л. 154/ изразява становище за недоказаност на жалбата, поддържайки изцяло изложеното в обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, а жалбата до съда като подадена в преклузивния срок по чл. 149 от АПК
(на л.101 е приложено известие за доставяне) е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна на следното:
От приложената по делото административна преписка се установява, че с уведомително писмо изх.№ 01-6500/14614 от 29.11.2013г. от ДФЗ, жалбоподателката
П.К. е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“.
Няма спор по делото и че жалбоподателката е подала заявления за подпомагане за кампания 2016 г. и 2017г., като е заявила участие по следните мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които с благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ на земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекологични плащания (Мярка 214 от ПРСР 2007-2013), Биологично земеделие (Мярка 11), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1). Към заявленията са приложени съответните документи.
По делото са приложени резултати от автоматични проверки за 2016г. (л.71-72) и за 2017г. (л.43гръб-45), като в таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“ (л.72) е посочено, следното: декларирана площ за кампания 2015г.
-0.00 ха, декларирана площ за кампания 2016г. -1.71 ха. В таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“ (л.45) е посочено, следното: декларирана площ за кампания 2016г. -1.71 ха, декларирана площ за кампания 2017г. -1.71 ха.
Не се спори, че жалбоподателката не е подала заявление за плащане по мярка 11 за кампания 2018 г. Това е установено при извършена от административния орган административна проверка, вследствие на което с уведомително писмо изх.№01-6500/8149 от 19.12.2018 г., изпратено на основание чл.26, ал.1 от АПК, К. е уведомена, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент. В писмото е посочено още, че при административната проверка, от ДФЗ РА е установено, че сключения с контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД договор е прекратен на 21.11.2017г. По делото няма данни кога писмото е връчено на жалбоподателката, но няма спор между страните, че същата е подала възражение с вх.№ 02-6500/365 от 29.01.2019г.
В резултат е издаден и обжалвания административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 с изх. № 02-6500/365#4 от 04.09.2019 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 63, т. 1 вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от П.К. ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление "Биологично пчеларство". В мотивите е посочено, че К. не е подала заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2018 г., и са цитирани разпоредбите на чл. 6 и чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба №4/. Посочено е още, че при извършената административна проверка, от ДФЗ РА е установено, че сключения с контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД договор е прекратен на 21.11.2017г., като в тази връзка са цитирани разпоредбите на чл. 21 ал. 1 и чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4. Възражението на жалбоподателката е обсъдено, но прието за неоснователно.
На основание чл.192 от ГПК, по искане на процесуалния представител на жалбоподателката (л.113), съдът е задължил трето неучастващо в процеса лице „Балкан биосерт“ ООД да представи подробно описани в молбата документи. В отговор на това по делото е постъпило писмо от К. К.– управител на „Балкан биосерт“ ООД
(л.116 и сл.) в което е посочено, че П.Д.К. прекратява сключеният с „Балкан Биосерт“ ООД договор за контрол и сертификация с №3020/04.12.2015 г. на дата 21.11.2017 г., като прехвърля сертификацията на Р.И.К.от същата дата. През 2018 г. същият има проверка от техен инспектор на 10.04.2018 г., който прекратява договор за контрол и сертификация с № 3706/21.11.2017 г. считано от 13.04.2018 г. След тази дата нямат информация дали са извършвани агроекологични дейности. Към писмото са приложени копия на документи, заверени с печат „Вярно с оригинала“, както следва: Копие от Дневник на полето на Р.К.за 2018 г.; Копие на Доклад от контрол растениевъдство на Р.К.10.04.2018 г.; Копие на споразумение за прехвърляне на стопанство между П.Д.К. и Р. И. К. ;
Копие на Заявление за прекратяване на договор на П.Д.К.; Копие на удостоверение за прекратен договор на П.Д.К.; Копие на Заявление за прекратяване на договор на Р. И. К. ; Копие на Удостоверение за прекратен договор на Р. И. К. .
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на издателя на процесния акт (зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“) са делегирани на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители подробно описани правомощия, включително да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" /т. 7 от заповедта/.
Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, а направеното в тази посока възражение от жалбоподателя не е основателно.
Оспореният акт е постановен в съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК при спазване изискванията за установена форма, без да има нарушение на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалноправните разпоредби.
На първо място що се отнася до възражението, че К. никога не е била бенефициент по направление Биологично пчеларство, следва да се отбележи, че в действителност в процесния административен акт на стр.1 предпоследен абзац е посочено „Вие не сте подали заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“ през кампания 2018“, а на стр.2 е посочено „…ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от вас ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“, и в действителност по делото няма данни жалбоподателката да е била бенефициент по направление Биологично пчеларство, но доколкото в писмо изх.№01-6500/8149 от 19.12.2018 г., изпратено на основание чл.26, ал.1 от АПК, правилно и коректно органът е посочил, че се касае за направление „Биологично растениевъдство“ и изобщо не споменава направление „Биологично пчеларство“, настоящия съдебен състав счита, че посоченото в оспорения административен акт направление „Биологично пчеларство“ е техническа грешка и се касае за направление „Биологично растениевъдство“.
На следващо място видно от приложените по делото таблици на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“ (л.72 и л.45), които са резултати от автоматични проверки за 2016г. и 2017г. и които таблици са подписани от жалбоподателката, е посочено, че декларирана площ за кампания 2015г. -0.00 ха, декларирана площ за кампания 2016г. -1.71 ха., декларирана площ за кампания 2017г. -1.71 ха. Следователно 2016г. е първа година от поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и за 2018г. жалбоподателката е имала задължение да подаде заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“. Тук за уточнение следва да се посочи, че с уведомително писмо изх.№ 01-6500/14614 от 29.11.2013г. от ДФЗ, жалбоподателката П.К. е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“, която мярка е различна от мярка 11 „Биологично земеделие“.
Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата №4 от 24.02.2015г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.
Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da3068b5-4fe2-4575-828e-5b55c257bad1