Определение № 207 от 22.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600233 по описа за 2024 година Производството е по чл. 249, ал. 3 от НПК.

С протоколно определение № 644 от 22.04.2024 г. по НОХД № 2564/2023 г. Пловдивският окръжен съд е приел наличието на релевирани от страна на защитата и служебно установени от първия съд допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр.

1 от НПК – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество.

Недоволни от така посоченото определение е останал прокурора от Окръжна прокуратура – Пловдив, който е подал протест с искане то да бъде отменено. Подробно се мотивира тезата, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на всички изисквания на чл. 246 от НПК.

Във връзка с подадения протест е постъпило становище от адв. К. Е. – защитник на подс. М. Г. П.. Със същото се отправя претенция за потвърждаване на определението на окръжния съд. Сочи се, че при несъгласие на прокурора със заключението на експертите, че няма данни да причиняване на смъртта по особено мъчителен начин, прокурорът да възложи допълнителна или повторна многочленна експертиза, а не да внася делото в съда. Поради изложеното, защитата моли протестът да бъде оставен без уважение.

Поверникът на гражданския ищец и частен обвинител Д. Л. Л. – адв. З.

Т. намира протеста за напълно основателен и моли да бъде уважен. Изразяват несъгласие с тезата на първия съд, че прокурорът не е обосновал в обвинителния акт обстоятелствата с оглед на приетата правна квалификация на деянието. Изразява мнение, че в него са били описани всички многобройни травматични увреждания на пострадалия, както механизма и характера на причиняването им. Това, че прокурорът не кредитира 1 допълнителната тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, където вещите лица са заявили, че няма данни смъртта да е настъпила по особено мъчителен начин е правно обосновано, доколкото чл. 154 НПК допуска това. Прокурорът е аргументирал, че не може вещите лица да излизат извън своята процесуална компетентност доколкото това е правен въпрос.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със становищата на страните, както и с материалите по делото, прие че протестът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Видно от материалите по делото, с разпореждане № 1714/18.12.2023 г. по НОХД № 2564/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, съдията–докладчик насрочил разпоредително заседание при участието на прокурор от Окръжна прокуратура, подсъдимия и неговите защитници, пострадалите и тепните повереници. В хода на проведеното разпоредително заседание на 22.04.2024 г., след изслушването на страните, съдебният състав се произнесъл с определение, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При постановяване на атакуваното определение, окръжният съд е приел, че в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения на правата на подсъдимия.

Първият съд е посочил, че на подсъдимия М. Г. П. е повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 115 НК. Диспозитивът на повдигнатото обвинение следва да отговаря на изложените обстоятелства в обвинителния акт, като във фактологичната част на обвиняващия инструмент следва да са изложени точно и ясно обстоятелствата и относно квалифициращите признаци на деянието. В случая е повдигнато обвинение, че деянието е било извършено от подсъдимия по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Същевременно в обстоятелствената част на акта прокурорът е посочил, че не е съгласен със заключението на допълнителната тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни в частта, в която експертите са приели, че няма данни за причиняване на смърт по особено мъчителен начин и уврежданията са били свързани с обичайните за тях болезнени изживявания. Безспорно в случая този въпрос е от категорията на болезнени изживявания. Първият съд е посочил, че коментираният въпрос е от категорията на правните. Същевременно, обаче, решаването му е на плоскостта на съдебномедицинските експертизи и когато прокурорът е посочил, че не е съгласен с изложеното от вещите лица, липсват конкретни обстоятелства, които да обуславят посочената квалификация на обвинението. И в тази част, според окръжния съд, на практика не става ясно какви са квалифициращите обстоятелства относно този признак на деянието и това води до невъзможност на подсъдимия да разбере какво точно обвинение му е повдигнато, което нарушава правото му на защита.

Апелативният съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са били посочени достатъчно ясно всички основни факти, обуславящи обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението и 2 участието на обвиняемия в него. В този смисъл обвинителната теза е била формулирана в съответствие с ТР № 2/2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и в частност т. 4.2 от същото.

В обвинителния акт са налице данни относно времето, мястото и начина на извършване на вмененото на подсъдимия деяние и съставомерните признаци.

Видно от обвинителния инструмент в същия са били подробно описани действия на подсъдимия по умъртвяването на пострадалия и начина на извършване на престъплението, както и причинените множество травматични увреждания. Прокурорът сочи, че убийството е било извършено от обвиняемия с особена жестокост с оглед начина на осъществяването му – съпроводено с множество причинени травматични увреждания по цялото тяло, нанесени голям брой силни удари с юмруци и крака по най-уязвимата част от тялото – главата, с изключителна ярост и ожесточение, коравосърдечие и безчовечност в отношението на обвиняемия към пострадалия. Наред с това, във връзка с квалифициращото обстоятелство – особено мъчителен начин за убития, в акта си държавното обвинение е посочило, че пострадалият изпитвал мъчителни болки и страдания вследствие на нанесените му от обвиняемия множество удари от момента на причиняването на нараняванията до загубата на ефективна сърдечна дейност и настъпването на смъртта му във времевия диапазон от 15 минути до 1 час, като пострадалият не е можел да се движи, за да извика помощ. В обвинителния инструмент също така е било отбелязано, че според прокурора, в случая е налице квалификацията особено мъчителен за жертвата начин на извършване на убийството, поради изпитаните от пострадалия мъчителни болки и страдания от нанесените множество удари с ръце и крака, вкл. т. нар.

„защитни наранявания“, чувството за безпомощност пред нападателя, който е превъзхождал физически жертвата, захвърляйки пострадалия в полето, докато е бил жив и в съзнание в определен времеви период преди загубата на ефективна сърдечна дейност.

За пълнота на изложението ще бъде посочено, че според Постановление № 2/57 г. на Пленума на ВС деянието е квалифицирано с оглед обективната страна като извършено по особено мъчителен начин за убития, когато се причиняват изключителни страдания на жертвата като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото й, с отрова, причиняваща особени страдания, чрез множество удари, постепенно задушаване и др. За наличието на този квалифициращ признак от значение са продължителността по време на претърпените болки и страдания, броят на нанесените удари, изживените предсмъртни мъки, както и всички други обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на деянието (решение № 7/82 г. на ОСНК). В принципен план съдебната практиката се приема, че при убийството по особено мъчителен начин е необходимо обективно причинените болки и страдания на пострадалия да са особени и той да е преживял извънредни по обем и естество физически и душевни мъки, което обстоятелство трябва да се съзнава от дееца, да се обхваща от неговия умисъл - пряк или евентуален.

3

Според Постановление № 2/57 г. на Пленума на ВС убийството е извършено с особена жестокост, когато при извършването му деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. В принципен план, съгласно съдебната практика особената жестокост е качество на дееца, което може да се обективира от една страна в поведението му - начина на осъществяване на деянието, използваните средства, а от друга - в личностните му качества, в проявеното отношение към пострадалия и страданията му, като наличието на някои обстоятелства, могат да квалифицират убийството едновременно като извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост.

Във връзка с горното не могат да бъдат споделени доводите, че в обвинителния акт е налице дефицит на факти във връзка с квалифициращите деянието обстоятелства.

Действително в обвинителния инструмент прокурорът е изразил несъгласие с експертните изводи на допълнителната експертиза, че нямало данни за причиняването на смъртта по особено мъчителен начин, доколкото травматичните увреждания са били свързани с обичайни за тях болезнени изживявания. Поради изложеното, тезата в експертизата не е била отразена в самия обвинителен акт, доколкото е било изразено изрично несъгласие на обвинението със същата.

При горните данни, не е налице противоречие в обвинителния акт, доколкото всичко описано съответства на вменените квалифициращи обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 НК.

Поради изложеното атакуваното определение следва да се отмени, тъй като не е налице прието наличието на допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила, налагащо връщане на делото на прокурора. Делото следва да се върне на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Що се касае до повдигнатия спор относно постигане на целите на наказателния процес за установяване на обективната истина и необходимостта от специални знания, може да се каже, че експертизата е процесуален способ на доказване и представлява дейност в рамките на наказателния процес на лица, призовани от съответния орган да съдействат за изясняване на обстоятелства по делото чрез изготвяне на експертно заключение, основано на налични или събрани в хода на дейността доказателствени материали – доказателства и доказателствени средства, като експертизата не може да се третира нито като доказателство, нито като доказателствено средство. Доколкото заключението на вещите лица се определя като основан на специалните знания извод на експерта от известните по делото факти за неизвестни такива, съдържащите се в тези изводи оценки се отнасят до фактически, но не и правни въпроси, като съдебната практика е установила кога експертизата се произнася по правни, а не по фактически въпроси. В тази връзка всички повдигнати на посочената плоскост въпроси следва да намерят своя отговор при решаване на делото по същество.

4

С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 644 от 22.04.2024 г. по НОХД № 2564/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е било прието за установено наличието на допуснато на досъдебното производство отстранимо нарушение на процесуалните правила и делото е било върнато на прокурора.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5