Решение № 451 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110216747 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Р. Р. К., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 10869374, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

2 от ЗДвП.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Излагат се аргументи за неговата незаконосъобразност.

Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че имало противоречие между санкционната разпоредба във връчения на жалбоподателя електронен фиш и размера на наложената му глоба.

Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. П., в която посочва, че 1 иска делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа жалбата и пледира издаденият електронен фиш да бъде отменен по изложените в нея съображения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са писмени бележки от юрк. Пашунов, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Юридическото лице ***, ЕИК 205045318 притежавало лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Управител и законен представител на юридическото лице *** бил жалбоподателят Р. Р. К..

На 30.05.2025 г. в 10:16 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC CORDON M2 № MD1196 заснела лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** да се движи в град София по бул. „Цариградско шосе“ до номер 238, с посока от ул. „Патриарх Герман“ към бул. „Околовръстен път“, с превишена скорост – 74 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР връченият на жалбоподателя електронен фиш (лист 4 и лист 23 от делото) серия К № 10869374 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя Р. Р. К. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, в качеството му на законен представител на юридическото лице собственик на автомобила ***.

2

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Налице е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере за какво нарушение е бил санкциониран. Съдът констатира, че има разлика в съдържанието между връчения на наказаното лице електронен фиш (лист 4 и лист 23 от делото), от който е видно, че в него нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а глобата е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и представеният от АНО с преписката електронен фиш със същия номер, в който вече нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, а глобата е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В случая обаче съдът се ръководи от съдържанието на връчения на наказаното лице електронен фиш, който лицето фактически обжалва, а не от представен допълнително електронен фиш със същия номер, но с различно съдържание, който реално не е бил връчван на наказаното лице и който би следвало да е идентично копие на връчения такъв. Реално АНО е представил по делото екземпляр от електронен фиш, чието съдържание по отношение квалификацията на нарушението и санкционната норма се различава от връчения на нарушителя. С електронния фиш, представен от жалбоподателя, нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а глобата е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а вече с представения от АНО електронен фиш със същия номер нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, а глобата е наложена на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Порокът е съществен, тъй като екземплярите от издадения акт следва да бъдат с идентично съдържание, за да се гарантира в пълен обем правото на защита на наказания субект. Недопустимо е съдържанието на електронния фиш да бъде допълвано/променяно. В настоящия случай представеният по делото екземпляр от електронния фиш от страна на АНО е с различно съдържание от връчения на наказаното лице по отношение на квалификацията на нарушението и санкционната норма, което е основание за отмяна на 3 атакувания електронен фиш. В този смисъл е и Решение по КНАХД № 160/2023 г. по описа на АС-Кюстендил.

Налице са два съществено различаващи се помежду си като съдържание електронни фиша. Не може да бъде игнорирано драстичното разминаване между цитираните разпоредби, служещи за основание за налагане на административната санкция, както и за квалификацията на нарушението. Така оформен, вторият документ е приложен към преписката очевидно, след запознаване с аргументите в жалбата на К., като един от основните сред които се откроява именно неправилната правна квалификация на деянието, така както му е предявена с връчения електронен фиш. И без ползване на специални знания из областта на техниката е видно, че съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от наказващия орган с преписката, е недопустимо променено след неговото генериране и изпращане на нарушителя, което няма как да бъде изпълнено без човешка намеса, което пък води до съществено отклонение от правилата за издаване на електронния фиш. Това е така, защото според § 63 от ДР на ЗДвП „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш има едно единствено съдържание и то се генерира към момента на неговото съставяне от самата система.

Наличието на два различни като съдържане и в частност като правна квалификация и санкционна разпоредба електронни фиша е съществено нарушение на правилата за издаване на ЕФ, доколкото е налице човешка намеса при обработката на вече издаден и връчен електронен фиш, изразяваща се в промяна на съдържанието на същия, който се съхранява върху съответната информационна система. Наличието на два ЕФ за едно и също нарушение, срещу едно и също лице, но с различна правна квалификация и основание за налагане на административно наказание води до извода, че е допуснато нарушение на правилата на издаване на ЕФ, което е съществено и налага отмяната му. Следва да се приеме, че именно с връчения ЕФ, а не са генерирания впоследствие и с друго съдържание, на жалбоподателя е предявено административното обвинение (това е смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на санкционния акт) и спрямо него той е реализирал правото си на защита. Следвайки този подход, решаващият орган установява 4 съществен порок в така издадения документ, с който е накърнено правилото на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Абсолютно задължително е в наказателното постановление, респ. в електронния фиш административното нарушение, вменено на нарушителя, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува правно единство между изведения фактически състав на нарушението и приложената спрямо него като накърнена правна квалификация. Нормата на чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН въвежда изискването в основния процесуален акт, издаван в хода на административнонаказателното производство, да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение и законовите разпоредби, които са накърнени с неговото реализиране. Този регламент съдържа в себе си и задължение за съобразяване на корелация между фактическия състав на „административното обвинение“ и неговото цифрово изражение. Последното пряко кореспондира с правото на нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на вменената му отговорност и адекватно да изгради защитната си теза, съобразявайки техните рамки. В случая е установено и в самия ЕФ е посочено, че е допуснато нарушение, изразяващо се в управление на МПС в населено място със скорост, превишаваща максимално допустимата за населено място (50 км/ч) с 24 км/ч.

Това нарушение е въздигнато в състав на административно нарушение и за него е предвидено административно наказание в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева. В нарушение на материалния закон обаче, в ЕФ, връчен на жалбоподателя, е посочена като нарушена нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева.

В случая нито наложената глоба съответства на посочения в ЕФ текст, нито отчетеното и залегнало в ЕФ превишение на скоростта. Налице е съществено нарушение на материалния закон, което внася пълна неяснота коя е приложимата разпоредба от ЗДвП, за какво нарушение е наказан жалбоподателят и на какво основание. Макар изискването за пълнота на фактическото обвинение да не следва да се абсолютизира, между него и 5 ангажираната правна квалификация е необходимо да се съблюдава съответствие, което да позволява описанието да бъде припознато по своите основни белези именно като нарушение на посоченото позитивно правило за поведение. Разкриващото се единство обезпечава и спазването на императивното изискване, установено с процесуалната норма на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Цитираното правило е съобразено в своята цялост при наличието на корелация между фактическия състав на „административното обвинение“ и неговото цифрово изражение, разглеждано като единство от словесно отразени признаци и нарушена материалноправна норма със съответстващата й санкционна разпоредба. Този съд застъпва становището, че съставът на едно нарушение за нуждите на реализирането на административнонаказателната отговорност, като вид наказателна такава, се формира от единство на хипотеза, диспозиция и санкция. Засегната по драстичен начин се явява нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, която макар да визира реквизитите на наказателното постановление, е относима и към електронния фиш, доколкото с последния се налага наказание/санкция за извършено административно нарушение (в този смисъл и Решение № 4698 от 12.07.2023 г. на АССГ, по адм. д. № 3667/2023 г.). Фактът на издаването на електронния фиш при съкратена процедура, улеснена откъм формалните изисквания по ЗАНН, не дерогира задължението за пълно и точно описание на деянието. Правната квалификация винаги съставлява самостоятелен реквизит на електронния фиш, в който смисъл са и императивните правила на ЗАНН.