Акт от 23.11.2022, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 339 гр. Велико

Търново, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА

МАТЕВА

При секретаря Д. С.разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело №

157/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал.

1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Настоящето дело е образувано по искова молба с вх. № 1576/06.04.2022 г. по описа на АСВТ (ИМ) от С.Л.Б.,***, понастоящем с местопребиваване в Затвора гр. Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) в Министерството на правосъдието, гр. София с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С ИМ се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени неимуществени вреди от ищеца, причинени му от незаконното поведение на служители на ответника, изразило се в неоснователното му лишаване от свиждане с негови близки за периода на престоите му в ареста в гр. Велико Търново от 01.01.2021 г. до 01.10.2021 г., ведно с мораторната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание предявеният иск е изменен досежно размера му като е увеличен на 1 200 лева.

В исковата молба и в хода на производство ищецът и процесуалния му представител сочат, че претендираните неимуществени вреди се изразяват в душевни страдания, причинени от невъзможността му да ползва правото си по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, т. к. бил е лишен от възможността да бъде посещаван от близките си в ареста във Велико Търново, където периодично пребивавал за периода от 01.01.2021 г. до 01.10.2021 г., поради необходимостта от присъствието му по различни дела, водени във ВТРС и ВТОС. Счита, че неоснователно и произволно му е отказвано свиждане с близките му в ареста, въпреки че заявявал надлежно желанието си за такива срещи с тях. Считат, че неимуществените вреди са доказани по безспорен начин от събраните по делото доказателства чрез разпита на неговите близки. По изложените мотиви, подробно мотивирани в хода на производството и представените писмени бележки от ищеца лично и от адв. В. В. претендира присъждане на посочената сума.

Ответната страна – ГДИН, гр. София, чрез процесуалният си представител, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

В писменият отговор и по съществото на делото, както и приложените писмени бележки сочи, че в случая се касае за свиждания в ареста, като съгласно чл.

256, ал. 4 от ЗИНЗС вътрешният ред и броят на свижданията там се определят със заповед на главния директор на ГДИН. Съгласно т. 48.1 от издадената на това основание Заповед № Л-1321/10.03.2020 г., задържаните имат право на свиждане не по-малко от 2 пъти месечно, всяко с продължителност до 40 минути, по ред и график определени от началника на ОСИН. Според издадената за Ареста в Търново Заповед № Р-1688/21.20.2020 г. от началника на ОСИН – Велико Тръново, свижданията се провеждат в дните сряда, четвъртък и петък, от 08.30 до 11.30 и от 13.00 часа до 16.30 часа по изготвен седмичен график, като се вземат предвид заявките на задържаните. Твърди се че ищецът не е подавал заявки за процесния период при всяко от посещенията си в ареста, а когато е подавал, същите са били уважени, когато е имало възможност за това съобразно провежданите срещи с адвокати и с близки от страна на други задържани в същия арест (които не са лишени от свобода, преведени за кратко там, за разлика от ищеца). По тези мотиви претендира отхвърляне на иса и присъждане на разноски за юк възнаграждение.

Представителят на ВТОП ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Сочи, че не са нарушени разпоредбите на ЗИНЗС и видно от събраните по делото доказателства свиждания на ищеца са разрешавани, когато са били заявени от последния и едновременно с това е било възможно, предвид приоритетното свиждане на задържани с техни близки и защитници.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С.Л.Б. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Велико

Тръново. Същият е осъден през 2022 г. на наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 196 от НК, като за периода на цялата 2021 г. е бил задържан в Затвора в гр.

Ловеч, където и понастоящем изтърпява наказанието си.

Установява се от писмената справка и приложените към нея книжа – картон за хранителни пратки и свиждания и билети за проведени свиждания, че за периода от 01.01.2021 г. до 01.10.2021 г. (процесния период) задържаният С.Б. е провел 3 свиждания – на 19.06.2021 г., на 18.07.2021 г. и на 08.08.2021 г., в затвора Ловеч, където изтърпява наказанието си, съобразно утвърдения от началника на затвора Ловеч график, като при всяка от тях е получил и хранителна пратка (л. 48 – 52 от делото). Съгласно приложените билети първите две свиждания са с познати на лишения от свобода, а третото – с неговата приятелка, която е разпитана по настоящето дело и като свидетел – М.С.. Съгласно същата справка от Затвора в Ловеч, е възможно по изключение да се проведе и свиждане извън утвърдения график на задържания/лишения от свобода, по негово заявление и след изрично разрешение на началника на затвора, но такива заявления за свиждания извън утвърдения график (за който са представени съответните заповеди № Л- 6832/04.12.2020 г., Л- 373/26.03.2021 г. и Л-786/27.07.2021 г. на началника на затвора) от Б. няма, съответно – няма проведени извънредни свиждания в Затвора на лицето с негови близки.

Не е спорно по делото и се установя от представените по делото от ответника справки, че по същото време, С.Л.Б. за процесния период на 2021 г. – от 01.01 до 01.10, е пребивавал общо 10 пъти в Ареста в гр. Велико Търново, където е бил привеждан от затвора в Ловеч на основание съответните писмени нареждания – арестантски писма от Затвора в Ловеч, за явяване по нохд № 410/2021 г. на ВТРС и ВЧНД 22/2021 г. на ВТОС.

Съответно същият е престоял в Ареста в Тръново, както следва: ü от 25.01.2021 г. /13.50 часа - час на постъпване в ареста/ до 26.01.2021 г. /13.15 часа - час на отпътуване от ареста/; за явяване на ЧНД № 89/2020 г. пред Районен съд гр. Велико Търново на 25.01.2021 г. в 15.00 часа /от 14.50 часа до 15.45 часа на 25.01.2021 г. е бил на дело/; ü от 01.02.2021 г.

/11.10 часа/ до 02.02.2021 г. /11.00 часа/, за явяване на ВЧНД № 44/2021 г. пред Окръжен съд гр. Велико Търново на 01.02.2021 г. в 13.30 часа /от 13.15 часа до 15.00 часа е бил на дело/; ü от 23.03.2021 г.

/13.15 часа/ до 24.03.2021 13.30 часа/, за явяване на НОХД № 410/2021 г. пред Районен съд гр. Велико Търново на 24.03.2021 г. в 10.30 часа /от 09.45 часа до 12.25 часа е бил във ВТРС/; ü от 13.04.2021 г. /13.00 часа/ до 15.04.2021 г. /11.00 часа/, за запознаване с материалите по НОХД № 410/2021 г., за времето от 09.00 до 16.30 часа на 14.04.2021 г. /от 09.00 часа до 12.05 часа и от 12.20 часа до 16.11 часа е бил във ВТРС/; ü от 20.04.2021 г. /11.35 часа/ до 21.04.2021 г. /11.20 часа/, за явяване на НОХД № 410/2021 г. пред Районен съд гр. Велико Търново на 21.04.2021 г. в 09.30 часа /от 09.00 часа до 10.30 часа е бил във ВТРС/; ü от 12.05.2021 г.

/12.50 часа/ до 14.05.2021 г. /11.00 часа/ за явяване на НОХД № 410/2021 г. пред Районен съд гр. Велико Търново на 13.05.2021 г. в 14.00 часа /от 08.40 часа до 15.20 часа е бил на дело/; ü от 25.05.2021 г.

/14.10 часа/ до 26.05.2021 г./11.30 часа/, за явяване на НОХД № 410/2021 г. на 26.05.2021 г. в 09.30 часа /от 09.10 часа до 11.25 часа е бил на дело/; ü от 22.06.2021 г.

/14.10 часа/ до 25.06.2021 г./11.10 часа/, за явяване на НОХД № 410/2021 г. на 23.06.2021 г. в 09.00 часа и на 24.06.2021 г. в 11.00 часа на НОХД № 410/2021 г. пред Районен съд гр. Велико Търново /от 08.55 часа на 23.06.2021 г. до 10.20 часа е бил във ВТРС и от 10.45 часа на 24.06.2021 г. до 11.45 часа е бил във ВТРС/; ü от 29.06.2021 г. /10.10 часа/ до 02.07.2021 г. /11.15 часа/, за явяване на НОХД № 410/2021 г. пред Районен съд гр. Велико Търново в 10.00 часа на 30.06.2021 г. /от 09.45 часа до 11.15 часа и от 12.50 часа до 15.40 часа на 30.06.2021 г. е бил във ВТРС/; ü от 21.07.2021 г. /13.30 часа/ до 26.07.2021 г. /09.45 часа/, за явяване на НОХД № 410/2021 г. пред Районен съд гр. Велико Търново на 22.07.2021 г. в 09.00 часа /от 08.50 часа до 14.00 часа на 22.07.21 г. / и на 23.07.2021 г. от 08.45 часа 16.25 часа е бил във ВТРС/; ü от 07.09.2021 г. /13.20 часа/ до 09.09.2021 г. /10.25 часа/, за явяване на НОХД № 410/2021 г. пред Районен съд гр. Велико Търново на 08.09.2021 г. в 09.30 часа/от 09.10 часа до 14.10 часа е бил във ВТРС.

Видно от приложената от ответника Заповед № Л -

1688/21.12.2020 г. на началника на ОСИН – Велико Търново и в Арест ав Тръново е определен график за провеждане на свиждания между задържаните и техните близки с цел осигуряване на ред и организация при провеждането им, като е предвидено, че свижданията се провеждат в дните сряда, четвъртък и петък, в периода от 8.30 ч. до 11.30 часа и от 13.00 часа до 16.30 часа, по изготвен седмичен график, като се вземат предвид заявките на задържаните, но срещи на задържаните със защитниците им се провеждат по всяко време при първоначално задържане, а извън това други срещи със защитници се провеждат всеки ден от 8.30 ч. до 11.30 часа и от 13.00 часа до 16.30 часа. Предвидено е при свижданията посетителите да внасят и храна.

Така, по време на престоите на ищеца в Ареста, свиждане с негови близки е проведено на 14.04.2021 г. съобразно заявеното от Б. желание за това и възможностите на ареста.

Още 3 свиждания са проведени след това – на 28.10.,

01.12 и 09.12.2021 г., но същите са извън периода – предмет на ИМ като време и не се обсъждат в това решение.

Според ищеца неоснователна са му отказани свиждания с майка му и приятелката му за всички периоди на пребиваването му в ареста извън 14.04.2021 г., въпреки че заявявал желание за такива, а според ответника – това се дължи на липсващи заявки от ищеца и обективна невъзможност да бъде включен графика за съответния ден, поради провеждани приоритетно срещи със защитници на задържани и свиждания с техни близки.

В хода на делото за установяване на реда за свижданията, възможностите за това и осъществените посещения в Ареста на близки на Б. са разпитани майката и приятелката на ищеца – по негово искане, както и началника на сектор „Арести“ в ОСИН – Велико Търново.

Въз основа на така приетото от фактическа страна въз основа на описаните по – горе доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни действия и бездействия на служители на ответника, изразили се в неоснователното му лишаване от право на свиждане с близки в Ареста във Велико Търново за - 01.01.2021 г. до 01.10.2021 г., където ищецът пребивавал временно по повод негово привеждане от затвора Ловеч за явяване по нохд в съдилища в съдебния район на гр. Велико Тръново. Т.е претендираното увреждане е в Ареста в Търново, от лице с постоянен адрес *** искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

Съгласно чл. 284, ал.

1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен искът, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.