Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1168 от 12.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 376/2021
Вид
Решение № 1168
Подписан
12.11.2021
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. София, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000500376 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 116 от 16.11.2020 г., постановено по т.д. № 136/2020 г. от Софийски окръжен съд, ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, е осъден да заплати на А. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.05.2017 г. по вина на Т. В. Н., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /25 000 лв./ до предявения размер от 50 000 лв., като част от обща претенция, в размер на сумата от 100 000 лева;

- сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.05.2017 г. по вина на М. Д. И., като водач на лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения /25 000 лв./ до предявения размер от 50 000 лв., като част от обща претенция в размер на сумата от 100 000 лева;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. В.И. И., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 765 лева;

- по сметка на Софийски окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 2 000 лв. и деловодни разноски в размер на сумата от 50 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - А.

И. В., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 1 050 лева и за вещи лица, в размер на сумата от 250 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. И. В., ЕГН ********** в частта, в която всеки един от преките искове, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения до предявения размер с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че размерът на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения е занижен и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително по 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди до размера на предявените частични искове от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г.

Моли да се присъдят направени в двете инстанции деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника - ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 в частта, в която е осъден по всеки един от преките искове да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 5 000 лева (общо 10 000 лв.) по всеки един от преките искове до присъдения размер от 25 000 лв.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е завишен и не съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът е пътувал в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл в голяма степен за настъпване на вредоносния резултат.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо 2 това да отхвърли всеки един от преките искове, за разликата над сумата от по 5 000 лв. до присъдените 25 000 лв., както и в частта, в която е осъден да заплати разноски, съразмерни на посочените суми.

Моли да му се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – А. И. В., ЕГН ********** е предявил против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 12.05.2017 г., около 22:00 часа, на главен път Е -79, в района на 188 + 800 километър е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ***, управляван от Т. В. Н., ЕГН ********** и лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***, управляван от М. Д. И., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- произшествието е настъпило по вина на двамата водачи на леките автомобили;

- пътувал е на задната средна седалка в лекия автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***;

- вследствие на удара е претърпял увреждания, за което е бил транспортиран до МБАЛ Ботевград, а след това приет за лечение в Клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, гр. София;

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили протокол за оглед и Констативен протокол;

- образувано е наказателно производство срещу виновните водачи – ДП № 136/2017 г. по описа на ОД-МВР – София (РУ-Ботевград), пр.пр. № 500/2017 г. по описа на Районна прокуратура Ботевград, като всяко едно е завършило със споразумение по чл. 381от НПК, т.е. със съдебен акт, имащ 3 последиците на влязла в сила осъдителна присъда;

- лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управляван от Т.

В. Н., ЕГН ********** и лекият автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***, управляван от М. Д. И., ЕГН ********** са имали валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 05.04.2018 г. е предявил претенцията за обезщетяване по чл. 380, ал.

1 от КЗ, по която ответникът не заплатил обезщетения за претърпените от ПТП неимуществени вреди;

- посочил е застрахователя банковата сметка, по която да преведе обезщетението на 18.07.2019 г.;

Ищецът поискал ответникът, като застраховател на всеки един от водачите – участници в ПТП да заплати по всеки един от предявените преки искове обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лв., представляваща част от обща искова претенция, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2019 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, подал отговор на исковата молба /л. 6 по гр.д. № 2031/2019г. по описа на Районен съд Ботевград/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че застрахованите водачи, участници в ПТП с поведението си не са осъществили деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй като отсъства причинно-следствена връзка между поведението им и претърпените от ищеца вреди.

При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за неимуществени вреди, които да са съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът като пътник в лекия автомобил „БМВ 320 И“ не е ползвал обезопасителния колан и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК, всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции и възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, 4 които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.05.2017 г., около 22:30 часа в тъмната част на денонощието на главен път Е-79 в с.

Скравена е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *** , управляван от М. Д. И. и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управляван от Т. В. Н..

Лекият автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *** се движел по главния път със скорост около 117 км/ч. при максимално разрешената за движение в населеното място от 50 км/ч.

Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ се движел по странична улица, образуваща с Главния път Т - образно кръстовище и извършил маневра завой наляво, с която навлязъл на главния път, където настъпил удара между двата автомобила.

Мястото на произшествието е посетено от служители на пътна полиция, които извършили оглед и съставил протокол за оглед и Констативен протокол.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза /л. 4 по т.д. № 136/2020 по описа на Софийски окръжен съд/ и Констативния протокол.

С определение от 22.02.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 102/2019 г. от Районен съд Ботевград е одобрено споразумение, с което М. Д. И., ЕГН **********, като водач на л екия автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № ***, е признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на ищеца – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а" във вр. с ал. 1, б. „б“ от НК - л.

10 по т.д. № 263/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд .