Решение № 3570 от 17.05.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, ……………… г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, III „В” състав в публично

заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РїСЂРё

секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Коева гр. д. № 10500/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                         Производството

е по реда на чл. 258 ГПК.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РЎ

решение № 398534 от 02.05.2018 г., постановено по гр. д. № 78782/2015 г. на СРС, II ГО, 163 състав, е признато за установено по предявените от П.Г.Т., А.Д.Б.

и Б.Д.Б. срещу "Т.С." ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищците не дължи на ответното дружество следните суми, по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците: 4 248,64 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.07.2010 г. до окончателното й изплащане, и от 1670,23 лв. – законна лихва за периода 01.01.2005 г. – 02.06.2010 г. представляващи неизплатена част от суми по издаден на отвеетника изпълнителен лист на 09.11.2010 г. по ч.гр.д. № 9462/2010 г.

                         Срещу

постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника "Т.С." ЕАД. Излага съображения, че решението е недопустимо и неправилно. Поддържа се, че за сумите е налице влязла в сила заповед за изпълнение и е образувано изпълнително дело, поради което настоящото производство е недопустимо. Излага съображения, че давността не е изтекла, доколкото при постановено съдебно решение същата е 5 години от влизането му в сила. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковете.

                         Ответниците

по жалбата П.Г.Т., А.Д.Б. и Б.Д.Б. са депозирали в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Поддържа се, че твърдението за недопустимост на производството е преклудирано, тъй като не е заявено с отговора на исковата молба. Излага съображения, че ответникът не е ангажирал доказателства за прекъсване на давността. Искането към съда е да потвърди решението на СРС. Претендират се разноски.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РЎСЉРґСЉС‚,

след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното:

                         Първоинстанционният

съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

Ищците твърдят, че на 13.07.2010 г. ответното дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу техния наследодател Димитър Б. Тодоров за процесните суми, като срещу нея не е било подадено възражение, поради което е влязла в сила и на ответника е издаден изпълнителен лист. Излагат се съображения че ответникът не е предприемал никакви изпълнителни действия, поради което е изтекла погасителната давност за процесните вземания.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РЎ

постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че вземанията му произтичат от заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът не е депозирал възражение, поради което същата е влязла в сила. Счита, че вземанията му се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност. Позовава се на ППВС № 3/1980 г., според което давност не тече, докато трае изпълнителното производство. С искането за образуването му взискателят е възложил на съдебния изпълнител, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, да извърши цялостно проучване на имуществото на длъжника, да направи справки, да набавя документи, както и да определи начина на изпълнение, поради което всяко едно предприето от него действие следва да бъде отчетено при броене на давностния срок във връзка с перемпцията. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РџРѕ

делото са представени – копие на заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №9462/2010 г. на СРС, копие на заповед от 12.08.2010 г., върху която е направено отбелязване за издаден изпълнителен лист на 09.11.2010 г., както и че е получен на 10.12.2010 г., копие от удостоверение за наследници.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РџСЂРё

така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

                         Въззивната

жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

                         Съгласно

нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РџСЂРё

извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В Р’

предмета на делото се включва отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

                         Разпоредбата

на чл. 439 ГПК предвижда

защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.);.

По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.

2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г.

РїРѕ С‡. С‚. Рґ. в„– 886/2010 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, РўРљ, I РўРћ).

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В Р’

случая ищците основават исковата претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК. Съобразно изложеното, неоснователни са оплаванията на въззивника за недопустимост на настоящото производство, поради наличие на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо спорът следва да се разгледа спора по същество.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РџРѕ

релевираните доводи относно срока на погасителната давност за оспореното вземане:

                         Нормата

на чл. 117, ал.

2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със