Протокол № 22 от 26.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 22 гр. Смолян, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900046 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П. И. Г., редовно призован, не се явява.

ИЩЕЦЪТ Г. И. Г., редовно призован, не се явява.

ИЩЦАТА С. Г. Г., редовно призована, не се явява. За всички ищци се явява адв. С. А. Х., редовно упълномощен по делото.

ОТВЕТНИКЪТ М. ООД, редовно призован, за него се явява адв. Е. Д.

Д.-Р., редовно упълномощена по делото.

АДВ. Х. – Моля да се даде ход.

АДВ. Р. - Моля да се даде ход.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което следва да бъде даден такъв и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Х. – Поддържам предявените искове, с една корекция, едно уточнение: основателно е повдиганото от ответника възражение относно размера на платените суми от ответника. Действително сме допуснали, а това е моя грешка - аритметична, неточност при калкулацията на тези суми. Касае се за два пощенски записа, а не по един. В тази връзка изменям фактическите твърдения по т. 8, раздел I от исковата молба в смисъл, че на 13.05.2025 г.

1 ответното дружество е изплатило на всеки от ищците не по 3 686.76 лв., а двойния размер - по 7 373.52 лв. Следователно имайки предвид това, ответното дружество е остойностило дружествения дял на починалия наследодател на ищците на сумата 22 120.56 лв. Това логически налага и промяна в числата в петитума на исковата молба. В този смисъл, моля да считате, че предявените искове са както следва: да бъде осъден ответникът да заплати сумите 23 793.15 лв. /12 165.24 евро/ по първия иск, съответно 1 963.64 лв. /1 004 евро/ по втория иск, а третият иск е за 7 327.29 лв. /3 746.38 евро/. Това са корекциите, предвид променените фактически твърдения в т. 8, от раздел I от исковата молба. Моля да считате, че исковете са предявени по посочения начин, за което представям и нарочна молба.

АДВ. Р. - Оспорвам предявените искове. По направеното искане за изменение приемам го като изменение на петитума, доколкото действително считам, че се касае за техническа грешка в описателната част на ИМ.

Дотолкова, доколкото обаче става въпрос за изменение на петитума, не виждам процедурна пречка за допускане на същото по отношение на исковете за главница и за законна лихва за забава от пункт 3 от искането, но по отношение на пункт 2, където de facto има увеличение на предявената искова претенция, не са налице условията за допускането й дотолкова, доколкото в днешно съдебно заседание не се представя ДТ за внесената разлика.

АДВ. Х. – Няма внесена ДТ, но аз смятам, че няма пречка да се извърши прихващане, тъй като ние фактически сме надвнесли ДТ. Общият размер, тъй като се касае за по-съществено редуциране на исковете по пункт 1 и 3, и глобалният размер на исковата претенция се намаля от 36 934 лв. на 33 084 лв.

Фактически ако сметнем, ще се окаже, че има надвнасяне на ДТ, което би могло да се прихване. Тя е минимална ДТ, която трябва да се довнесе по втория иск и пак ще има надвнесена, но ние няма да претендираме за връщане.

Ако съдът прецени, аз мога да пусна молба с документ за довнесена такса и молба с изискване на надвнесената такса. Според мен това не е класическа форма на изменение на иска, предвид намаляване на претенцията, а по-скоро корекция на аритметична грешка, така че моля в този смисъл да бъде приет.

АДВ. Р. – Дотолкова, доколкото аритметична грешка би могло да се приеме от посочените цифри в обстоятелствената част, то изменението в петитума не са пряко обусловени от такава аритметична грешка. Всъщност те 2 са обусловени от допуснатата в обстоятелствената част аритметична грешка, но не са фактическа грешка, поради което е налице класическо изменение на иска, при което положение и би следвало да се направи уточнението по отношение на разликата - в пункт 1 и 3 с намаляването на исковата претенция какво се случва с разликата, дали същата се оттегля, дали се отказва, при което положение не би могло да се направи исканото прихващане между ДТ, тъй като съдът е бил сезиран към определен момент с този размер и при изменението не дължи връщане на ДТ.

АДВ. Х. – Дори и така да се тълкува въпросът макар, че за мен е аритметична неточност и нейното коригиране, то е логично, че след като в базата е неправилно изчисляване и крайният резултат в изчислението ще бъде неправилен, когато се коригира базата, се коригира и петитума. Ако се приеме, че се касае буквално за намаляване на иска, чрез отказ от разликите до първоначално предявените размери, нека така да бъде, да, правя отказ в тази част. Казах, че няма да претендирам връщане на ДТ, ако съдът прецени, че по иск втори има необходимост от довнасяне на ДТ няма пречка да ни укаже и даде срок да я внесем, това ще стане вероятно още днес.

Съдът намира, че с направената корекция в размера на претендираните от ответното дружество суми процесуалният представител на ищците навежда нови фактически твърдения, уточняващи размера на изплатената част на всеки от ищците от дяловото участие на техния наследодател, които фактически твърдения не са били въведени в исковата молба и които са уточнени, с оглед направеното от ответника възражение, касаещо размера на изплатената част на всеки от ищците. Затова съдът приема, че в случая не става въпрос за уточняване и коригиране на техническа грешка при изчислението, а се касае за изменение на исковете, чрез намаляване на техния размер по отношение на главните и акцесорните искове за лихва, респективно увеличаване размера на другите акцесорни искове за лихва. В случая съдът констатира, че приложеното на лист 30 по делото пълномощно, дадено от ищците в полза на адв. Х., касае представителството им чрез осъществяване на защита и неограничено процесуално представителство по делото. За намаляване на иск чрез отказ е необходимо изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК. Съдът намира, че пълномощното, дадено в полза на адв. Х., макар и с неограничено процесуално представителство не представлява изрично пълномощно по смисъла на цитираната разпоредба от ГПК. Освен това, за 3 увеличаване на иска следва да бъде заплатена съответната ДТ, като предпоставка, касаеща редовността на исковата претенция, обуславяща и произнасяне по същество на направеното искане. Затова съдът намира, че искането за изменение на исковете в смисъла, уточнен от адв. Х. в днешното съдебно заседание, се явява неоснователно, поради липса на представителна власт, касаеща частичен отказ от предявените искове, респективно липса на доказателства за платена ДТ, касаеща размера, с който се увеличават акцесорните искове, и затова

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на ищците за изменение на предявените искови претенции, чрез намаляване размера на главните искове и акцесорните искове, касаещи лихва за периода от 01.06.2023 г. до предявяване на исковата молба, респективно за увеличаване на акцесорните искове в посочените размери.

Съдът намира, че следва да пристъпи към доклад по делото и затова ДОКЛАДВА същото, съгласно мотивите на Определение №

176/19.12.2025 г., като допълва доклада с разпределение на доказателствената тежест, а именно:

Ищците следва да докажат:

1/ валидно възникване и прекратяване поради смърт на членството на съдружника Илия П.в Г. в ответното дружество с ограничена отговорност;

2/ размерът на дела, който съдружникът Илия П.в Г. е имал в дружеството;

3/ наследствената връзка синове – баща, респективно съпруга - съпруг с Илия П.в Г.;

4/ стойността на дружествения дял от имуществото към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството – 31.05.2023 г. и 5/ изпадането на ответника в забава по отношение на главния дълг.

Ответникът следва да докаже:

1/ изготвянето и приемането на междинен счетоводен баланс и 2/ изплащане на ищците на припадащата им се част от остойностения дружествен дял.

4

Съдът намира, че безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване е наличието на валидно възникнало членствено правоотношение, прекратено поради смъртта на съдружника Илия П.в Г. - наследодател на ищците, както и размерът на дела му в ответното дружество.

АДВ. Х. – Смятам, че докладът все още е непълен, тъй като не съдържа произнасянето по доказателствените искания на страните и не съдържа посочване на евентуално обстоятелства, за които съдът указва на страните, че не сочат доказателства, а пък ако такива няма, трябва изрично да се посочи.

Второ, според мен, съществуват няколко въпроса, по които между страните няма спор и те би следвало да бъдат обявени за ненуждаещи се от доказване.

Ако получа изричното съгласие на колегата по това мое разбиране, то тези въпроси са не само относно възникването на членственото правоотношение и размера на дела, а също и по заплатената сума на 13.05.2025 г., за което няма спор между страните. Моля да чуя от съда произнасяне по доказателствените искания на страните. Смятам, че фактическите твърденията по т. 3 от ИМ и т.

4, Раздел I, както и по т. 5, също така и по т. 6 са също ненуждаещи се от доказване дотолкова, доколкото не се оспорва от ответника нито в отговора на ИМ, нито в допълнителния отговор. Предлагам да бъдат обявени за безспорни.

АДВ. Р. – Нямам възражения по доклада. Действително относно размера на изплатената от ответното дружество сума няма спор и моля да се обяви за ненуждаещ се от доказване - размерът на изплатената сума е 7 373.52 лв. на всеки от ищците на 13.05.2025 г. По отношение на фактическите твърдения по т. 3, т. 4, т. 5 няма спор, а по отношение на т. 6 в момента не съм готова да направя такова изявление.

Предвид направените волеизявления на страните по делото, съдът намира, че безспорни също така се явяват и следните факти и обстоятелства: извършено на 13.05.2025 г. от ответното дружество заплащане на всеки един от ищците на сума в размер на 7 373.52 лв., представляваща съответна част от дела на техния наследодател Илия Г. в ответното дружество, както и фактите и обстоятелствата, посочени в т. 3, т. 4 и т. 5 от фактическата обстановка по Раздел І от исковата молба.

Съдът счита, че приложените под опис към исковата молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор писмени документи, са допустими, 5 относими и необходими, поради което същите следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото.

Съдът намира, че искането на страните за допускане на съдебноикономическа експертиза е основателно, тъй като това доказателство се явява относимо, допустимо и необходимо, а искането е направено преди изтичане на преклузивния срок. Затова следва да бъде назначена такава експертиза, вещото лице по която след като се запознае с документите по делото и извърши справка в счетоводството на ответното дружество, а при необходимост и в други институции, и се снабди с необходимата допълнителна информация да отговори на следните въпроси:

1. Каква е стойността на дружествения дял на наследодателя Илия П.в Г. от капитала на ответното дружество към 31.05.2023 г., опредЕ. въз основа на междинен счетоводен баланс, изчислен на базата на т. нар. чист актив на дружеството, представляващ разликата между активите и пасивите по баланса без отчитане на собствения капитал, резервите и финансовия резултат?

2. Извършвана ли е преоценка на балансовата стойност на активите, съответно кога и по какви счетоводни стандарти?

3. Редовно ли е водено счетоводството на ответното дружество?

4. Каква е пазарната стойност на дружеството, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения към 31.05.2023 г.?

5. Каква е справедливата стойност на дружеството, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения към 31.05.2023 г.?

6. Каква е стойността на дружествения дял на наследодателя Илия П.в Г. от капитала на ответното дружество към 31.05.2023 г., опредЕ. на базата на разликата между активите и пасивите, въз основа на пазарната и справедливата стойност на дружеството, без отчитане на собствения капитал, резервите и финансовия резултат?